Пета армия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 9x тире, 2x тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 3:
|картинка = [[Файл:Bulgaria war flag.png|300п]]
|картинка_описание =
|дати = май 1913 - – 22 август 1913{{br}}27 май 1940 - – 7 октомври 1944
|държава = [[България]]
|allegiance =
Ред 22:
|екипировка =
|екипировка_етикет =
|битки = '''Междусъюзническа война''' {{Br}}[[Битка при Калиманци]] (1913){{Br}}[[Битка при Брегалница]] (1913){{Br}} '''Втора световна война''' {{Br}} Южна Сърбия и Македония (1941- – 44)
|годишнини =
|награди =
Ред 39:
 
== Формиране ==
Пета армия е формирана през май 1913 година под името ''Първа резервна армия'', като в състава и влизат две пехотни дивизии, всяка от които с по един артилериийски, седем пехотни полка, една конна бригада и три погранични роти.<ref name="paf">Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 81- – 82</ref>
 
== Междусъюзническа война (1913) ==
След съсредоточаването на българските войски преди започване на [[Междусъюзническата война]], на генерал-майор [[Стефан Тошев]] (тогава командир на [[Първа пехотна софийска дивизия]]) е възложено да формира и поеме Първа резервна армия. За личен състав на армията (състояща се от [[Дванадесета пехотна дивизия|Първа]] и [[Тринадесета пехотна дивизия|Втора]] резервни дивизии) служи Трета бригада от [[Девета пехотна плевенска дивизия]] ([[Петдесет и трети пехотен осоговски полк|53<sup>-и</sup>]] и [[Петдесет и четвърти пехотен битолски полк|54<sup>-и</sup>]] пехотни полкове). В Първа резервна дивизия влиза 53<sup>-и</sup> пехотен полк, който също разформиран, а от състава му се образуват 59<sup>-и</sup>, 60<sup>-и</sup> и 61<sup>-и</sup> пехотни полкове, а към Втора - – 54<sup>-и</sup> пехотен полк, който същият месец е разформиран и от състава му се образуват 62<sup>-и</sup>, 63<sup>-и</sup> и 64<sup>-и</sup> пехотни полкове, като към тях са придадени допълващи дружини.
 
На 17 май армията е преименувана на ''Пета отделна армия''. Дивизиите стават съответно 12<sup>-а</sup> и 13<sup>-а</sup>, а полковете, съответно 59<sup>-и</sup>, 60<sup>-и</sup>, 61<sup>-и</sup>, 62<sup>-и</sup>, 63<sup>-и</sup>, 64<sup>-и</sup>. Назначението на армията на първо време е да прикрива столицата. На 26 май в столицата пристигат Първа и [[Четвърта пехотна преславска дивизия]]. Четвърта е включена в Пета армия на мястото на 13<sup>-та</sup> дивизия, която пък заедно с 1<sup>-ва</sup> пехотна софийска остава в състава на [[Трета българска армия]], за да прикрива София.
Ред 53:
Съгласно [[спогодба Клодиус-Попов|спогодбата „Клодиус-Попов“]] (1941) България поема ангажимент да замени почти напълно германските войски на територията на [[Македония (област)|Македония]], [[Моравско]] и [[Западна Тракия]], като създаде своя администрация на тези райони.<ref>Македонски преглед: издава Македонският научен институт, Том 28, 2005, стр. 61.</ref>
 
Първоначално за целта българското военно ръководство формира отново Пета българска армия с командир [[Никола Михов]]. Тя е съставена от най-близко разположените съединения на бълг. територия - – [[Шеста пехотна бдинска дивизия]], [[Седма пехотна рилска дивизия]] и [[Първа кавалерийска дивизия]], като са им придадени още части и формирования. Заемането на територията започва на 19 април 1941 г., когато армията е преименувана на ''Пета отделна армия'' и приключва до 24 април 1941 г.
 
По-късно бълг. войски имат следното разпределение:
* Щаб на Пета армия – в Скопие;
* 50-ти пехотен полк (от Първа ПД) - – в Пирот, югоизточна Сърбия;
* 52-ри пехотен полк (от 14-та ПД) - – Враня, югоизточна Сърбия;
* Шеста ПД – Зайчар, югоизточна Сърбия;
* 14-та ПД – Скопие, Македония;
* 15-та ПД – Битоля, Македония;
* Първи кавалерийски полк (от Първа кавалерийска бригада) - – Щип;
* Втори кавалерийски полк (от Първа кавалерийска бригада) - – Скопие.
 
В началото на септември 1944 г. Пета армия (14-та, 15-та, 17-та и 29-та пехотна дивизии и 1-ва конна бригада в Македония и Южна Сърбия) започва изтегляне към старите граници на България. Самото изтегляне не протича по организиран начин и на 6 септември 14-та и 29-та пехотна дивизии са обезоръжени от немците и престават да съществуват като боеспособни единици. Само 17-та пехотна дивизия, която е най-близо до старата граница успява да се изтегли. 15-та дивизия единствена оказва съпротива и води боеве при Битоля и Прилеп с подкрепата на българската авиация след което се изтегля на малки групи към България.
Ред 106:
 
== Източници ==
* Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 - – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр.
* {{cite book|last=Тодоров|first=Т.|last2=Ефтимов|first2=Т.|title=Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.|publisher=[[Военно издателство]]|location=София|year=1976|volume=1|url=http://www.archives.government.bg/guides/9_P_VA1.pdf}}