Уикипедия

Шандор Ференци: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахване на Категория:Евреи; Добавяне на Категория:Евреи в Унгария, ползвайки HotCat
м форматиране, допълване
Ред 1:
{{Личност
| име = Шандор Ференци
| име-оригинал = Ferenczi Sándor
| категория = психолог
| описание = унгарски психоаналитик
Ред 8:
| роден-място = [[Мишколц]], [[Австро-Унгария]]
| починал-място = [[Будапеща]], [[Унгария]]
| националност = {{Унгария}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = психолог
| област = [[Психология]]
| образование = [[Виенски университет]]
| учил-при =
| работил-в = [[Международна психоаналитична асоциация]] (президент);<br> Унгарско психоаналитично общество (основател)
| студенти =
| публикации =
| известен-с = Училище за психоанализа в Будапеща
| повлиян = [[Зигмунд Фройд]]
| повлиял = [[Майкъл Балинт]], [[Ализ Балинт]], [[Имре Херман]], [[Зигмунд Фройд]] }}
}}
'''Шандор Ференци''' ({{lang-hu|Ferenczi Sándor}}) е унгарски [[психоаналитик]], роден като '''Шандор Френкъл''') ве [[МишколцУнгария|унгарски]], [[Унгарияпсихоаналитик]] в семейството на Барух Френкъл и Роса Айбеншутц.
 
== Биография и идеи ==
Ро­ден е на [[7 юли]] [[1873]] година в [[Мишколц]], [[Австро-Унгария]], в семейството на Барух Френкъл и Роса Айбеншутц. Ба­ща му е кни­жар и из­да­тел. От 1890 до 1897 Ференци след­ва [[Медицина|ме­ди­ци­на]] във [[Виенски университет|Ви­е­нския университет]]. От 1897 ра­бо­ти ка­то по­мощ­ник-ле­кар в нев­ро­ло­гич­но-пси­хи­ат­рич­но­ от­де­ле­ние в бол­ни­ца в [[Будапеща]]. През 1904 ста­ва ръ­ко­во­ди­тел на нев­ро­ло­гич­на ам­бу­ла­то­рия. През 1907 година от­к­ри­ва за се­бе си пси­хо­а­на­ли­за­та. Цю­рих­с­ка­та шко­ла по пси­хи­ат­рия око­ло [[Ойген Блойлер]] и [[Карл Густав Юнг]] раз­ра­бот­ва „ди­аг­нос­тич­ни сту­дии вър­ху асо­циа­ци­я­та“, от ко­и­то Ференци се за­ин­те­ре­су­ва. Той се на­тък­ва и на фрой­до­во­то „''Тълку­ва­не на съ­ни­ща­та''“, ко­е­то го спе­чел­ва. Ференци тър­си кон­такт със [[Зигмунд Фройд|Зиг­мунд Фройд]] и още на Пър­вия меж­ду­на­ро­ден кон­г­рес по пси­хо­а­на­ли­за в [[Залцбург|Зал­­­ц­бург]] из­на­ся док­лад на те­ма „''Пси­хо­а­на­ли­за и пе­да­го­ги­ка''“. Ско­ро той ста­ва един от лю­би­ми­те уче­ни­ци, а по-къс­но и при­я­тел на Фройд, кой­то по­ня­ко­га се об­ръ­ща в пис­ма към не­го до­ри с „ми­ли си­не“. Це­ли два­де­сет го­ди­ни два­ма­та са свърза­ни с тес­ни при­я­тел­с­ки от­но­ше­ния. Ко­га­то през 1909 г. Фройд би­ва по­ка­нен в [[САЩ]], за да по­лу­чи там по­че­тен док­то­рат, той е прид­ру­жен от Юнг и Ференци.
В своите работи той достига до вярата че описанията за сексуална злоупотреба върху пациентите като деца са истинни, сравнявайки тези описания с другите пациенти в същото семейство. Това, наред с другите причини, довежда до скъсване на отношенията със [[Зигмунд Фройд]]. Той е президент на [[Международна психоаналитична асоциация|Международната Психоаналитична асоциация]] от 1918 до 1919 г. [http://www.ipa.org.uk/]▼
 
