Уикипедия

Рила: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Мусала: препр
Ред 43:
[[Иван Вазов]] поетично оприличава Рила на ''„крепост, издигната до облаците, със своенравно изкроени гранитни бастиони,… замръзнали в ефира подир последните трусове и конвулсии на мирозданието."''
 
== ГеологияГеrologiq ==
Рила е блоково-[[разлом]]на планина, представляваща сводово издигнат [[хорст]] с [[купол]]ообразна форма, в който се наблюдават две разломни системи — концентрична и радиална.<ref name="Info">[http://www.razlog.info/bg/tourism_rila.html Рила планина]</ref> Част е от най-старата суша в района на [[Балканите]] — Македоно-Тракийския масив. Планината е изградена основно от [[Метаморфни скали|метаморфни]] и [[интрузивни скали]]. Ядрото на Рила в по-голямата си част е изградено от [[гранит]]. Върху него лежи дебел пласт от [[кристалинни шисти]] и гранитогнайси, а над тях на места се срещат [[Пясъчник|пясъчници]] и [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], резултат от издигнатите [[терциер]]ни [[Утаяване|утайки]]. Следи от тези утайки се откриват в Северозападна Рила на височина до 1900 m. Най-високите части са изградени главно от [[гранит]]и, а по-надолу следват кристалинни шисти, чиито съставни [[минерал]]и са последователно наслоени. Представени са от [[гнайс]], [[слюди|слюдени]] шисти и амфиболошисти. На много места гранитът преминава в [[гранитогнайс]]. Тук се намират още [[мрамор]]и и [[амфиболити]], формирани през [[Палеозой|палеозоя]] — преди повече от 250 милиона години и впоследствие при многобройни издигания през периода на [[терциер]]а. Планината е заледявана на няколко пъти през [[плиоцен]]а и [[плейстоцен]]а. Алпийският и&#768; релеф е формиран при последното (Вюрмското) заледяване преди 10-12&nbsp;000 години, когато снежната граница на планината е на 2100 - 2200 метра. Над тази граница [[ледник|ледниците]] коренно променят съществуващия дотогава [[релеф]], като образуват дълбоки [[циркус]]и (огромни кресловидни вдлъбнатини, отворени от едната страна), остри [[карлинг]]и (пирамидални върхове), скални [[зъбер]]и (назъбени била), дълги и тесни трогови [[долина|долини]], обширни [[морена|морени]] и други типични ледникови форми. По склоновете на някои долини като [[Бели Искър (река)|Бели Искър]], [[Марица]] и [[Рилска река]] се наблюдават т.нар. висящи ледникови долини — странични долини, разположени по-високо от главната. Дъната на [[циркус]]ите са заети от езера с ледников произход. В резултат на [[изветряне]] са се формирали сипеи с разнообразен характер. В югозападното подножие на Рила под въздействието на [[ерозия]]та са се образували [[Стобски пирамиди|Стобските пирамиди]].<ref name="Info"/><ref name="БТИС">[http://www.bg-tourinfo.com/rila.htm Български туристически информационен сайт/Рила]</ref>
 
[[Морена|Морените]] в Рила се срещат на височина от 1100 до над 2100 m. Най-ниско са по долините на р. [[Бели Искър (река)|Бели Искър]], [[Рилска река]] и [[Марица]], а най-високо (над 2100 m) – при циркусните езера. Най-големи морени се наблюдават при устията на реките [[Урдина река|Урдина]], [[Мальовица (река)|Мальовица]],<nowiki/>лните [[Белишканагъвания рекаводят (притокдо формиране на Места)|Белишка]]пет различни по възраст, височина и дробхват [[Денудация|денудационни нива]].<ref name="БТИСInfo" />
 
