Канал: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Demar-stil (беседа | приноси) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 13:
Поливните канали са надземни и подземни. Така например от [[язовир Копринка]] до [[Стара Загора]] е изграден главния канал на напоителната система за напояване на полетата край Стара Загора с дължина 26 км. и минава под Средна гора в тунел с дължина 13 километра. В Стара Загора поради по-малката височина е изградена [[ВЕЦ]].
Плавателните канали могат да бъдат сладководни и морски съединяват реки, езера, и морета и са разчетени за различен вид транспортни средства – от малки лодки до огромни транспортни, военни и пътнически кораби. Плавателните канали се разделят на открити и и шлюзови. Откритите съединяват водни площи с еднакво ниво на водата, а шлюзовите водоеми с различно ниво на водата.
== Характеристики на каналите ==
Главна характеристика на каналите е формата и размера на напречното сечение на канала. Формата на каналите е най-разнообразна. Най-често се използва трапецовидната форма. Освен това сечението може да бъде правоъгълно, полукръгло, параболично или комбинация от различни форми.
{| class="wikitable wide"
Ред 33:
: <math>m = \mathrm{ctg}\,\alpha = a / h ,</math>
зависи от вида на почвата, през която преминава през канала. При скалистите места наклона е близко до нула, а при песъчливите почви може да достигне 3
== Исторически сведения ==
Ред 46:
=== В Средновековието ===
[[File:Thal Canal.JPG|250px|thumb|Канал Тал, [[Пенджаб (Пакистан)|Пенджаб]], Пакистан.]]
През средните векове водният транспорт се превръща в евтин и бърз начин за извършване на [[търговия]]. Причината за това е, че след краха на [[Римската империя]] пътищата са неподдържани и в твърде лошо състояние, а посредством водния транспорт превозваните товари могат да бъдат и в по-големи количества. Първият изкуствен канал в християнска Европа е [[Fossa Carolina]], построен в края на 8 век под личното ръководство на [[Карл Велики]]. По-трайно и икономически по-ефективно се оказало изграждането на италианския канал [[Naviglio Grande]], построен между 1127
Строежът на канали преживява нов подем през [[12 век]] поради бурното развитие на търговията. Речното корабоплаване се подобрява рязко с въвеждането на една от най-простите системи за регулиране на нивото на водата, наречена „flash lock“ (шлюз с единична преграда). Поради факта, че така се затруднявала работата на мелничарската промишленост, се наложило да се коригират механизмите на пропускане на водата и била въведена нова система с двойна преграда и междинен водоем, наречена („pound lock“). Първата известна е от 10 век в Китай, а в Европа е въведена през 1373 във [[Vreeswijk]], [[Нидерландия]].<ref>{{Citation | title = The International Canal Monuments List | url = http://www.icomos.org/studies/canals.pdf | format = PDF | accessdate = 2008-10-08}}</ref> Друго важно развитие настъпва с откриването на съединяващи се под ъгъл шлюзове, преграждащи течението. За първи път такива са изградени в Италия в [[Бертола да Новате]] през 16 век. Следващото нововъведение били шлюзовете тип гилотина.
Ред 98:
* [[Канал Москва]]
* [[Волга|река Волга]]
* [[Кама
* [[Волго-Донски канал]]
* [[Дон|река Дон]]
Ред 105:
Чрез тази система от водни канали [[Москва]] има връзка с 5 морета – [[Бяло море (Русия)|Бяло море]], [[Балтийско море]], [[Каспийско море]], [[Азовско море]] и [[Черно море]], поради което е наричан ''град на 5-те морета''.
Въпреки, че има връзка между Каспийско море и Черно море чрез системата от канали има предложение за изграждане на директна връзка между двете морета, наречена [[Евразия (канал)]] (руски Евразия (канал)) с възможност за преминаване на големи кораби между двете морета.
=== Канална система в Западна и Централна Европа ===
[[Файл:MurtfaltalrDanubeChannel.JPG|thumb|430px|Каналът Дунав – Черно море]]
[[Файл:Danube-Black Sea Canal.png|thumb|300px|Трасе на канала Дунав – Черно море]]
В Европа наличието на големи реки плавателни в голяма част от дължината си е предпоставка за широкото им използване за плавателни цели.
Една от най-развитите водноканални системи в Европа е тази на Германия. На територията на Германия се намират едни от най–важните изкуствени водни пътища, създадени за подобряване на транспортната инфраструктура. Един от тях е [[Килски канал|Килският канал]], който съединява Балтийско море и Северно море и съкращава с 460 км. пътя между Елба и Кил. Има голямо икономическо и стратегическо значение за балтийските държави. Това е най–масово използвания плавателен канал в света. Освен за плавателни цели канала се използва и за отводняване на близо 1600 квадратни километра площи около него. Друг канал, започнат през 1960 година и завършен окончателно през 1992 година и каналът [[Рейн - Майн - Дунав]], който съединява Черно море със Северно море и Атлантическия океан. Каналът е оборудван с 16 шлюза; 11 от тях са разположени в басейна на Рейн и осъществяват покачване от ниво 230,9 м до нивото на водораздела 406 м; 5 шлюза са в басейна на Дунав и осъществяват спад от водораздела до 336,2 м.
[[Канал Дунав - Черно море (Румъния)|Каналът Дунав
=== В България ===
Мащабите на изгражданите в България водни канали не са толкова внушителни по размери, но през годините са изграждани различни системи с голямо практическо значение. Тези канални системи са свързани основно с [[ВЕЦ|производството на електрическа енергия]] и [[напояване]] или най-често и двете.
[[File:Batashki VODNOSILOV PAT-shema-NEW-8-2.jpg|thumb|center|1000px|Баташки водносилов път – схема на главна напорна деривация на първото стъпало]]
|