Господин Никой (филм, 2009): Разлика между версии

ВПред къщата на Елиз Немо я вижда с 22-годишния ѝ приятел и си тръгва. Разочарован, той заминаваминава с [[мотор]]а си през [[гора]]та, докато не се хлъзва на едно листо, пада и е откаран в [[болница]] в състояние на [[парализа]]. Той може да почувства, да помирише и да се поти, може да види [[светлина]]та през клепачите си, но не може да помръдне. Тук има илюзия за обединението на родителите му, те същокоито идват да го посетят. Немо се опитва да си спомни как пръстите му се мърдат върху [[клавиатура]]та на пишещата машина и в последната сцена на тази история успява да повдигне единия си пръст.

В друга история Немо говори с Елиз в дома ѝ, но тя му отказва и казва, че обича друг мъж - Стефано. Немо продължава да я убеждава в чувствата си. Най-накрая Елиз се поддава и те се женят. В една от версиите на историята Елиз умира в [[катастрофа]], когато се връща от [[сватба]]та. Немо пази прахтапраха ѝ, като е обещал да я разпръсне на Марс. След като го осъществява на борда на космическия кораб, той се запознава с Ана, но корабът катастрофира при среща с [[метеор|метеорит]]и. В другата версия на историята Немо не пътува до Марс. Той работи в телевизионно студио и докато се връща вкъщи, вижда [[кола]]та на редактора си, която е изкарана от [[езеро]]то. На погребението му Немо се запознава с жената на покойника, която се оказва Ана.

В друга история Немо и Елиз са женени с три деца. Бракът им е много нещастен, защото Елиз страда от [[хронична депресия]]. Има истерични атаки и въпреки опитите на Немо да спаси [[брак|брака си]]а, накрая Елиз го напуска.

След като Елиз отказва на Немо, той се прибира вкъщи и казва на баща си, че ще се ожени са първата жена, която танцува с него в тази нощ. В клуба той се запознава с Джийн, те танцуват и докато той я кара вдо тях на мотора си, Немо прави това, което по-късно описва като ''много глупави решения'': „Първо, няма да оставям нищо на случайността отново. Второ, ще се оженя за момичето на мотора си. Трето, ще бъда богат. Четвърто, ще имаме [[къща]], голяма къща, боядисана в жълто с [[градина]] и две деца Пол и Майкъл. Пето, ще имам [[кабриолет]], червен кабриолет и басейн, ще се науча да плувам. Шесто, няма да спра, докато не постигна всичко това!“

Въпреки че е постигнал плановете си, Немо не е щастлив, иа жена му е скучна и неприятна. Немо започва да взима решения като хвърля [[монета]]. Преструва се, че е човек на име Даниел Джоунс и когато си взима стая в хотел, е убит по погрешка в [[баня]]та и изгорен в гората.

В друга история Немо е в непознат свят доминиран от [[ромб]]ове. Следвайки инструкциите, които открива в [[град]]а, той отива в изоставена къща, където случайно намира [[видео]]. Във видеото 118-годишния Немо му обяснява, че той не съществува. Или родителите му не са се срещнали, или баща му е умрял в инцидент с [[шейна]], или майка му не е забременяла, или предисторическипраисторически наследник е бил убит.

Преди смъртта си г-н Никой казва на журналиста, че и двамата не съществуват: - те са в ума на Немо като момче на 9 години, когато е трябвало да направи избор на гарата. ТамСега Немо избира трети път и следва нов път, далечедалеч от родителите си. Г-н Никой умира, но в този момент разширението на [[Вселена]]та се обръща и [[време]]то започва да тече в обратната посока.

Различните цветове, които са използвани във филма, имат специално символично значение. Всяка от трите главни истории има свой уникален нюанс, който подчертава оригиналността и неограничеността един към друг. Обособяването на цветовете може да бъде видяно още в детството на Немо, където три момичета седят на [[пейка]]. Те са неговите възможни съпруги: Джийн, Елиз и Ана; едната е в жълта, другата в синя, а третата в червена [[рокля|рокличка]]. В живота си с Елиз Немо преживява последиците от депресията и отчаянието, теми, свързани със синия цвят. Избирайки Джийн, Немо търси материалното, благосъстоянието и независимостта. Жълтото - жълтото е цветът на живота и здравето - подчертава това. Истинската любов и страстната връзка между Немо и Ана е символизирана от червения цвят на рокличката на Ана.

Важно е да се отбележи, че нероденият Немо е показан как живее в бял свят. Бялото съдържа всички цветове в спектъра, като това поддържа алегоричното послание на филма, че всичко е възможно, докато не направиш избор. Накрая на живота си Немо е грохнал старец и живее в бяла обстановка ([[стая]], [[облекло|дрехи]], [[доктор]]и). По този начин виждаме, че съдбатаживота на главния герой го връщасвършва там, откъдето е започнал и всичко е възможно...

„Какво става, когато се влюбваме? Като резултат от определени стимули, [[хипоталамус]]ът има мощно освобождаване наосвобождава ендорфини, но защо точно тази жена и този мъж? Има ли освобождаване на феромони без мирис, които кореспондират на допълващ генетичен сигнал? Или са физически характеристики, които познаваме? Очите на майка, миризма, която стимулира хубав спомен. Любовта част от плана ли е? Война между два режима на възпроизвеждане. [[Бактерия|Бактериите]] и [[вирус]]ите са асексуални организми. С всяко деление на [[клетка]]та, всяко умножение, те мутират и се усъвършенстват по-бързо отколкото ние. Срещу това ние отговаряме с най-страховитото [[оръжие]]: [[секс]]. Два индивида, смесвайки [[ген]]ите си създават индивид, който се противопоставя на вируси по-несходно - той или тя. Сега, ние, незнаещи участници в тази война между два режима на възпроизвеждане ли сме?“

„До каква степен са нашите вродени страхове? Когато се излюпват гъши яйца в инкубатор и после над малките птичета минава силует на симулирана гъска в полет, птичкитепилетата протягат вратлета и надават зов. Но ако обърнем посоката на силуета, той взима формата на сокол. Отговорът на малките птичета е бърз. Те ще пищят и ще се страхуват, въпреки че никога не са виждали сокол. Без никакви инструкции, вроденият страх им помага да оцелеят. Но при хората, на какви древни опасности може да кореспондира вроденият ни страх да кореспондира?“