Разлика между версии на „Черешница (дем Костур)“

м (без right/дясно в картинки (x2); форматиране: 4x параметри)
Според местни предания, жителите му са се преселили от съседното равнинно село [[Фотинища]], което напуснали поради турските зверства.<ref name="Шклифов100">Шклифов, Благой. Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори, София 1995, стр. 100.</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на [[15 век]] ''Черешница'' е споменато с 16 семейства на ''Душко, Симко, Райко, Стайко, Райо, Добри, Симко, Стефан, Янко, Кирк, йован, Николас, Алекса, Райо, Яно и Ланчо'', и една вдовица ''Тодора''. Общият приход за империята от селото е 1&nbsp;066 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 108.</ref>
 
Около 1840 година е построена църквата „Св.„[[Свети Николай“Николай (Черешница)|Свети Николай]]“<ref>Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.50.</ref>, на която през 1898 година уредник е поп Герман от същото село<ref>Македонски Алманах, Индианополис, 1940 г., стр. 50.</ref>.
 
В 19 век Черешница е българско село в Костурска каза на Османската империя. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година ''Черешница'' (''Tzérechnitza'') е посочено като село в Костурска каза със 160 домакинства и 550 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref> Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]<ref>Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1</ref>. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Черешница има 520 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.]</ref>