Изчисления в облак: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Премахната редакция 7511987 на 109.160.110.94 (б.)
Ред 1:
[[File:Cloud computing.svg|400px|thumb|Изчисление в облак - – логическа диаграма]]
'''Изчисления в облак''' ({{lang-en|cloud computing}}) е предоставянето на компютърни (изчислителни) услуги, а не на продукт (за разграничение между услуга и продукт виж статията за [[услуга]]).
 
Ред 48:
Едно от понятията, към които облачният компютинг често неправилно се приравнява, е [[грид компютинг]] (изчисления в грид среда, grid computing). В действителност, грид компютингът е сериозна предпоставка за съществуването на облачния компютинг и двете споделят общи технологични характеристики като [[баланс на натоварването]] (load-balancing), паралелизъм, приоритизация, планиране на заявките (scheduling).<ref>[http://www.on-demandenterprise.com/blogs/Grid-vs-Cloud-vs-What-Really-Matters.html Grid vs. Cloud vs. What Really Matters], 22 август 2008</ref>
 
Една от важните разлики между двете концепции е, че грид средите обичайно се използват за изпълнение на единични, но ресурсоемки задания (т.е. ограничени във времето изпълнения на програми), докато облаците са предназначени по-скоро да обслужват заявките на множество потребители в по-дългосрочен план, като реагират гъвкаво на променящите се с времето техни потребности от ресурси.<ref>[https://edms.cern.ch/document/925013/ An EGEE Comparative Study: Grids and Clouds – Evolution or revolution?], доклад по проект EGEE-II INFSO-RI-031688 на ЕК с водещ партньор [[CERN]], 30 май 2008, стр. 4</ref>
 
Пред потребителите съществуват няколко проблема, свързани с възприемането на технологиите на облачния компютинг:<ref>[http://www.jot.fm/issues/issue_2009_01/column4/index.html Cloud Computing: Today and Tomorrow], Won Kim, Journal of Object Technology, бр. 8/1, януари-февруари 2009</ref>
Ред 56:
* [[оперативна съвместимост]], и
* съгласуваност.
 
Те произлизат от това, че данните, приложенията и изчислителните ресурси вече не са под прекия контрол на потребителите.
 
Line 61 ⟶ 62:
 
== История на термина ==
 
Смята се, че терминът „cloud computing“ е въведен от Ерик Шмидт от Google на 9 август 2006 г. на конференция, посветена на машините за търсене, на която обяснява един възможен подход към софтуера като услуга (SaaS).<ref>[http://www.google.com/press/podium/ses2006.html Conversation with Eric Schmidt hosted by Danny Sullivan, Search Engine Strategies Conference]</ref> Споменаването му в контекста на Google става предпоставка за асоциацията на платформата и инфраструктурата като услуга (PaaS/IaaS) с начина, по който Google Inc. управляват своите изчислителни центрове и инфрастуктура.<ref>[http://www.johnmwillis.com/cloud-computing/who-coined-the-phrase-cloud-computing/ Who Coined The Phrase Cloud Computing?]</ref>
 
Ред 68:
Преди това, през април 2001 година в статия в Ню Йорк Таймс на Джон Маркоф се появява изразът „cloud of computers“ („облак от компютри“). Статията коментира платформата [[Microsoft .NET]] и отрицателната позиция към нея на софтуерния инженер Дейвид Уайнър.<ref>[http://www.nytimes.com/2001/04/09/business/internet-critic-who-not-shy-about-ruffling-big-names-high-technology.html An Internet Critic Who Is Not Shy About Ruffling the Big Names in High Technology], John Markoff, New York Times, 9 април 2001</ref> и използва понятието облак в същата светлина, в която то се използва и днес:
 
{{quote|За Microsoft идеята зад .Net се състои в софтуерни програми, които не се намират на нито един компютър, а съществуват в облака от компютри, който съставлява Интернет. […] От миналото лято насам, г-н Гейтс работи за трансформирането на неговата компания посредством системи като наскоро оповестения проект Hailstorm, който има за цел голямата част от личната информация на компютърните потребители – от календара им за деня до банковите им данни – да бъде мигрирана от настолния им компютър до мрежовия облак, до който потребителят може да има достъп през всякакви устройства и от всякакви местонахождения.}}
 
През май 1997 година компанията NetCentric прави опит да запази [[търговска марка|търговската марка]] „cloud computing“, но впоследствие, през април 1999, изоставя идеята си. Серийният номер на заявката е 75291765.<ref>[http://tarr.uspto.gov/servlet/tarr?regser=serial&entry=75291765 Извлечение от сайта на Патентно ведомство на САЩ за заявката на NetCentric за защита на търговската марка „cloud computing“]</ref>
Ред 78:
 
{{quote|Интересното за облачния компютинг е, че ние го преформулирахме така, че да включва всички неща, които така или иначе вече правим. Не разбирам какво по-различно можем да сторим по отношение на Cloud Computing, освен да променим някои от рекламните си текстове|[[Лари Елисън]], [[Oracle]], 26 септември 2008}}
{{quote|Много хора скачат за тази печеливша топка, но досега не съм чул двама, които да влагат в понятието едно и също разбиране. Има множество дефиниции на това какво има в Облака.|Анди Ишърууд, [[Хюлет Пакард]], 11 декември 2008}}да иба мухата ти деа иба
{{quote|Това е някаква глупост. Даже по-зле от глупост: това е една раздута маркетингова кампания. Някой твърди, че е неизбежно – но всеки път когато чуете да се говори така, значи вероятно някой си го е поставил за бизнес цел да го направи неизбежно.|[[Ричард Столман]], [[Фондация за свободен софтуер]], пред Гардиън, 29 септември 2008}}
 
{{quote|Това е някаква глупост. Даже по-зле от глупост: това е една раздута маркетингова кампания. Някой твърди, че е неизбежно — но всеки път когато чуете да се говори така, значи вероятно някой си го е поставил за бизнес цел да го направи неизбежно.|[[Ричард Столман]], [[Фондация за свободен софтуер]], пред Гардиън, 29 септември 2008}}
 
За Столман, облачният компютинг е капан за потребителите, понеже ако приложенията и данните се управляват „в облака“, потребителите стават зависими от [[патентован софтуер|патентовани]] системи, разходите за които могат да ескалират неконтролируемо и чиито условия за ползване могат да бъдат променяни едностранно от собствениците и в ущърб на потребителите.