Поетапното издигане на планината през различните геоложки епохи и големият обхват на вертикалните нагъвания водят до формиране на пет различни по възраст, височина и обхват [[Денудация|денудационни нива]].<ref name="Info"/>
* Най-старото ниво, [[миоцен|старомиоценското]], обхваща терените по билната част на планината с надморска височина между 2900 и 2600 m. Представлява практически заравнени територии със слабохълмиста повърхност, формирани на мястото на древни горски масиви.
* Следващото ниво, младомиоценското, е разположено по главните странични ридове на планината като обхваща обширни билни заравнености. Заема площи с надморска височина от 2600 до 2300 m.
Line 57 ⟶ 55:
Езерата на Рила са най-забележителното завещание от ледниковия период, като над 200 от тях са разпръснати из планината, а [[Леденото езеро]] в северната част на връх Мусала е сред най-високите ледникови езера на Балканския полуостров (второ след [[Горно Полежанско езеро|Горното Полежанско езеро]] в [[Пирин (планина)|Пирин]]).
 
== Граници и дяловеmeridqni ==
[[Image:RilaMap.jpg|thumb|350п|Карта на релефа]]
Огромният купол на Рила се издига над ограждащите я от всички страни планински котловини — [[Самоковска котловина|Самоковската]] (на север), [[Костенецко-Долнобанска котловина|Костенецко-Долнобанската]] (на североизток), [[Дупнишка котловина|Дупнишката]] (на северозапад), [[Благоевградска котловина|Благоевградската]] (на югозапад) и [[Разложка котловина|Разложката]] (на юг). Чрез 5 седловини Рила се свързва с околните планини — на север [[Боровецка седловина|Боровецката]] (1305 m) с ридовете [[Шипочански рид|Шипочан]] и [[Шумнатица (рид)|Шумнатица]] на [[Ихтиманска Средна гора]], на югоизток [[Юндола]] (1375 m) и [[Аврамова седловина|Аврамовата седловина]] (1295 m) с [[Родопи]]те, на юг [[Предел (седловина)|Предела]] (1140 m) с [[Пирин]] и на северозапад [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]] (1025 m) с [[Верила]]. В тези си граници Рила заема площ от 2629&nbsp;km<sup>2</sup>.
Line 68 ⟶ 66:
*<u>[[Лакатишка Рила]]</u> — Най-северният дял, както и най-ниският. Името му произлиза от най-голямата извираща от него река Лакатица. Още е известен като [[Доспейската планина]], на съседното село [[Доспей]]. За разлика от другите дялове той няма алпийски, субалпийски релеф и ледникови езера. По-голямата част е покрита с гори — иглолистни, смесени и широколистни. Има и доста пасища по билото. Най-високият връх е [[Зекирица]] 1728 m, други — Белчаница 1654 m, Сухарево 1636 m, Ръжана 1581 m, Викалата 1555 m, Цвичила 1517 m, Каркъмо 1498 m, Бели камък 1447 m, Капаклия 1423 m, Цар Шишман 1418 m, Марко 1411 m, Елова могила 1262 m, Радомирица 1229 m, Хайдушка могила 1224 m, Борска могила 1157 m. Единственият маркиран път е Е4, свързващ [[Витоша]], [[Верила]], Рила, [[Пирин]] и [[Славянка]]. [[Лакатишка Рила]] е предложена като част от [[НАТУРА 2000]] в зона Рила буфер, но е отхвърлена. В източната и&#768; част се намира защитената местност [[Букова Усойка]]. В нея са запазени многовековни букови гори.
 
