Разлика между версии на „Джовани Бокачо“

м
редакция без резюме
м (без right/дясно в картинки (x1))
м
В пищния двор на [[Робер (крал на Неапол)|Робер Анжуйски]],крал на Неапол, където Бокачо се подвизава като млад поет, културата е издигната в култ. Монархът покровителства хората на изкуството и поощрява епикурейската атмосфера, в която творят. Около него са събрани изтъкнати учени, поети и философи. Тук Бокачо получава високо класическо образование. Именно в Неапол става известен поет и хуманист. Кралският библиотекар го провокира да изучи гръцката митология, друг учен го запознава с астрономията. С жажда чете древноримските класици.
 
Пак в [[Неапол]] Бокачо изживява ред съдбоносни любовни връзки, като тази с незаконнородената дъщеря на самия крал, Мария Аквинска, която остава дама на сърцето му до края на неговия живот. Както и останалите двама основоположници на съвременните [[италиански]] език и култура, [[Данте]] и [[Петрарка]] (също [[Тоскана|тосканци]] и негови съвременници), Бокачо обезсмъртява любимата си в своето творчество: редом с Дантевата [[Беатриче]] и [[Лаура]] на Петрарка се появява Бокачовата мадона [[Фиамета]] (от ''fiammetta'', ''пламъче'' на италиански).
 
За младия флорентинец Неапол е не само средище на духа и дворцовата култура. Пристанищният град се оказва и прозорец към авантюристичния свят на Средиземноморието – този на „[[Одисея]]“, „[[Енеида]]“, арабските търговци и пиратите. Бокачо с възторг слуша разкази за пътешествия, описания на екзотични нрави, запознава се с източните приказки и други разкази, които превръща в градиво за своите [[новели]].