Древна Спарта: Разлика между версии

Спарта имала аристократическоаристократично управление. [[Съвет на старейшините|Съветът на старейшините]], който вземал политическите решения, се състоял от двама2 наследствени царе и 28 пожизнено избрани от събранието на гражданите старейшини, на възраст над 60 години. Единствено гражданите —– около 5000 души, вземали участие в Народното събрание и можели да приемат или отхвърлят решенията на Съвета на старейшините. Цялото възпитание на момчетата било посветено на подготовката за война. На 7 години децата напускали домовете си, за да живеят в отряди, където да се закаляват, спортуват, учат музика и бойни похвати. Гражданинът бил задължен на военна служба от 20 до 60 години. През по-голямата част от това време спартанските мъже живеели във военни лагери извън градовете и наблюдавали отблизо обучението на младежите.

Спарта в Пелопонес и Атина в Средна Гърция са полисите, в които се пречупва цялата история на елините. Спарта възниква към 10 в. пр. н. е. по долината на река Евротас. Поради социалната структура и държавното си устройство Спарта заема между гръцките полиси особено място. То дава повод на нея да се гледа още през древността като нещо изключително. През 740 - 720 г. пр. н. е. започва първата месенска война, последвана от втората такава (650 - 620 г. пр.н.е.). Войните завършват с пълно завоевание на областта и с поробване на местното население. Спарта се превръща в страшна сила, чието превъзходство в Гърция не се оспорва от никого. Спартанската армия образува един вид затворена военна община и неслучайно техният бог на войната е изобразяван окован, за да им остане верен и да не ги напусне. Всички се подчиняват на казармена дисциплина и упражняват своего рода колективна диктатура над поробеното население. Тази особеност на историческото развитие на Спарта предопределя нейното своеобразие, превръща социалните и политическите ѝ институции в строго йерархични. Единствената цел е да се укрепи бойната мощ на държавата, като се спазва принципът за пълно подчинение на отделната личност пред нея.

През 8 - 6 в. пр.н.е. в обществото се оформят три3 основни класи: спартиати, периеки и илоти. Спартиатите са жители на Спарта – представители на господстващата военна върхушка. Те образуват т.н. спартански демос, включващ семействата им. Мъжете се занимават само с военно дело и не вземат участие в земеделието, занаятите и търговията. Периеките - (тези, които живеят наоколо) са вероятно потомци на предишните ахейски жители. След завземането на земите им те се явяват като подчинени съюзници. Те запазват личната си свобода, но не се ползват с никакви политически права, плащат данъци и не могат да встъпват в брак със спартиатите. В ръцете на периеките са занаятите и търговията. Периеките участват и в бойните действия, но са в отделна група от спартиатите и ги използват като помощни отряди. Илотите са поробеното население в Месения. Те се занимават със земеделието, като се изхранват главно с него. В ежедневието илотите са под постоянно наблюдение и се отличават от всички с особеното си облекло. За да се предотвратят каквито и да е опити за въстание, всяка година държавата прилага предпазни мерки, като спартиатите се пръскат из цялата страна и избиват най-смелите и енергичните сред илотите.

Държавният строй в Спарта е пригоден за военизирана аристократична робовладелска държава. Начело на държавата стоят двама наследствени царе – базилевсиили още наричани архигети. Произхождат от два аристократични рода – дорийски и ахейски. Вторият орган на управление е герузията – съветът на старейшините. Той е съставен от 28 души – геронти. Висшата власт принадлежи на народното събрание – апела. В нея влизат всички спартиати, навършили 30 години. Към Спарта със силата на оръжието се писъединяват и Елида, Сикион, Коринт, Егина, в съюза не влизат само Аргос и Ахея. По този начин през втората половина на 6 в. пр.н.е Спарта започва активно да се намесва и във вътрешните работи на Средна Гърция.