Десета пехотна беломорска дивизия: Разлика между версии

|дати= 20 септември 1912 - – 1945

Историята на дивизията започва на 20 септември 1912 година, когато във връзка с мобилизацията на войската във връзка с избухването на Балканска война (1912 – 1913) е формирана ''Десета сборна дивизия''.

По време на [[Балканската война]] (1912 – 1913) дивизията е част от [[Първа армия|1^-ва армия]] и има следното командване и състав:<ref>Войната между България и Турция 1912- – 1913, том 2, стр. 645</ref>

* Началник на дивизията - – генерал-майор [[Стою Брадистилов]]

* Началник на щаба на дивизията - – От Генералния Щаб, подполковник [[Христо Чаръкчиев]]

* Дивизионен инженер - – военен инженер, капитан [[Милко Хаджиев]]

* Дивизионен лекар - – санитарен подполковник д-р [[Георги Стаматов (военен лекар)|Георги Стаматов]]

* Дивизионен интендант - – полковник [[Стоян Георгиев (офицер)|Стоян Георгиев]]

* Командир на 1^-ва бригада - – полковник [[Васил Петев]]

** Командир на [[Шестнадесети пехотен ловчански полк|16^-и пехотен ловчански полк]] - – полковник [[Антон Кусев]]

** Командир на [[Двадесет и пети пехотен драгомански полк|25^-и пехотен драгомански полк]] - – полковник [[Йордан Динолов]]

* Командир на 2^-ра бригада - – полковник [[Атанас Петров (офицер)|Атанас Петров]]

** Командир на [[Четиридесет и седми пехотен ардински полк|47^-и пехотен полк]] - – полковник о.з. [[Тодор Попов (офицер)|Тодор Попов]]

** Командир на [[Четиридесет и осми пехотен дойрански полк|48^-и пехотен полк]] - – полковник [[Георги Иванов]]

* Командир на 10^-а пионерна дружина - – военен инженер, подполковник [[Захари Бочев]]

* Командир на [[Десети артилерийски полк|10^-и артилерийски полк]] - – подполковник [[Христо Вълчев]]

На [[10 август]] [[1915]]&nbsp; г. дивизията се формира под името 10-та беломорска дивизия в състав: [[Тридесет и седми пехотен пирински полк|37^-и]], [[Тридесет и осми пехотен полк|38^-и]], [[Тридесет и девети пехотен солунски полк|39^-и]] и [[Четиридесети пехотен беломорски полк|40^-и]] пехотни полкове, 10-ти артилерийски полк, 10-та пионерна дружина. <ref>'''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 190/191</ref>

През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] ([[1915]]- – [[1918]]) дивизията отбранява [[Егейско море|беломорския]] бряг и е подчинена непосредствено на [[Военно министерство|военното министерство]] - – [[Генерален щаб на Българската армия|щаба на армията]].<ref>'''Крапчански''', '''В.''' и др. ''Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г.'', София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 201</ref> В началото на войната е съсредоточена в [[Ксанти]], [[Пашмакли]], [[Дедеагач]] и [[Гюмюрджина]].<ref>'''Атанасов, Щ. и др.''' ''Българското военно изкуство през капитализма'', София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, стр. 263</ref>

== Втора световна война (1941- – 1945) ==

В началото на Втората световна война (1941- – 1945) дивизията е в състава на командваната генерал-лейтенант Марков [[Втора българска армия]] на която щабът на войската заповядва да навлезе в 8.00 ч. на 20 април 1941 г. в [[Беломорие]]то и да и започне овладяването му. На 27 април 1941 г. дивизията заема Ксанти и Гюмюрджина. При провеждането на операцията дивизия е в състав 10-и, 44-и и 47-и пехотен полк, който сменя частите на 2 гранична бригада и заема района между р. Струма и линията с. Арда, Дипотами, с. Потомаки, с. Амисинон, Сидироптера, р. Места. В района на дивизията се включва о. [[Тасос]]. Щабът, управлението на службите на дивизията и щабните подразделения се разполагат в Драма. Десета пехотна дивизия организира отбраната на морския бряг в заетия от нея участък между реките [[Струма]] и [[Места]], а също така и на о. Тасос. Непосредствената отбрана на брега дивизията организира с 44-и пехотен полк, като оборудва три участъка за отбрана, от З май 1941 г. 11-а пехотна дивизия започва съсредоточаването си на юг, за да смени 10-а пехотна дивизия и заеме източната част от Беломорието.<ref>[Димитър Йончев, България и Беломорието - – октомври 1940 - – септември 1944 г.,Военнополитически аспекти, Гл. 2 Възвръщане на Беломорието към България, изд. Дирум, София 1993]</ref>

* Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912- – 1913 Том II - – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница