Богдан Овесянин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Препратки
Ред 34:
 
== Биография ==
Роден е в семейството на гимназиалните учителите Ташена и Кръстьо Натови. Баща му умира рано и с 3-те осиротели деца се заема грижливата им, трудолюбива и с високи морални качества майка. Любовта към книгите го отвеждат в бащината му библиотека, където общува с героите на руските класици и на българските възрожденски творци. Израствайки в бедност той завършва прогимназия, където прави първите си литературни опити, а след това и в гимназията. От 1922 до 1927 година учи в педагогическите училища в [[Панагюрище]], [[Казанлък]] и [[Самоков]]. <ref>[http://literaturensviat.com/?p=44486 Богдан Овесянин - http://literaturensviat.com]</ref>
 
Първите литературни опити прави като ученик в прогимназията, насърчаван от преподавателката му по литература Василка Сугарева. През 1921 г. заедно е още трима негови другари започват издаването на в. "Знание". Той е написан на машина и разпространяван между учениците като в един от броевете, призовава другарчетата си да подпомагат гладуващите през 1922 година „във великата и необятна руска земя“. <ref>[http://lichnosti.pzhistory.info/index.php/pisateli/item/56-bogdan-ovesyanin Богдан Овесянин - http://lichnosti.pzhistory.info]</ref>
 
== Ранни години ==
Септемврийското въстание през 1923 година разтърсва съзнанието му и слага траен отпечатък в творчеството му. През тези години тай е в плен на поезията на [[Христо Смирненски]] и [[Димитър Полянов]]. Първите си младежките стихове Богдан Овесянин печати в „Народна отбрана“ и „Български воин“. Като ученик в гимназията публикува стихове в редактираното от Д. Полянов сп. „Наковалня” през 1926 г. Записва се и в славянска филология в СУ, влиза в БОНСС, печата в „Студентска трибуна” и др. За политическата си дейност е арестуван неведнъж и дори осъден на няколко години затвор. Сътрудничи на „РЛФ”, „Звезда” и други. През 1933 година Богдан Овесянин завършва образованието си. <ref>[http://pz-info.com/obshtina-strelcha-obyavyava-konkurs-za-natzionalna-literaturna-nagrada-bogdan-ovesyanin/ Богдан Овесянин - http://pz-info.com]</ref>
 
== Активен период ==
Като студент активно сътрудничи в печата под различни псевдоними: Федя Кръстев, Овесянко, Адажио Чубрак, Виктория Планинска, Елха Никитина. Впоследствие започва да подписва творбите си е името Богдан Овесянин. с който псевдоним остава в историята на българската литература. Сътрудничи на вестниците: "Литературен подем", "Студентска трибуна", "РАФ", "Вестник за Жената", "Литературни новини", „Литературен час”, "Жупел", "Стожер", "Нов Живот", „Гребец”, на списанията: "Народна просвета", „Звезда", "Художествено творчество", "Преглед" както и на детски вестници и много списания. С много обич и със съзнанието, че върши нещо твърде отговорно, Богдан Овесянин пише за децата в списание "Барабанче", "Светулка", "Детски свят", "Славейче" и други където са поместени много негови стихове и приказки. <ref>[http://www.strelcha.bg/news.php?extend.692 Богдан Овесянин - http://www.strelcha.bg]</ref>
 
В началото на 1930 година Богдан Овесянин е приет в [[Комсомола]], а в края на същата година го приемат и в [[БКП]].
Работи като [[учител]] в основното училище на с. [[Бояна]] и кв. Тухларни фабрики, стажува през 1937-1938 г. в ІІІ мъжка гимназия в столицата, учител е в гимназиите в [[Разлог]], [[Свиленград]] и [[Копривщица]]. През 1940 г. е приет за член на Дружеството па детските писатели а по време на [[Втората световна война]] е мобилизиран. През 1943 г. служи в [[Югославия]], където едва спасява живота си, изтръгва се от пленения корпус там, минава пеш стотици километри и се връща в [[България]]. <ref>[http://chat-pat-literatura.blogspot.bg/2013/10/105.html Богдан Овесянин - http://chat-pat-literatura.blogspot.bg]</ref>
 
== След 9 септември 1944 ==
В така нареченият „ Народно освободителен период ” Богдан Овесянин е [[учител]] и директор на новосъздадената гимназия в село (сега град) [[Стрелча]], Пазарджишко където го поканват за директор на новооткритата си гимназия и той се съгласява. Педагогът-литератор и общественикът-оратор са в стихията си у директора Тодор Натов. Поетът Богдан Овесянин също жадно твори, сякаш той е и предусещал ранната си смърт. Последните петнадесет години от живота си Богдан Овесянин посвещава на учителската професия и навсякъде е оставял трайни спомени като прекрасен човек и народен [[учител]]. Той умира на 11 октомври 1948 г. в град [[Стрелча]].
 
== Издадени книги ==
През своят кратък но ползотворен творчески път Богдан Овесянин е известен в интелектуалните среди като скромен и талантлив [[поет]] и [[писател]], и автор на книгите : „Бойко козарчето” (1939), „Весели месеци” (1939), „Здравей” (1939), „Снежна приказка” (1940), „Премазано цвете. Разкази” (1941), „Сърцето говори” (1941), „Бунтовници в опасност” (1942), „Дяволът се къпе” (1943), „Един учител разказва. Лирични репортажи” (1944), „Янка войвода” (1944), „Избрани стихотворения” (1954), „Пролетно пробуждане. Избрани стихотворения за деца и юноши” (1956), „Стихотворения” (1966) и други.
 
== Литература ==