== Водни ресурсиtupotiii ==
[[File:Rila 7 lakes circus panorama edit1.jpg|мини|400п|Панорамна снимка на [[Седемте рилски езера]]]]
Рила е важен [[Хидрология|хидроложки]] възел за страната с изключително голям хидроенергиен потенциал, представляващ около 1/4 от целия потенциал на страната<ref name="Рила"/>. Планината попада в хидроложката област с [[Умереноконтинентален климат|континентално климатично]] влияние, планинска подобласт.<ref name="Гео">[http://www.copaste.net/_edu/view.php?edulesson=174 География на водите на България]</ref> По северните и&#768; склонове и връх Мусала минава главният [[вододел]], разделящ двата отточни басейна – Черноморския и Беломорския (Егейски).<ref name="Води">[http://geografia.kabinata.com/05.htm Води на България]</ref> Водните запаси, които се формират в границите на планината са най-важният ресурс на чиста питейна вода за околните селища, [[София]], част от населението на Северна [[Гърция]] и [[Европа|европейската]] част на [[Турция]].<ref name="Рез">[http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=1010&city=2116&q=%ED%EF Значим природозащитен резервоар]</ref> Районът на населените места, разположени по западните склонове на Рила планина разполага с голям излишък от вода, тъй като оттокът надвишава потреблението около 8 пъти.<ref name="Пол">[http://www.obshtestvo.net/content/view/1510/4/ Водните ресурси на България като политически проблем]</ref> Режимът на рилскитевисокопланинските рекичасти ена вРила пряка— връзка[[Бели сИскър надморската(река)|Бели]], [[Леви Искър|Леви]], [[Прав височинаИскър|Прав]] и около[[Черни половинатаИскър]], от[[Бяла воднитеМеста|Бяла]] запасии в[[Черна Места]], реките [[Белишка река (приток на Места)|Белишка]], [[Бистрица (Благоевградска)|Благоевградска Бистрица]], [[Градевска река|Градевска]], [[Рилска река|Рилска]]. На територията на планината се намиратформират около 10% от водните ресурси на височинаСтрума и Места, над 20505% от тези mна р. Марица и повече от 8% на р. Искър.<ref name="СамоковПосетете">[http://docswww.googlevisitrila.comnet/viewer?a=nakyde-v&q=cache:3T2uhefRgYsJ:www.strategy.bg-np-rila/resourses/FileHandler.ashx%3FfileId%3D154+%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%83%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD+%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB+%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B2&hl=en&pid=bl&srcid=ADGEESiSfROwJ9bXCRq2Xe9xWqATDNKmijLPF9MeP3lc74OUSEpM6KlM18ctmJYFqWe_sZKen1K5ojF8L8MNhow4kyYwsR166-V8mZo5v_mGKyvIbkPdc4CzHQ6JlHa85MKM7nPkKlimat-YfypWK&sig=AHIEtbTiu_8Valx90PkyQioPjhT_J4DLUAgeologiya-i-morfologiya-pochvi.html ПриродогеографскиПосетете иРила/Климат, ресурсенгеология потенциал наи общинаморфология, Самоковпочви]</ref>
 
=== Реки ===
От планината извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканите - [[Искър]], [[Марица]] и [[Места]]. [[Извор]]ите на много [[Приток|притоци]] на тези реки, както и на притоци на [[Струма]], също се намират във високопланинските части на Рила — [[Бели Искър (река)|Бели]], [[Леви Искър|Леви]], [[Прав Искър|Прав]] и [[Черни Искър]], [[Бяла Места|Бяла]] и [[Черна Места]], реките [[Белишка река (приток на Места)|Белишка]], [[Бистрица (Благоевградска)|Благоевградска Бистрица]], [[Градевска река|Градевска]], [[Рилска река|Рилска]]. На територията на планината се формират около 10% от водните ресурси на Струма и Места, над 5% от тези на р. Марица и повече от 8% на р. Искър.<ref name="Посетете">[http://www.visitrila.net/nakyde-v-np-rila/resourses/166-Klimat-geologiya-i-morfologiya-pochvi.html Посетете Рила/Климат, геология и морфология, почви ]</ref>
 
Реките, извиращи от Рила, се характеризират с преобладаващо снежно-дъждовен режим. При тях се отчита и най-големият средногодишен отточен модул за [[България]] – 14,23&nbsp;l/s/m<sup>2</sup><ref name="България"/>,който за високите части на планината достига до 40&nbsp;l/s/km<sup>2</sup>.<ref name="Рила"/> Пълноводието им до голяма степен зависи от дъждовните води и топенето на снеговете, особено по високите части на планината, където те са най-изобилни. На база на сезонните промени на количеството валежи реките, извиращи от планината се характеризират с пролетно-лятно пълноводие и есенно-зимно маловодие. Във високопланинските райони през зимата те се подхранват предимно от [[Подземна вода|подземни води]], поради по-продължителното задържане на снежната покривка и ниските [[температура|температури]]. Това довежда до появата на зимното маловодие и по тези причини тук средномесечните минимуми на оттока се проявяват през месец [[февруари]]. За средновисоките части на Рила този минимум се отчита през [[септември]]. [[Пролет]]ното пълноводие в Рила планина се обуславя от снеготопенето и нарастването на количеството на валежите през този сезон. В равнинните и нископланински части в този период се наблюдават многобройни речни прииждания, които също са елемент на речния режим. Максималният отток в средните части на планината настъпва през [[април]], а средномесечният максимум на оттока във високопланинските части се отчита през месец [[май]].<ref name="Води"/><ref name="България">[http://zavodata.com/2011/03/%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ За водата/Водите на България]</ref>
 
