Бобов дол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x2); форматиране: 1x А|А(Б)
Ред 82:
[[File:ob6tina.jpg|170px|мини|Сградата на ОбС, Бобов дол]]
 
Икономиката на града е тясно свързана с подземен и открит добив на кафяви [[въглища]]. В района е най-голямата подземна мина за добив на въглища, собственост на „Мини Бобов дол“ ЕАД. За Бобовдолския въглищен басейн първи съобщения прави [[Ами Буе]] — френски пътешественик и геолог, преминал и изследвал района на Бобов дол още през времето на Османската империя. Първият добив е през 1891 г. след [[Освобождението]]. През 1907 г., по предложение на тогавашния министър на търговията, [[Фердинанд I|княз Фердинанд]] с нарочен указ учредява търговско дружество. Най-много хора са работили в дружеството през [[1980-те год.]] — 7300 души и са добили над 2 млн. ттона въглища за година. Построен е и най-модерният подземен рудник „Бабино“ - напълно механизиран добив на въглища с германска и британска техника, съответно „Кльокнер-Бекорит“ и „Даути“. Понастоящем в мините работят около 3000 души и добиват по 1 млн. т годишно. В последно време въгледобивът е в процес на ликвидиране, въпреки противоречивите геоложки данни. През юли 2006 г. „Мини Бобов дол“ ЕАД са отдадени под наем на фирматафирма „Ораново“, свързана с бизнесмена Красимир Михайлов. На 29 юли 2007 г. са подписани официално приемно-предавателни протоколи между „Ораново“ и бизнесмена [[Христо Ковачки]], с които последният става новият наемател на мините в Бобов дол.
 
== Обществени институции ==