Любомир Халачев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
смяна на шаблон, рубрикиране, редакции |
||
Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо▼
| име = Любомир Халачев
|
| описание = български продуцент, сценарист и режисьор
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място = [[София]], [[България]]
| починал-място =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| вложки = {{Личност/Режисьор
| категория = режисьор
| активност = 1981 –
| значими филми =
| награди = }} {{Личност/Политик
| категория = режисьор
| партия = [[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]]
| убеждения =
| институция1 =
| постове1 =
| известен-с =
| отличия = }}
}}
'''Любомир Тодоров Халачев''' е български [[сценарист]] и [[режисьор]].▼
▲'''Любомир Тодоров Халачев''' е български [[сценарист]] и [[режисьор]]. Професор, доктор по изкуствознание.
Роден е в град [[София]] на 14 февруари 1950 г. Завършва през 1973 г. ВГИК, [[Москва]] със специалност [[операторско майсторство]].▼
През 1981 – 83 г. специализира в Италия и Франция документално кино, през 1999 г. завършва курс по „Маркетинг на културата“ организиран от ФАР и British counsil, през 2000 г. завършва курс на EURIKA AUDIOVISUEL по „Продукция и разпространение“, през 2002 г. завършва курс организиран от Висшите училища по кино в областта на филмовата продукция, а през 2003 г. завършва „North by Northwest“ в Дания – едногодишен курс към програма „МЕДИА ІІ“ за сценарна консултация и работа на продуценти със сценаристи. През 1989/1990 г. е зам.-директор на българския културен център във Варшава, през 2004 – 2005 е работил като професор в Сингапур, университета „Ни Ан“. Ръководител и лектор на семинари и уърк-шопове в европейски програми. През 2005 – 2011 г. е Декан на „Факултета по екранни изкуства“, а от 2011 г. – Ректор на НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Професор, доктор по изкуствознание.▼
▲Роден е в град [[София]] на [[14 февруари]] [[1950]] г. Завършва през 1973 г. ВГИК, [[Москва]] със специалност [[операторско майсторство]].
▲През 1981 – 83 г. специализира в [[Италия]] и [[Франция]] документално кино, през 1999 г. завършва курс по „Маркетинг на културата“ организиран от ФАР и
През 1989/1990 г. е зам.-директор на българския културен център във [[Варшава]], през 2004 – 2005 е работил като професор в [[Сингапур]], университета „Ни Ан“. Ръководител и лектор на семинари и уъркшопове в европейски програми. През 2005 – 2011 г. е декан на „Факултета по екранни изкуства“, а от 2011 г. – ректор на [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кр. Сарафов“]].
На [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори]] през 2016 г. се кандидатира за вицепрезидент заедно с [[Ивайло Калфин]]. Двойката е издигната от инициативен комитет, представляван от [[Георги Първанов]]. <ref>[https://www.cik.bg/bg/pvr2016/registers/candidates РЕГИСТЪР на кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката в изборите на 6 ноември 2016 г.], посетен на 5 октомври 2016</ref>
== Филмография ==
Режисьор и сценарист на повече от 100 документални филма. Между тях: „Ново време“ - 1981 г., „Куче на прозорец“ – 1986 г., „Протегни ръка“ – 1987 г., „Мимикрия“ – 1989 г.,
== Отличия и награди ==
▲„Ново време“ -1981 г., „Куче на прозорец“ – 1986 г., „Протегни ръка“ – 1987 г., „Мимикрия“ – 1989 г.,“Парламентът” (Вся власт советам) – 1989 г., „Мечтание“ – 1991 г., „Хартиената завеса“ – 1996 г., „Черно море“ – 1998 г., „Копнеж по нови неща“– 1999 г., „Благослов“ – 2000 г., „Как Европа влезе в България…“ – 2002 г., „Френската жена на българския подофицер“ – 2003 г., „Мъж за милиони“, 2006, „Сингапур – градът на лъва“ и „Народите между джунглата и океана“ – 2007 г., „Биографията на една снимка“ – 2009 г., „No comment“ (Без думи), 2010 г., „Поучителната история за живота на братя Прошек“ – 2014 г.
* Филмът „Образ невъзможен“ е носител на наградата „Златна роза“ за документален филм от фестивала във Варна
* „Служение“ е носител на Диплом от фестивала в Минск, 1996 г. и е селекциониран за фестивала „Religion today“ в Тренто, Италия, 2000 г.
* „Копнеж по нови неща“ е участвал във фестивала в Тиша Можи-Унгария, 2000 г.
* „Атентатът“ е участвал в престижния фестивал „Prix Europa“, Берлин 2000 г.
* „Благослов“ участва във фестивала в Краков – 2001 г.
* „Как България влезе в Европа“ е носител на „Специалната награда на журито“ от „Златната ракла“ 2002 г.
* „Мъж за милиони“ печели награда за най-добра мъжка роля на „Златната ракла“ – 2006 г.
* „Благослов“ е продаден в САЩ, на телевизия EWTN, в Полша и Швейцария
* Сериалът „Духът на българина – 1850 – 1950“ (обединяващ 4 документални филма) е номиниран за наградата „Еразмус Евро Медиа“ – 2010 г.
* „Без думи“ (No comment) е селекциониран за LIDF (Лондонския международен фестивал) – 2011 г.
* „Поучителната история за живота на братя Прошек“ печели диплом на фестивала „Златен ритон“ 2014 г.
== Библиография ==
*
▲* 1. „Кинотехника и техника на киноснимките“ (съвм. С Атанас Тасев) – 1980 г. – изд. Техника
* „Документалното кино – изкуство и техника“. София: Д-р Петър Берон, 1993
▲* 2. „Драматургия на цвета в киното“ – 1984 г. – изд.”Наука и изкуство“
*
▲* 3. „Художници с кинокамера“ – 1988 г. – изд. „д-р Петър Берон“
*
* „Документалното кино – стъпка по стъпка“. София: Кадиак филм, 2009
▲* 5. „Направи си сам...обществена телевизия“ – 2000 г. – изд. „НАТФИЗ Кр. Сарафов“
* „Крос по Сен Жермен“. Разкази. София: Валентин Траянов, 2010
* „Всяка вечер в седем“. Разкази. Пловдив: Хермес, 2012
* „Любов по време на студената война“. Разкази. София: Захарий Стоянов, 2015
== Външни препратки ==▼
== Бележки ==
<references />
▲== Външни препратки ==
* {{imdb name|0354664|Любомир Халачев}}
{{СОРТКАТ:Халачев, Любомир}}
Line 42 ⟶ 74:
[[Категория:Български сценаристи]]
[[Категория:Ректори на НАТФИЗ]]
[[Категория:Родени в София]]▼
[[Категория:Кандидати за вицепрезидент на България]]
▲[[Категория:Родени в София]]
| |||