През 1910 г. на Кон­г­ре­са на пси­хо­а­на­ли­ти­ци­те в [[Нюрнберг]], Ференци ста­ва ини­ци­а­тор на „Меж­ду­на­род­но пси­хо­а­на­ли­тич­но обе­ди­не­ние“. През 1913 той ос­но­ва­ва „Ун­гар­с­ко пси­хо­а­на­ли­тич­но обе­ди­не­ние“. От 1914 до 1916 Ференци е пол­ко­ви ле­кар в За­пад­на Ун­га­рия. По то­ва вре­ме чес­то пъ­­ту­ва до Ви­е­на, за да за­вър­ши при Фройд сво­я­та учеб­на ана­ли­за.
[[File:Hall Freud Jung in front of Clark 1909.jpg|мини|вляво|Групова снимка пред Университета „Кларк“ в Уорчестър. Предна редица: Зигмунд Фройд, Станли Хол, Карл Юнг. Задна редица: Абрахам Брил, Ърнест Джоунс, Шандор Ференци. Септември 1909 г.]]
 
Преди това скъсване на отношенията той е член на [[вътрешен кръг на психоанализата|вътрешния кръг на психоанализата]] и е забележителен с работата си върху най-трудните пациенти и с разработването на теория за по-активна интервенция, отколкото в обикновената психоаналитична практика. В началото на 20-те години, критикувайки Фройдовия „класически“ метод на неутрална интерпретация, Ференци съвместно с [[Ото Ранк]] създава психотерапия „тук и сега“, която чрез личното влияние на Ранк довежда американеца [[Карл Роджърс]] до концепцията за [[клиент-центрирана терапия]] {Крамер 1995}. Ференци намира някакво благоразположение в по-ново време сред последователите на [[Жак Лакан]]. Основният труд на Ференци е „Таласа: теория за гениталността“. Той си сътрудничи с Ото Ранк за написването на „Развитието на психоанализата“. Интересува се от взаимоотношението между биологията и психоанализата и разширява работата на Фройд по време на много активната си кариера като терапевт.▼
Ко­га­то през 1918 г. в Ун­га­рия из­бух­ва со­ци­а­лис­ти­чес­ка ре­во­лю­ция, сту­ден­ти­те от Уни­­вер­си­те­та нас­то­я­ват за наз­на­ча­ва­не­то на Ференци ка­то [[Доцент|до­цент]] по пси­хо­а­на­ли­за. При крат­кот­рай­на­та Ун­гарс­ка ре­пуб­ли­ка при [[Бела Кун]] се от­к­ри­ва до­ри ка­тед­ра и Ференци ста­ва пър­вият­ уни­вер­си­тет­с­ки про­фе­сор по пси­хо­а­на­ли­за (ос­вен Фройд). Ско­ро оба­че, ре­пуб­ли­ка­та про­па­да, а Ференци е из­к­лю­чен от Бу­да­пе­щен­с­ко­то ле­кар­с­ко об­щес­т­во.
 
Той е президент на [[Международна психоаналитична асоциация|Международната Психоаналитична асоциация]] от 1918 до 1919 г. [http://www.ipa.org.uk/]
 