На територията на Рила тече [[Рилска река]], която е ляв [[приток]] на [[река]] [[Струма]] и извира от [[Рибни езера|Рибните езера]] в Рила. Приета е за граница между три дяла на планината Рила — Северозападен, Централен и Югозападен. В долното си течение реката, бидейки българо-османска граница от 1878 до 1912 година, е северна граница на историко-георгафската област [[Македония (област)|Македония]].
 
=== Езера ===
[[Картинка:Okoto lake.jpg|ляво|мини|300п|Езерото Окото]]
Поради екзарационната дейност на [[Ледник|ледниците]] през кватернера във високопланинските части на Рила са се образували голям брой ледникови езера. От тях по-голямата част са постоянни, около 35 са временни и за всички са характерни малките площ и обем.<ref name="Рез"/> Обикновено заемат дъната на циркусите, циркусните тераси и троговите долини и са разположени на [[надморска височина]] между 2000 и 2600 m. Най-често имат закръглена или [[Елипса|елипсовидна]] форма с малки дължина и ширина, като повечето са с площ под 10&nbsp;da.<ref name="България"/> Тези води имат значение не толкова с количеството си, отколкото със своето качество и красотата на езерата, която привлича ежегодно хиляди туристи. Веригата на [[Седемте рилски езера]] е най-дългата, най-живописна и най-посещавана езерна група.<ref name="Вод"/> В Рила са описани около 233 езера, от които 189 циркусни, а останалите имат [[Тектоника на плочите|тектонски]] или [[свлачище]]н произход.<ref name="БТИС"/> Най-голямо е [[Смрадливо езеро|Смрадливото езеро]], простиращо се на 212 da и заемащо първо място по този показател между всички ледникови езера на Балканите. Най-дълго е [[Горно рибно езеро|Горното Рибно езеро]] с дължина 801 m. Преобладават езерата със средна дълбочина 2-5 m, като най-дълбоко е [[Окото]] (37,5 m), едно от Седемте рилски езера.<ref name="България"/> Най-високо разположено е Леденото езеро (Леденика) - на 2715&nbsp;m надморска височина, а най-ниско - [[Сухото езеро]], което се намира в Източна Рила на височина 2045 m.<ref name="БТИС"/><ref name="Седем">[http://www.villastresov.com/attractions-bg/seven-lakes.php Български атракции: Седемте Рилски езера]</ref> Голяма част от езерата са групирани и обикновено се оттичат едно в друго — Седемте рилски езера, [[Урдини езера|Урдините]], [[Мусаленски езера|Мусаленските]], [[Якорудски езера |Якорудските]], Рибни езера и други. В Рила се намират още и по-малко известните [[Вапски езера |Вапски]], [[Грънчарски езера|Грънчарски]], Джендемски, [[Казански езера|Казански]] (Казанчалски), Манастирски, [[Маричини езера |Маричини]], Ропалишки, [[Скалишки езера |Скалишки]] (Реджепски) и [[Чернополянски езера |Чернополянски]] (Карааланишки) езера. Някои от тях като [[Паничище (езеро)|Паничище]] в Северозападна Рила са с тектонски произход, образувани при потъването на части от земната повърхност по [[Разлом|разседи]] и [[Флексура|флексури]].<ref name="България"/>
 
=== Язовири ===
В долината на р. Бели Искър е изграден най-големият рилски [[язовир]] "[[Бели Искър (язовир)|Бели Искър]]", от който част от София се снабдява с питейна вода. Водите на язовира се използват и за производство на електрическа енергия.<ref name="Самоков"/>
 
