Рамаяна: Разлика между версии

'''Рамаяна''' (на [[деванагари]]: रामायण, означаващо ''Пътят на Рама'') е [[санскрит]]ски [[епос]], който се състои от 24 000 строфи, разделени на седем книги и е написан от поета [[Валмики]] преди новата ера. Творбата разказва историята на [[Рама]] и неговата съпруга [[Сита]], която е отвлечена от демона и цар на Ланка Равана. Като една от най-важните литературни творби на древна [[Индия]] Рамаяна е оказала дълбоко въздействие върху културата на Индийския подконтинент, както и на [[Югоизточна Азия]], където е разпространена през [[VIII век]].

 

 

=== Младостта на Рама ===

 

Като награда за аскетичните му практики бог [[Брахма]] е дарил на царя на демоните Равана безсмъртие в битки с богове, демони и духове и не може да вземе обратно тази дарба. С помощта на демоните (''ракшаси'') Равана започва да опустошава земята и да тероризира живите същества, особено ришите (мъдреците), нарушавайки техните жертвоприношения. Наблюдавайки разорението, вършено от Равана, боговете отиват при бог [[Шива]] с молба за помощ. Шива казва на сина си [[Ганеша]] и на мъдреца [[Нарада]] да помолят бог [[Вишну]] да се въплъти на земята като човек, тъй като Равана не е поискал защита срещу хора и зверове. Междувременно царят на Косала Дашаратха започва да се безпокои заради липсата на син, който да го унаследи. По съвета на свещениците и министрите си Дашаратха прави жертвоприношение. Вишну решава да се роди като първороден син на Дашаратха и прави така, че божествено същество да се появи от жертвения огън. То дава на Дашаратха златен съд с нектар (''амрут'') и го моли да го даде на цариците си. Дашаратха го разделя между трите си съпруги Каусаля, Сумитра и Кайкейи. Те забременяват и раждат четирима синове. Каусаля ражда Рама, Кайкейи ражда [[Бхарата]], а Сумитра ражда Лакшмана и Шатругна. Момчетата израстват изучавайки свещените писания и стрелбата с лък от мъдреца [[Васища]]. Един ден мъдрецът Вишвамитра идва в царството и моли Дашаратха да изпрати сина си Рама, за да го защитава от демоните, които смущават жертвоприношенията му. Неохотно Дашаратха се съгласява да изпрати синовете си Рама и Лакшмана, а като изпълват дълга си Вишвамитра ги награждава с различни небесни оръжия. Към края на престоя си при Вишвамитра Рама научава, че царят на съседното царство Митхила [[Джанака]] предлага несравнимата си дъщеря за съпруга на този, който опъне могъщия лък на бог Шива, който се съхранява в двора му. Рама веднага решава да опита подвига, който напразно е бил пробван от много ухажори преди него. Когато се представя пред двора на Джанака, царят веднага е пленен от красотата и младостта му. Пет хиляди мъже теглят лъка на колесница с осем колела, сред тях и Равана, комуто се присмиват, когато не може да вдигне лъка. Рама без видимо усилие го опъва докато лъкът се счупва. Това кара [[Парашурама]], друго въплъщение на Вишну (който е побеждавал воините на земята 24 пъти) да се събуди и да дойде в двореца на Джанака. Парашурама е разярен, но когато вижда божествения си образ в Рама се връща обратно. Джанака с радост дава дъщеря си за съпруга на Рама, а други три от дъщерите му са омъжени за тримата братя на Рама. След края на пищните сватбени церемонии, щастливите двойки се връщат обратно в Айодхя.

 

==Значение за индуизма==

В [[индуизъм|индуизма]] [[Рама]] е възприеман като бог. Всяка година много поклонници следват стъпките му, спирайки на всяко свято място по пътя, а столицата му [[Айодхя]] е смятана за едно от най-святите места. Вярва се, че самото четене или слушане на Рамаяна освобождава от грехове и обсипва читателя или слушателя с благословии. Рама се счита за [[аватар|въплъщение]] на бог [[Вишну]], чиято основна цел е да покаже праведния начин на живот, [[дхарма]]. Сита се счита за въплъщение на богинята [[Лакшми]]. Валмики обаче изобразява Рама не като бог, а като човек с недостатъци, пред когото се изпречват морални дилеми, но който ги преодолява чрез придържане към дхарма. На няколко пъти Валмики хвърля сянка върху чистия характер на героя си, подсилвайки темата за човешката му природа и неговата борба да се придържа към праведността, въпреки предразсъдъците и недостатъците си.