Троянска война: Разлика между версии

Троянската война е едно от основните събития в [[древногръцката митология]] и е описана в поредица от епични поеми, от които само 2 – - "„[[Илиада]]"“ и "„[[Одисея]]"“, са оцелели до днес. "Илиада"„Илиада“ описва последните 50 дни преди края на войната, а "Одисея"„Одисея“ разказва за връщането от войната на един от гръцките герои - – [[Одисей]]. Други части от историята са пресъздадени от по-късни гръцки поети, както и от [[рим]]ския поет [[Виргилий]] в неговата "„[[Енеида]]"“.

== Източници ==

== Легендата ==

<ref>[[Аполодор]], [[Митологическа библиотека]], Е, III 2</ref>. За ябълката заспорили [[Хера]], [[Атина (митология)|Атина]] и [[Афродита]]. Свадата станала ожесточена, но никой от боговете не смеел да отсъди за коя е ябълката, за да не си навлече омразата на другите две богини. За да разреши спора, [[Зевс]] поръчал на [[Хермес]], да заведе богините в планината [[Ида]], където пасял стадата младият троянски принц [[Парис]], заточен, защото имало пророчество, че той щял да подпали Троя, и той да отсъди. Богините се опитали да подкупят Парис. Атина му обещала мъдрост, умения в битка и възможността да стане един от най-великите воини. Хера му обещала политическа власт и контрол над цяла [[Азия]]. Афродита му обещала любовта на най-красивата жена на света <ref>[[Омир]], "„[[Илиада]]"“, XXIV 25- – 30</ref>. Парис присъдил ябълката на Афродита и се върнал в [[Троя]]. С това си решение той превърнал Хера и Атина в свои смъртни врагове. В резултат на това при последвалата война Хера и Атина поддържали ахейците, а Афродита – троянците. След като взел решението Парис отишъл на гости на [[Менелай]] и в неговото отсъствие, с помощта на Афродита, убедил [[Хубавата Елена]] да стане негова жена <ref>[[Аполодор]], Епитом III 3</ref>. Това и станало повод за началото на продължилата 10 години Троянска война.

=== Бягството (отвличането) на [[Хубавата Елена]] ===

=== Събиране на силите ===

Прорицателят Калхант казал, че гърците няма да победят без Ахил. Майката на Ахил, Тетида, знаейки, че ако заминел, синът и&#768; щял да намери гибелта си в Троя, го преоблякла като жена в двореца на цар Ликомед в Скирос. Там той имал любовна връзка с дъщерята на владетеля Дейдамея и в резултат на това му се родил син – Неоптолем. Одисей, Аякс Телемонид и възпитателят на Ахил, Феникс, отишли да намерят Ахил. Според една от версиите, те надули рог и Ахил се разкрил като скочил за копието си, за да се бие с нашествениците. Според друга история се преоблекли като търговци, които продавали джундурийки и оръжие, и Ахил бил разобличен като започнал да хвали не женските дреболийки, а оръжията.

За главнокомандващ на експедицията бил определен Агамемнон. Следващите по ранг били [[Менелай]], [[Ахил]], [[Патрокъл]], двамата Аяксовци – Аякс Теламонид и [[Аякс (Локрида)|Аякс Ойлеев]], Тевкр, Нестор, Антилох, Одисей, Диомед, Идоменей, Филоктет и Паламед. Състоящата се от 100000 воини и 1186 кораба армия се събрала в залива на Авлида (в Беотия при пролива, отделящ Евбея от материка Гърция). Когато корабите достигнали Авлида, ветровете спрели да духат. Гадателят Калхант казал, че така Артемида наказва Агамемнон за убийството на свещен елен (или елен в свещена гора) и се хвалел, че е по-добър ловец от нея.

Единственият начин да бъдела омилостивена богинята, бил Агамемнон да жертва дъщеря си Ифигения. Според някои версии, той го направил, но според други пожертвал елен на свято място, а според трети – Артемида взела Ифигения. Хезиод казва, че после тя станала богинята Хеката. Еврипид, в трагедията си "Ифигения„Ифигения в Авлида"Авлида“, разглежда жертването на Ифигения, като патриотичен акт от страна на Агамемнон, а не като наказание за обида срещу боговете <ref>[http://web.archive.org/web/20070930103920/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/001/306/41.htm Ифигения в Авлида, сцена 1]</ref>. В Авлида по време на жертвоприношението изпод олтара изпълзяла змия, изкачила се на дърво и там удушила 8 малки врабчета и майка им и после се превърнала в камък. Калхант направил извода, че предстоящата война ще продължи 9 години и на десета ще завърши с превземането на Троя.

Войската на гърците е описана детайлно във втората книга на "„[[Илиада]]"“. Тя съдържала 28 контингента воини от континентална Гърция, [[Пелопонес]], [[Додеканези]]те, ο.[[Крит]] и ο.[[Итака]].