Друг голям язовир е [[Белмекен (язовир)|Белмекен]] по поречието на река [[Сестримска река|Сестримска]], част от каскадата "Белмекен-Сестримо-Чаира". [[Язовирна стена|Стената]] му е изградена на надморска височина 2000 m и това го прави най-високият язовир с насипна стена на Балканския полуостров. Категоризиран е за стопански и любителски [[риболов]]. Под него се намира язовир [[Чаира (язовир)|Чаира]] с пад между двата от 700 m. [[ПАВЕЦ Чаира]] е подземна [[Електрическа централа|електроцентрала]] и е най-голямата помпено-акумулираща централа в Югоизточна Европа. <ref name="Енергия">[http://energia.elmedia.net/bg/2010-1/events/%ED%E0%E9-%E3%EE%EB%E5%EC%E8%FF%F2-%F5%E8%E4%F0%EE%E5%ED%E5%F0%E3%E8%E5%ED-%EA%EE%EC%EF%EB%E5%EA%F1-%E2-%E1%FA%EB%E3%E0%F0%E8%FF-%EA%E0%F1%EA%E0%E4%E0-%E1%E5%EB%EC%E5%EA%E5%ED-%F1%E5%F1%F2%F0%E8%EC%EE-%F7%E0%E8%F0%E0-%ED%E0%E2%FA%F0%F8%E8-35-%E3%EE%E4%E8%ED%E8_00020.html Енергия/Най-големият хидроенергиен комплекс в България каскада Белмекен-Сестримо-Чаира навърши 35 години]</ref>
 
граница на историко-георгафската област [[Македония (област)|Македония]].
Язовир "[[Калин (язовир)|Калин]]" е изграден на 2394 m надморска височина и е най-високо разположеният язовир в България и на Балканите. Захранва с вода високопланинските водноелектрически централи от група "Рила" - ВЕЦ "Калин", "Каменец", "Пастра" и "Рила". Язовирите "[[Калин]]" и "[[Карагьол (язовир)|Карагьол]]", който се намира по-ниско от него, са взаимно свързани с пад на водата от 740 m.<ref name="Калин">[http://www.bg-tourinfo.com/kalin.htm Български туристически информационен сайт/Язовир Калин]</ref>
 
=== Подпочвени водиЕзерoto ===
та дейност на [[Ледник|ледниците]] през кватернера във високопланинските части на Рила са се образували голям брой ледникови езера. От тях по-голямата част са постоянни, около 35 са временни и за всички с[[File:V.Voynov (1).jpg|мини|200п|Гейзерът в Сапарева баня]]
[[File:V.Voynov (1).jpg|мини|200п|Гейзерът в Сапарева баня]]
Високопланинският пояс на Рила се отличава с относително по-голяма водоносност, която се обуславя от дълбоко разчленения [[релеф]], гъстотата на речно-долинната мрежа, големите валежни количества, поддържащи висок коефициент на инфилтрация, ниското [[изпарение]], продължителното снеготопене, многобройните ледникови циркуси и езера и [[торф]]ените покривки по високите [[било|била]]. Подземните води са главно пукнатинни. Най-големи количества се акумулират в гранитите и гранитоидните тела, където се събират студени води с активна циркулация, а в по-дълбоките зони – термоминерални находища. Пукнатинните води се дренират от множество малки и големи извори с дебит до 15-20 l/s, които от своя страна дават начало на множество реки, рекички и потоци. В долините на реките [[Бистрица (Дупнишка)|Дупнишка Бистрица]], [[Бистрица (Санданска)|Санданска Бистрица]], [[Манастирска река|Манастирска]], [[Отовица (река)|Отовица]], [[Осеновска река|Осеновска]] и други, както и в езерните циркуси, се намират студени извори с голям дебит. В двата големи гранитни плутона в Западна Рила с обща площ около 220&nbsp;km<sup>2</sup> естественият воден ресурс се оценява на около 460 l/s. Високопланинските води са ултрапресни и пресни с минимална минерализация и незначителна твърдост. По химичен състав те са обикновено хидрокарбонатни, [[сулфат]]ни, [[Натрий|натриеви]] или [[Калций|калциеви]]. Изворните води във високите дялове на планината се отличават и с ниските температури, дори през лятото се срещат извори с температура около 1-2°C.<ref name="Хидро">[http://www.bluelink.net/water/zbr/struma/hidrolojko_op.htm Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води]</ref> Добри водни акумулатори са и дебелите торфени покривки върху билните заравнености.<ref name="Рила"/>
 