Умира на [[22 май]] [[1933]] година в Будапеща на 59-годишна възраст
 
== Научна дейност ==
▲В своите работи той достига до вярата, че описанията за сексуална злоупотреба върху пациентите като деца са истинни, сравнявайки тези описания с другите пациенти в същото семейство. Това, наред с другите причини, довежда до скъсване на отношенията със [[Зигмунд Фройд. [[File:Hall Freud Jung in front of Clark 1909.jpg|мини|вляво|Групова снимка пред Университета „Кларк“ в [[Уорчестър]]. ТойПредна ередица: президент[[Зигмунд наФройд]], Станли Хол, [[МеждународнаКарл психоаналитичнаЮнг]]. асоциация|МеждународнатаЗадна Психоаналитичнаредица: Абрахам Брил, [[Ърнест асоциацияДжоунс]], отШандор 1918Ференци. доСептември 19191909 г. [http://www.ipa.org.uk/]]
▲Преди това скъсване на отношенията, той е член на [[вътрешен кръг на психоанализата|вътрешния кръг на психоанализата]] и е забележителен с работата си върху най-трудните пациенти и с разработването на теория за по-активна интервенция, отколкото в обикновената психоаналитична практика. В началото на 20-те години, критикувайки Фройдовия „класически“ метод на неутрална интерпретация, Ференци съвместно с [[Ото Ранк]] създава психотерапия „тук и сега“, която чрез личното влияние на Ранк довежда американеца [[Карл Роджърс]] до концепцията за [[клиент-центрирана терапия]] {Крамер 1995}. Ференци намира някакво благоразположение в по-ново време сред последователите на [[Жак Лакан]]. Основният труд на Ференци е „Таласа: теория за гениталността“. Той си сътрудничи с Ото Ранк за написването на „Развитието на психоанализата“. Интересува се от взаимоотношението между биологията и психоанализата и разширява работата на Фройд по време на много активната си кариера като терапевт.
 
Основният труд на Ференци е „''Таласа: теория за гениталността''“. Той си сътрудничи с Ото Ранк за написването на „''Развитието на психоанализата''“. Интересува се от взаимоотношението между [[биология]]та и психоанализата и разширява работата на Фройд по време на много активната си кариера като терапевт.
 
Ференци постоянно изучава Фройдовите публикации и се стреми да диференцира и доразвие идеите на учителя си. Неговото писателско творчество е сравнително малко (съизмерено с публикациите на повечето Фройдови ученици); то обаче се простира върху почти всички области от аналитичната теория и практика. Неговите трудове са дотам остроумни и многостранни, че във възпоминателното слово по повод на смъртта на Ференци през 1933 г. Фройд с право може да каже, че той „направи всички аналитици свои ученици“.
 
== Библиография ==
* ''Hysterie und Psychoneurosen'', Lpz., 1919;
* ''Die Symbolik der Brucke'', «Intern„Intern. Z. Psychoanal.»“, 1921, Bd. 7, S. 211—213211 – 213;
* ''Zur Psychoanalyse von Sexualgewohnheiten'', «Intern„Intern. Z. Psycoanal.»“, 1928, Bd. 11;
* <cite>Development of Psychoanalysis (Classics in Psychoanalysis, Monograph 4)</cite>, Otto Rank and Sandor Ferenczi, International Universities Press, Inc, 1986, Hardback, ISBN 0-8236-1197-3.;
* (Hrsg) ''Bausteine zur Psychoanalyse'', 4 Bde., 1927, Wien.;
* TheT''he phenomena of hysterical materialisation'', in.: Contributions to the Theory and Technique of Psychoanalysis, 2 Bde., L., 1950.
* <cite>Thalassa: A Theory of Genitality</cite>, Sandor Ferenczi, H. Karnac Books, Limited, 1989, Paperback, ISBN 0-946439-61-3.
* <cite>First Contributions to Psycho-Analysis</cite>, Sandor Ferenczi, translated by Ernest Jones, H. Karnac Books, Limited, 1994, Hardback, ISBN 1-85575-085-6.
Line 42 ⟶ 53:
 
=== Препоръчана литература ===
* <cite>Ferenczi’s Turn in Psychoanalysis</cite>, Peter L. Rudnytsky, New York
* <cite>Sandor Ferenczi: Reconsidering Active Intervention</cite>, Martin Stanton, Jason Aronson Publishers, 1991, Hardcover, 1991, ISBN 0-87668-569-6.
* <cite>Legacy of Sandor Ferenczi</cite>, Edited by Adrienne Harris and Lewis Aron, Analytic Press, 1996, Hardback, ISBN 0-88163-149-3.
Line 48 ⟶ 59:
== Източници ==
* ''Енциклопедия Психология'', ред. Дж. Корсини. София: Наука и изкуство, 1998
* Ратнер Йозеф, ''Психоанализа: Класиците'', София: Кибеа, 2005
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Шандор_Ференци“.