Разлика между версии на „Кирил Преславски“

Регентски съвет на Царство България 1943-1944 година
(Регентски съвет на Царство България 1943-1944 година)
Като младеж княз Кирил се увлича по автомобилите, по-късно управлява винаги сам собствения си „Пакард“. След абдикацията на цар [[Фердинанд I]] на 3 октомври 1918 г. заминава с баща си в град [[Кобург]], Германия. През 20-те години учи [[агрономия]] в [[Прага]]. Завръща се в България едва през 1926 г. Известен е с бохемския си живот.
 
Скоро след смъртта на брат му – цар Борис III, на 9 септември 1943 г. княз Кирил е избран за [[Регентски съвет на Царство България 19441943-19461944 година|Принц-Регент]] от [[25 Обикновено Народно събрание|XXV]] [[Обикновено Народно събрание]], заедно с проф. [[Богдан Филов]] и генерал-лейтенант [[Никола Михов]], докато първородният син на цар Борис III, [[Симеон Сакскобургготски|Симеон II]], навърши 18 години. Регентите полагат тържествено клетва на извънредно заседание на Парламента на [[11 септември]].
 
След тримесечно пленничество в [[Съветския съюз]], принц Кирил е съден и осъден на смърт от т.нар. [[Народен съд]] – през януари-февруари 1945 г. – като виновен в сътрудничество с [[Германия]] и осъден на смърт, заедно с проф.[[Богдан Филов]] и генерал-лейтенант [[Никола Михов]], осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, [[Добри Божилов]] и [[Иван Багрянов]] и 67 депутати от XXV [[Обикновено народно събрание]], включително и неговите председатели [[Никола Логофетов]] и [[Христо Калфов]].
1825

редакции