=== Минерални извориlaina ===
Минералните води в Рила са свързани предимно с дълбоките разломни структури на земната кора. В подножието на планината извират горещи [[Минерална вода|минерални извори]], най-известният от които се намира в Сапарева баня. Водата изскача във вид на [[гейзер]] с максимална температура от 101,4°С. Това е най-горещият извор у нас и единственият гейзер на Балканите.<ref name="Вод">[bgm8.bg/data/uploads/referats/.../5158d5d37fec62e39852e7036926cb55.doc Води]</ref> Минерални извори са открити още в [[Благоевград]], [[Разлог]], [[Долна Баня]], с. [[Баня (Област Благоевград)|Гулийна баня]], [[Осеново (Област Благоевград)|Осеново]] и др.<ref name="Рез"/><ref name="БТИС"/>
 
Районът на [[Костенец]] е богат на минерални извори с температура 47-73°С. Водите тук са слабо минерализирани, с малко количество [[радон]] и много ниска твърдост. Изворите са били известни още в древността, запазени са останки от [[Терми|римски бани]] и [[Балнеолечение |балнеологични]] съоръжения.<ref name="SPA">[http://www.bgtourinfo.eu/gizvor.html SPA курорти]</ref>
 
На територията на [[община Самоков]] през [[1932]] г. е каптиран термоминералният извор "[[Белчински бани|Белчин бани]]", чиято вода излиза с температура от 37°С и дебит 8 l/s<ref name="Самоков">[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:3T2uhefRgYsJ:www.strategy.bg/FileHandler.ashx%3FfileId%3D154+%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%83%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD+%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB+%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B2&hl=en&pid=bl&srcid=ADGEESiSfROwJ9bXCRq2Xe9xWqATDNKmijLPF9MeP3lc74OUSEpM6KlM18ctmJYFqWe_sZKen1K5ojF8L8MNhow4kyYwsR-V8mZo5v_mGKyvIbkPdc4CzHQ6JlHa85MKM7nPk-YfypWK&sig=AHIEtbTiu_8Valx90PkyQioPjhT_J4DLUA Природогеографски и ресурсен потенциал на община Самоков]</ref>, а при [[Добринище]] изворът е с 43°С.<ref name="Самоков"/>
 
Край с. [[Ярлово]] са установени субтермални води, а в долината на р. [[Палакария]] има перспективи за откриване на минерални води.<ref name="Самоков"/>
Line 244 ⟶ 226:
 
[[File:Ravni chal IMG 5752.jpg|thumb|[[Равни чал]]]]
Трайно формиране на снежна покривка в зоните непосредствено над 1000 m надморска височина се наблюдава след 10-15 [[декември]] — за северните склонове, а за южните — след 20-30 декември. Снежната покривка се задържа средно 200-220 дни в годината, като за ниската зона на планината тя е най-дебела през февруари. Тогава средната месечна дебелина достига 20-30 cm. Във високата зона — над 2000 m надморска височина — снежната покривка е най-дебела през март — 70-80 cm. В най-високите части максималната дебелина на снежната покривка достига 200-240 cm. Средната продължителност на периода с устойчива снежна покривка е 70-80 дни за надморска височина 1200-1300 m, а при надморска височина над 2000 m достига до 180-200 дни. Не са изключение ветрове със скорост 30-40 m/s (над 100 km/h), с предимно югозападна и западна ориентация. Северозападните и североизточните ветрове са по-умерени. Средната месечна скорост на вятъра по най-високите планински върхове достига 11-12 m/s. В по-ниските части средната месечна скорост се изменя от 1,2 до 2,5 m/s, а в средната височинна зона от 2,5-3,2 m/s. <ref>http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=4338</ref>zuma
 
