Уикипедия

Черешница (дем Костур): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 34:
Според местни предания, жителите му са се преселили от съседното равнинно село [[Фотинища]], което напуснали поради турските зверства.<ref name="Шклифов100">Шклифов, Благой. Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори, София 1995, стр. 100.</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на [[15 век]] ''Черешница'' е споменато с 16 семейства на ''Душко, Симко, Райко, Стайко, Райо, Добри, Симко, Стефан, Янко, Кирк, йован, Николас, Алекса, Райо, Яно и Ланчо'', и една вдовица ''Тодора''. Общият приход за империята от селото е 1&nbsp;066 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 108.</ref>
 
ОколоВ 18401844 година е построена църквата „[[Свети Николай (Черешница)|Свети Николай]]“<ref>Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.50.</ref>, на която през 1898 година уредник е поп Герман от същото село<ref>Македонски Алманах, Индианополис, 1940 г., стр. 50.</ref>.
 
В 19XIX век Черешница е българско село в Костурска каза на Османската империя. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година ''Черешница'' (''Tzérechnitza'') е посочено като село в Костурска каза със 160 домакинства и 550 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref> Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]<ref>Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1</ref>. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година Черешница има 520 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.]</ref>
 
В 1898 година селото минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>Пасков, Илия. Изложение на екзарх Йосиф I до Св. Синод на Българската църква за църковно-училищното дело в Македония и Одринско (1897-1900), Известия на държавните архиви, кн. 59, 1990, с. 416.</ref> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Черешница има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.</ref>
 
[[File:Polykeraso-old-house-facade.jpg|мини|250п|Стара къща в Черешница.]]
Черешничани участват в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] със своя чета, ръководена от [[Герман Чиковски]]. Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]], на 30 август 1903 година в Черешница са изгорени всички 80 къщи и са убити Дамян Сулов (50 год.), Петър Попов (53, Дамян Божков (59), Христо Божков (35), Сидо Попярмов (60), Фило Розов (63), Дине Главчев (81), Митре Бабчорлията (73), Сия Бабчорева (50) и Риса Фянова (28).<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 294.]</ref> Според друг източник изгорелите къщи са 69, а голямата част от населението се спасява с бягство<ref>Илюстрация Илинден, бр.136, стр.14; повтарят се имената на загиналите - Филю Рогов, Васил Рогов, Диме Главчев, Митре Бабчоров, Сия Бабчорова, Дамян Василев, Петър Попов, Никола Стефов, Сидо Търпов, Риса Срянова и Иван Пецов</ref><ref>Илюстрация Илинден, бр.139, стр.13</ref> Местни жители си спомнят, че единствените къщи, които макар и опожарени не са рухнали са Дзоновата, Манговата, Лялькината и Шклифовата. Не са опожарени и църквата и училището<ref name="Шклифов-записи8,25">Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 8, 25.</ref> Много заловени от турците жени са изнасилени и принудени голи да играят хоро край селото.<ref>Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 24.</ref> След въстанието 150 души се изселват в [[България]]<ref name="Шклифов100"/>.
 
Ред 48:
 
===В Гърция===
Селото остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. През [[1926]] година е прекръстено на Поликерасон, в превод ''много черешово''. Между 1914 и 1919 година 29 души от Черешница подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година - 1. В селото има 20 политически убийства.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/027.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikeraso.]</ref> В 1932 година са регистрирани 70 българофонски семейства, всички с „изявено славянско съзнание“.
 
След разгрома на Гърция от [[Нацистка Германия]] през април [[1941]] година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Аргир Иванов, Глигор Зонов, Георги Зеков, Кирил Зеков, Иван Недялков, Никола Милошев, Васил Плятов, Георги Зонов, Вангел Христовски, [[Костадин Сулев]].<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 487.</ref> В Черешница е образувана структура на [[Охрана|Централния българо-македонски революционен комитет]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref>
 
На 21 август 1944 година селото е нападнато от гръцки партизани, които убиват 9 души<ref>Шклифов, Благой. Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори, София 1995, стр. 101.</ref>. Двамата братя Неделкови са арестувани в селото и разстреляни край [[Поздивища]], като преди това на Пандо Неделков е отрязан пенисът. Според сведения на очевидци, след като са изправени пред картечница, прегърнати те извикват „''Да живее България, България ке дойде!''“. След това комисарят на [[Леринско-костурски македонски народоосвободителен батальон|Леринско-костурския македонски батальон]] на [[ЕЛАС]] [[Илия Димовски]] стреля в главите им, за да е сигурен, че са убити.<ref>Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 278, 280-281.</ref>
 
В [[1945]] г. в Черешница има 550 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото също понася загуби - по-голямата част мъжете и жените над 16 годишна възраст насилствено са мобилизирани от партизаните, а 63 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като [[деца бежанци]]. Почти цялото население напуска селото.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/027.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikeraso.]</ref>
 
===Емиграция в Северна Америка===
В началото на [[20 век|ХХ век]] е поставено начало на процеса на изселване на черешничани в [[Северна Америка]]. През 1912 година жители на селото основават Черешнишко благотворително дружество „Свети Георги“ във [[Форт Уейн]], [[Индиана]]. През 1921 година преселниците от Черешница участват в основаването на братството „Костур“ във Форт Уейн, което е домакин при учредяването на [[Македонска патриотична организация|Македонската патриотична организация]] през октомври [[1922]] година.<ref>Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, стр. 149, 170.</ref> През 20-те години на ХХ век Черешничкото благотворително дружество плаща разноските на селото в дългогодишния съдебен спор със съседното Българско Блаца за притежанието на пасища и гори.<ref>Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 159.</ref>
 
След Втората световна война масовата емиграция отвъд океана в [[Австралия]], [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]] се засилва.
 
=== Преброявания ===
[[File:Polykeraso-St-Nicholas.jpg|мини|250п|Църквата „Свети Николай“.]]
* [[1913]] - 660 души
* [[1920]] - 343 души
Ред 74:
 
== Черешница днес ==
Черешница днес е малко село с няколко души постоянно население. В 2006 година е обявено за защитено селище от гръцкото министерство на културата заради „архитектурното, фолклорното и цялостното му историческо значение“. В селото са съхранени 40 къщи като само 11 са обитавани.<ref>[http://www.polykeraso.gr/el/thevillage Η Κοινότητα Πολυκέρασου]</ref> Църквата в селото е построена в 1844 година и е посветена на Свети Николай. Селото празнува събор на 20 май.
 
== Личности ==
[[Картинка:Pop German.jpg|мини|Поп Герман, свещеник от селото, участник в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]].]]
;Родени в Черешница
* {{BGR-флаг}} [[Аристид Дамянов]] (1873 - 1941), български просветен деец, македоно-одрински опълченец
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Черешница_(дем_Костур)“.