=== Войната ===

==== [[Телеф]] ====

По пътя за Троя гърците спрели в [[Мизия (Мала Азия)|Мизия]], където управлявал цар Телеф. Според по-късно предание гърците спрели в Мизия по погрешка, но после били отнесени от буря в [[Мала Азия]] и отново стигнали до Авлида, където повторно тръгнали за Троя, след като принесели в жертва на Артемида, дъщерята на Агамемнон, Ифигения. Гърците нападнали цар Телеф, който бил племенник на троянския цар [[Приам]] (син на сестра му). В битката Ахил ранил Телеф, а самия Телеф убил [[Терсандър]]. Раната не заздравявала и Телеф се обърнал към оракул, който му казал "този„този, който те е ранил, ще те излекува"излекува“.

==== [[Филоктет]] ====

==== Пристигането в Троя ====

Гърците обсаждали Троя 10 години. Те плячкосвали близките до Троя градове Хриза и Лирнес, откъдето наред с другата плячка, Ахил взел в плен [[Хризеида]], дъщеря на [[Хриз]], жрец на [[Аполон]] и [[Бризеида]] (от гр. Лирнес). Хризеида била дадена на Агамемнон, а Бризеида останала при Ахил. Когато баща и&#768; Хриз се опитал да откупи дъщеря си, Агамемнон отказал и тогава Хриз се обърнал към Аполон с молба да накаже гърците. Аполон пратил [[чума]] по войската им. С отказа на Агамемнон да върне Хризеида започва първата глава на "Илиада"„Илиада“.

==== [[Хризеида]] и [[Бризеида]] ====

След дълги спорове между Ахил и Агамемнон, Хризеида се върнала при баща си. За отмъщение Агамемон взел любовницата на Ахил - – [[Бризеида]]. Ядосаният Ахил, напуснал лагера на гърците със своите [[мирмидонци]], които били сред най-добрите воини във войската. Ахил помолил майка си, богинята Тетида, да отмъсти за него и тя придумала Зевс да направи така, че гърците да загубят войната, ако Агамемнон не се извини на Ахил. На следващия ден гърците загубили битката и много воини били тежко ранени. Троянците, предвождани от Хектор напреднали сериозно към гръцките позиции. Виждайки опасността от загуба, Ахил дал своите доспехи на [[Патрокъл]] и му казал да предвожда войската. Патрокъл бил убит от Хектор, който взел и златните доспехи на Ахил. Полудял от мъка, Ахил искал отмъщение за смъртта на своя приятел. [[Хефест]] му изковал нови доспехи, Ахил влязъл в боя и убил Хектор. След това влачил тялото му с колесницата си, обикаляйки Троя три пъти. Ахил отказвал да даде тялото на [[Хектор]], за да го погребат както подобава. Накрая [[Приам]] с покровителството на боговете го помолил и Ахил се смилил над опечаления баща. Битките спрели за 12 дни, докато Хектор не бъдел погребан.

==== Смъртта на Ахил и спора за доспехите му ====

==== [[Диомед]] ====

По-късно във войната Диомед се биел с [[Хектор]] и видял Арес, бога на войната, да се бие на страната на троянците. Диомед казал на своите войници да отстъпват бавно. Хера, майката на Арес, видяла неговата намеса и помолила за разрешение [[Зевс]], бащата на Арес, да го изгони от бойното поле. Хера окуражила Диомед да атакува Арес и той хвърлил стрела по бога. Атина забила стрелата в тялото на Арес и той изревал от болка и побягнал към Олимп, принуждавайки троянците да отстъпят.

==== [[Троянски кон|Троянският кон]] ====

[[Image:Giovanni Domenico Tipeolo, Procession of the Trojan Horse in Troy. 1773..jpg|thumb|250px|"Шествието„Шествието на Троянския кон в Троя"Троя“, Джовани Доменико Тиеполо, 1773]]

=== След края на войната ===

Според "„[[Одисея]]"“, корабите на Менелай били изхвърлени от буря на остров [[Крит]] и в [[Египет]], откъдето не могли да потеглят, защото било безветрие. Менелай успял да принуди [[Протей]], менящия образа си морски бог, да му каже жертва на кои богове трябва да пренесе, за да се прибере вкъщи. Протей освен това казал на Менелай, че е предопределен за [[Елизиум]] (Рая) след своята смърт. Менелай се върнал в [[Спарта]] с Елена. Според някои легенди тази Елена, която била отвлечена от Парис, била дух, а истинската Елена била в [[Египет]], където се събрала отново с Менелай в този момент. Те имали дъщеря – -[[Хермиона]].

[[Касандра]] била изнасилена от [[Аякс (Локрида)|Аякс Ойлид]] и взета за наложница от Агамемнон. Агамемнон се върнал в [[Аргос]]. Неговата съпруга [[Клитемнестра]] (сестрата на [[Хубавата Елена]]) имала връзка с [[Егист]], сина на [[Тиест]], братовчед на Агамемнон, който спечелил Аргос, преди да го вземе Агамемнон. Вероятно за да отмъсти за смъртта на [[Ифигения]], Климемнестра направила заговор с любовника си да убият Агамемнон. Касандра предрекла това убийство и предупредила Агамемнон, но той не я послушал. Гръцкият герой бил убит или на празник или в банята си според различните версии. Синът на Агемемнон – -[[Орест]], който също отсъствал, се върнал и със сестра си [[Електра]] направили заговор да отмъстят за баща си. Те убили Клитемнестра и Егист. Орест се оженил за [[Хермиона]] и си върнал Аргос, ставайки цар на цял [[Пелопонес]].