== Почви ==
Почвената покривка в Рила има добре изразена вертикална зоналност. В нископланинските части на 800-1000 m надморска височина почвите са главно излужени канелени горски, а в среднопланинските — светло кафяви и тъмно кафяви горски почви. По заравненостите на височина от 1700 m до 2100 m преобладават планинско-горските тъмноцветни почви. Териториите над 2200 m са заети от високопланински ливадни почви, а склоновете са покрити със скелетни почви.<ref name="БТИС"/><ref name="Рила"/>
 
Line 252 ⟶ 233:
Полезните изкопаеми в Рила са малко. Срещат се [[магнетит]]ни и златоносни пясъци и [[флуорит]]. Край с. Бели Искър, гара Сестримо, Белово, с. Белица и др. се добиват [[мрамор]]и. Установени са находища на [[слюда|слюди]] по долината на реките Рилска и Градевска, а бяла слюда се добива при селата Градево и Пастра. Находища на [[кафяви въглища|кафяви]] и [[лигнитни въглища]] са разработени край селата Доспей, Боровец, [[Габровица]] и Ораново, а на [[битуминозни шисти]] - в околностите на [[Костенец]].<ref name="БТИС"/><ref name="Рила">[http://www.scribd.com/doc/2183594/rila-mountain Рила]</ref>
 
== ФлораФлita ==
В Рила растат<ref name="journey.bg">[http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=2551 Рилската флора]</ref>:
* дървета — [[обикновен габър]] (Carpinus betulus), [[зимен дъб]] (Quercus petraea), обикновен [[бук]] (Fagus sylvatica), [[трепетлика]] (Populus tremula), [[бреза]] (Betula pendula), [[обикновена ела]] (Abies alba), [[бяла мура]] (Pinus peuce), [[обикновен смърч]] (Picea abies), [[бял бор]] (Pinus sylvestris) покриват планинските склонове между 1600 до 2000 m.
* цветя — [[алпийска камбанка]] (Campanula alpina), [[планинско омайниче]] (Dryas octopetala), [[пролетна съсънка]] (Pulsatilla vernalis), [[иглика]].
 
== ФаунаФagno ==
[[Картинка:Dryas octopetala a4.jpg|ляво|мини|250п|Планинско омайниче]]
Общо 24 вида от срещащите се в Рила животни са вписани в [[Червен списък на световнозастрашените видове|Световната Червена книга]].<ref name="rilanationalpark">[http://www.rilanationalpark.org/bg/index.phtml Национален парк Рила]</ref> Гръбначните животни са 172 вида като 121 от тях са вписани в [[Червена книга на България|Българската Червена книга]], 15 вида – в европейската Червена книга, 24 вида – в червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN), а 158 – в списъците към [[Бернска конвенция|Бернската конвенция]].
Line 269 ⟶ 250:
Ендемитните видове в Рила са български — главоч (''Cottus gobio haemusi'') и [[струмски гулеш]] (''Nemacheilus angorae bureschi'') и балкански - [[маришка мряна]] (''Barbus cyclolepis'') и [[балкански щипок]] (''Sabanejewia aurata balcanica'').
 
=== Земноводниkon иi влечугиpruch ===
Планината е обитавана от 20 вида [[земноводни]] и [[влечуги]].<ref name="rilanationalpark"/> Сред видовете, които се срещат в най-високите части на планината са [[планинска водна жаба]], [[алпийски тритон]], [[слепок]], [[живороден гущер]], [[ливаден гущер]], [[усойница]] и [[медянка]]. От тях ендемичен вид е [[Македонски гущер|македонският гущергftici]].
 
