Джовани Сегантини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „'''Джовани Сегантини''' ( на италиански: Giovanni Segantini) (1858 – 1899), е италиански художник, един от...“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Джовани Сегантини''' ( на италиански: Giovanni Segantini) (1858 – 1899), е италиански художник, един от лидерите на [[Символизъм|смволизма]] в живописта.
Роден е в [[Арко]] (Arco) по това време в Тирол на 15 януари 1858 г. От 1863 живее в Милано. През 1877 г. учи в Художествената академия, но скоро напуска. В известен смисъл е самоук. Той е бил Повлиян е от [[Жан-Франсоа Миле]] (Жан-F. Mille).
Живее и работи в алпийските планински села на (Brianza, 1882 – 1886; Savognin, 1887 – 1894; [[Maloja]], 1895 – 1899).
Черпи опит и вдъхновение от живота на селяни и говедари. Работи с динамични мазки върху платното и създава собствен метод на живописване, с наситените мазки и богатата цветова гама въздействието на картините му е на границата между реалност и видение.
Ярките и наситени детайли в пейзажите му са преплетени с характерното за символистите влечение към окултни теми.([[„Съдбата на бедните майки“]], 1894 г. – Музей на историята на изкуството, [[Виена]]; „Ангел на живота“, 1894 г. – Националната галерия на съвременното изкуство, Рим. „Любовта е източник на живот“, през 1896 г. – Галерията за модерно изкуство, Милано). Той е и музикант, композитор-любител, увлича се от образни асоциации между живопис и музика, (в посветената на [[Г. Доницети]] картина „Музикална алегория“ 1896 г.). Сегантини пише редица социално-утопични статии за изкуството на бъдещето, защитава художественото творчество в отговор на есе на Л.Н. Толстой „Какво е изкуството?“ (1890 г.)
Сегантини оставя незавършен „Алпийски триптих“, 1896 – 1899 и редица изразителни портрети – „Автопортрет, 1883 – 1884. Изолиран в швейцарското село Малоя (Maloja) в Енгадин, постоянно рисува етюди на открито.
Джовани Сегантини умира на 28 септември 1899 г. в [[Шафберг]] (Schafberg) близо до [[Понтрезина]] (Pontresina) Швейцария. Погребан е в Малоя. Надгробният камък носи надпис: „Arte et Amore vincono“ ( „Изкуството и любовта побеждават времето“).
През 1909 г. в [[Сейнт Мориц]], [[Швейцария]], е открит музей на художника. Неговите писма и статии са публикувани през 1910 г. в отделна книга.
| |||