[[Еней]], начело на група оцелели, напуснал града. С него били неговият син [[Асканий]], неговият тръбач [[Мизен]], баща му [[Анхис]], лечителят [[Япикс]], [[лари]]те, [[пенати]]те и [[Мимас]] като водач. Съпругата му [[Креуза]] била убита по време на плячкосването на града. Те напуснали Троя с няколко кораба, търсейки нов дом. Поостанали в няколко близки държави, но те не били гостоприемни към бежанците и накрая пророчицата [[Сибила]] им казала да се върнат към земята на техните праотци. Първо отишли на Крит, където [[Дардан]] се бил заселил, но там намерили чумата, заради която бил изгонен и Идоменей. След това намерили колонията, основана от Елен и Андромаха, но отказали да останат. След седем години пристигнали в [[Картаген]], където Еней имал връзка с [[Дидона]]. Вероятно боговете му заповядали да продължи напред (Дидона се самоубила), и Еней и хората му стигнали до устието на [[Тибър]] в Италия. Там Сибила го завела в подземното царство и му предсказала величието на Рим, който щял да бъде основан от неговите потомци. Той се споразумял да се заселят там с местния цар [[Латин]] и се оженил за неговата дъщеря [[Лавиния]]. Според римската митология техните преки потомци били [[Шаблон:Царе на Алба Лонга|царете на Алба Лонга]]. По-късно, децата на [[Рея Силвия]]- – [[Ромул]] и Рем основали [[Рим]] ([[21 април]] [[753 пр.н.е.]]) Подробностите от пътуването на Еней, неговата връзка с [[Дидона]] и установяването в Италия са предмет на разказа в поемата "„[[Енеида]]"“ на [[Вергилий]]. Основаването на Рим е представено в творбата на [[Тит Ливий]] "„[[Ab Urbe Condita]]"“ ("От„От основаването на града"града“)

[[Одисей]], опитвайки да се върне в Итака, минал през редица изпитания и премреждия, които проточили върщането му 10 години. Те са детайлно описани в Омировата поема "„[[Одисея]]"“.

== Участници ==

Няма точно данни за числеността на воините, участвали в Троянската война. Според "Илиада"„Илиада“ ахейските кораби са били 1186. Също там се казва, че в един кораб имало по 120 <ref>Илиада, песен II, 510</ref> или 50 души <ref>Илиада, песен II, 719</ref>. Ако за средно се приеме, че в един кораб е имало 85 души, това означава, че ахейската войска е наброявала около 100 хил. души. Данните за троянската войска са още по оскъдни. Пак в "Илиада"„Илиада“ се казва, че на един троянец се падали десетима ахейци<ref>Илиада, песен II, 123- – 130</ref>

== Мит или реалност? ==

== Датировка на Троянската война ==

В оцелелите източници има 19 датировки, разхвърляни в диапазона 14 -12 век пр.н.е. Това се дължи на факта, че първоначало е съществувата хронология, базирана не на абсолютни години, а на поколения. Чак по-късно промеждутъците между поколенията са приравнени на промеждутъци в годините. [[Ефор]] дава [[1135 пр.н.е.]] <ref> [[FGrHist]] 70 </ref>, [[Сосибий]] [[1172 пр.н.е.]],<ref>FGrHist 595F1</ref> [[Ератостен]] [[1184 пр.н.е.]]/[[1183 пр.н.е.]],<ref> Chronographiai FGrHist 241 </ref> [[Платон]] [[1193 пр.н.е.]] <ref> "Тимей"„Тимей“ 125 </ref>, [[Пароски мрамор]] [[1209 пр.н.е.]]/[[1208 пр.н.е.]] <ref> Фрагмент 24 </ref> ,[[Дикеарх от Месена]] [[1212 пр.н.е.]],<ref> "Животът„Животът на Елада"Елада“ </ref> [[Херодот]] около 1250 пр.н.е. <ref> "Истории"„Истории“ 2,145 </ref>,[[Ерет]] [[1291 пр.н.е.]]<ref>FGrHist 242F1</ref> докато [[Дурис]] [[1334 пр.н.е.]] <ref> FGrHist 76 </ref>. Като за точна дата [[Ефор]] дава 23/24 [[Таргелион]] (6-7 юли), [[Хеланик]] 12 Таргелион ([[26 май]])<ref>FGrHist 4 F 152</ref> докато други дават 23-ти [[Скирофорион]] ([[7 юли]]) или 23-ти [[Панамос]] ([[7 октомври]])

== Източници ==