Норманско нашествие в Англия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 21:
Когато [[Едуард Изповедник]]а умира бездетен в началото на [[1066]], събранието на английските първенци одобрява коронацията на Харолд. Тя се провежда на [[5 януари]] 1066 г. и така новият крал на Англия е [[Харолд II (Англия)|Харолд II]]. Уилям реагира моментално и си осигурява подкрепата на [[папа]]та за нападение над Англия.
 
Други обаче действат още по-бързо – изгоненият от Англия бивш граф на [[Нортъмбрия]] и брат на крал Харолд, [[Тостиг]], организира нашествие още през [[май]] 1066 г., а през септември обединява силите си с нахлулите на острова норвежки войски на [[Харолд III (Норвегия)|ХаролдХаралд Хардрада]]. Кралят на Норвегия също е претендент за английския престол и новият английски крал, който вече очаква нападение откъм Нормандия, е принуден да промени плановете си и да се насочи на север, за да посрещне норвежкия крал и размирния си брат. На [[25 септември]] той разбива войските им при [[Битка при Стамфорд Бридж|Стамфорд Бридж]], близо до [[Йорк]], а Хардрада и Тостиг са убити в битката.
 
През това време норманският херцог Уилям събира флота от около 600 кораба и армия от 7000 човека. Той тръгва да пресича [[Ла Манш|Ламанша]] още през [[август]] и вероятно е планирал да нахлуе в Англия през [[остров Уайт]] и залива на [[Саутхамптън]]. Плановете му са осуетени от лошо време и насрещни ветрове и нашествието е забавено с повече от месец, а флотата му, претърпяла известни загуби, се насочва към по-източна точка от английския бряг. Така Уилям акостира в Южна Англия само дни след победата на Харолд II над норвежките войски. По ирония на съдбата, неприятностите за Уилям се превръщат в големия му шанс – ако е бил пристигнал през август, както е планирал, той е щял да бъде посрещнат от една свежа и числено превъзхождаща го английска армия и вероятно е щял да бъде разбит.