=== Птици ===
Птиците са представени от 99 вида (около 25% от [[Птици|орнитофауната]] на България) като тук са най-многобройните популации на [[глухар]]а, [[лещарка]]та и [[планински кеклик|планинския кеклик]], на [[пернатонога кукумявка|пернатоногата]] и [[малка кукумявка|малката кукумявка]]. Тук се намират и едни от най-жизнените популации на [[Граблива птица|хищни птици]].<ref name="rilanationalpark"/> От вписаните в Червената книга птици тук се срещат [[осояд]], [[скален орел]], [[горски бекас]], [[белогръб кълвач]], [[черен кълвач]], [[малък креслив орел]], [[сокол орко]], [[голям ястреб]], [[орел змияр]], [[ловен сокол]] и други. Девет вида птици са престанали да гнездят тук.<ref name="planinetz">[http://www.planinetz.org/ecorila/plants_animals.html Защитени видове растения и животни в Рила]</ref>
 
=== Бозайнициftici ===
[[File:Haselmaus.JPG|мини|250п|Лешников сънливец]]
Бозайниците в Рила са 48 вида като тук е характерна популацията на [[дива коза|дивата коза]] и високопланинската популация на [[лалугер]]а.<ref name="rilanationalpark"/> [[Прилеп]]ите в Рила са десет, а дребните бозайници се подразделат на насекомоядни, зайци и гризачи. От тях са интересни [[таралеж]]ът, [[лешников сънливец|лешниковият сънливец]] и [[сляпо куче|сляпото куче]]. [[Лалугер]]ът е световно застрашен вид. Стабилна, но изолирана високопланинска колония от лалугери е установена в района на връх Белмекен. От по-едрите представители на бозайниците подвидовете на [[невестулка]]та (''Mustela nivalis galinthias'') и [[дива коза|дивата коза]]
(''Rupicapra rupicapra balcanica'') са балкански ендемити.
 
== Защитени територии za pedare si ==
В Рила се намират пет резервата — [[Парангалица]], [[Централен Рилски резерват]], [[Ибър]], [[Скакавица]] и [[Риломанастирска гора]] с обща площ от 19&nbsp;898,6&nbsp;ha. Първите четири са разположени в [[Национален парк Рила]] като 89,4% от площта им представлява гори, високопланински ливади и пасища. Резерватът Риломанастирска гора попада в създадения през 2000 година [[Природен парк Рилски манастир]]. Парангалица и част от Централен Рилски резерват са вписани в Списъка на [[Биосферен резерват|биосферните резервати]] на [[ЮНЕСКО]] в рамките на програмата „Човек и биосфера“.<ref>[http://www.hobyto.com/post/1111/rezervatite-v-rila Резерватите в Рила]</ref>биос
 
== Население ==
Разположени в подножието на Рила и икономически свързани с нея са градовете [[Белица]], [[Белово]], [[Благоевград]], [[Велинград]], [[Долна баня]], [[Дупница]], [[Костенец]], [[Кочериново]], [[Разлог]], [[Рила (град)|Рила]], [[Самоков]], [[Сапарева баня]], [[Якоруда]], селата [[Бараково]], [[Стоб]], [[Пороминово]], [[Говедарци]] и много други.
 
== ТуризъмТуриyum i bomba ==
[[Картинка:Bulgaria - Rila - Musala april 2006.jpg|мини|300px|Туристи в близост до връх [[Мусала]]]]
Началото на алпинизма в България е положено през 1921-22 г. с катерачески излети в Рила на членове на Юношеското туристическо дружество в град Самоков <ref>http://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=placeinfo&idPlace=4</ref> Според същия източник в днешно време планината предлага възможности за алпийско, ледено и традиционно катерене по около трасирани 120 маршрута, съсредоточени в Северозападна и Източна Рила. Голяма част от планината е обхваната от национален парк „Рила“, на територията на който се намират множество хижи и туристически пътеки. През парка минават и два основни европейски туристически маршрута — Е4 и Е8. Възможности за пренощуване в парка предлагат 17 туристически хижи с около 1500 легла, по-голямата част от които са стопанисвани от [[Български туристически съюз]]. Оформени са 8 главни входа на парка. Поддържането на съоръженията за безопасност, зимната и лятната маркировка по туристическите маршрути са задължения на дирекцията на парка и с [[Български туристически съюз]]. В парка се насърчава предимно пешеходният туризъм с цел ограничаване на негативното въздействие от престоя на много хора едновременно или за дълго време.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Рила“.