Робърт Сауди: Разлика между версии

131 байта изтрити ,  преди 6 години
+ 2 категории, редакции
м („ѝ“ вместо „й“)
(+ 2 категории, редакции)
| име = Робърт Сауди
| снимка = Robert Southey by Vandyke.jpg
| размер =
| описание = Портрет на Робърт Сауди от Питер ван Дайк, 1795
| псевдоним =
| наставка =
| дата на раждане = [[12 август]] [[1774]] година
| място на раждане = [[Бристъл]], [[Англия]]
| дата на смърт = [[21 март]] [[1843]] година
| място на смърт = Лондон, Англия
| работил =
| националност = англичанин{{Англия}}
| период =
| жанрове = поезия, есеистика, история
| известни творби =
| повлиян =
| повлиян-показване =
| повлиял =
| брак = Едит Фрикър (1795–1838; до смъртта й), Каролайн Ан Боулс
| повлиял-показване =
| брак = Едит Фрикър, Каролайн Ан Боулс
| деца =
| подпис =
| общомедия =
}}
'''Робърт Сауди''' (също: Робърт Съди, {{lang-en|Robert Southey}}, 12 август 1774 година – 21 март 1843 година) е английски поет от епохата на [[Романтизма]], принадлежащ към известната школа на така наречените „ранни английски романтици“, или още - „[[Езерни поети]], поет лауреат в продължение на тридесет години - от 1813-та година до своятасмъртта смъртси през 1843-та година. Въпреки че в продължение на дълги години славата му е засенчвана от неговите съвременници и приятели [[Уилям Уърдсуърт|Уилиам Уърдсуърд]] и [[Самюъл Тейлър Колридж]], стиховете на Сауди все още се радват на известна популярност сред почитателите на лириката на Романтизма. Съществуват известни спорове относно произношението на фамилното име на поета – Сауди или Съди. Проблемът се състои в това, че и в родната му Англия името му позволява произношение от двата типа – Southey /ˈsaʊði// Suthy /ˈsʌði/. Що се отнася до българското произношение, литературните критици също не са единодушни в преценката си.<ref>В своята студия „Езерна школа: Уърдсуърд, Колридж, Сауди“ (2001 г.) Весела Гайдарова се спира на варианта „Сауди“, докато в сборника „Въображение и свобода. Английски романтици за литературата и изкуството“ (1982г.1982) поетът е представен като Робърт Съди.</ref>
 
Освен като представител на Романтическата школа, поетът е известен и със своята литературоведска, историческа и биографска дейност, както и със заниманията си в областта на есеистиката. Неговите биографии включват живота и трудовете на [[Джон Бъниан]] (John Bunyan), [[Джон Уесли]] (John Wesley), [[Уилям Купър]] (William Cowper), [[Оливър Кромуел]] (Oliver Cromwell) и [[Хорацио Нелсън]] (Horatio Nelson), като биографията на Хорацио Нелсън рядко е била извън печат от публикацията си през 1813-та година и е адаптирана към сценария за британския филм ''Нелсън'' , излязъл на екран в през 1926-та година. Известен е и с познанията си по португалска и испанска литература и история, превежда голямо количество творби от испански и португалски на английски, пише ''„История на Бразилия“'' (част от планираната ''“История„История на Португалия”Португалия“'', която никога не завършва) и ''“История„История на Полуостровната война”война“''. Може би неговият най-запомнящ се принос към литературната история е детската класическа и добре позната на всички ''“Приказка„Приказка за Трите мечки”мечки“'', която е публикувана за първи път в негованегов колекциясборник с проза, озаглавена озаглавен ''„Докторът”„Докторът“''. Това е изначалнатапървоначалната версия на известната по цял свят приказка за Златокоска.
 
== ЖивотБиография ==
[[Файл:Robert Southey Hancock.jpg|мини|вдясно|Портрет на поета от художника Робърт Ханкок]]
Робърт Сауди е роден naнa 12-ти август 1774-та година в Бристъл, Англия в семейството на Робърт Сауди (производител на ленено сукно) и Маргарет Хил. Прекарва по-голямата част от детството си в градчето Бат при своята леля. Годините му на обучение преминават в Уестминстър Колидж, Лондон, (от къдетооткъдето бил изключен заради статията си в известно английско списание ''“The Flagellant”Flagellant“'' -1792г. 1792, осъждаща линчуването) и Бейлиъл Колидж, Оксфорд. Сауди по-късно в свои спомени споделя за годините, прекарани в Оксфорд: “Всичко, което научих беше малко плуване … и малко гребане.
 
Известно е, че поетите от „Езерната школа“, а именно – УърдсуърдУърдсуърт, Колридж и Сауди, не само споделят общи възгледи и естетически принципи за литературата и създаването на поезия, но и често творят и работят заедно върху едно произведение. Класическият пример за подобно колективно творчество е сборникът ''„Лирически балади“'' , дело на общия труд на двамата приятели Уърдсуърд и Колридж. По същия на чин се ражда и трагедията ''„Падането на Робеспиер“ (The Fall of Robespierre)'' – 1794-та г., която е съвместна работа на Сауди и Колридж. Годината 1794-та година става съдбоносна за поета, тъй като тогава излиза на бял свят и първата му стихосбирка – ''„Стихотворения“''. Отново през тази година Сауди заедно с още няколко видни поети на времето си обсъжда създаването на идеалистично общество в Северна Америка, което да се основава на идеите на пантисократията - Пантисократическа академяакадемия.
„''Техните искания ще бъдат прости и естествени; те няма нужда да понасят мъките като роби на лукса; където на притежанията се гледа като на общи, всеки ще работи за всички; в техните къщи ще намират място на-добрите книги; литературата и науката, окъпани отново в животворните потоци на живот и природа, не биха довели до нищо друго освен да ги издигнат преродени и пречистени. Всеки млад мъж ще вземе за себе си блага и хубава жена за своя съпруга; нейната задача ще е да приготвя тяхната чиста храна и да се грижи за тяхната смела и хубава раса''.“
По-късно решават да променят първоначалното място на осъществяване на проекта, което се спират на Уелс, но в последствиевпоследствие Сауди се отказва от идеята и се оттегля, като смята, че е неприложима.
 
[[Файл:Illustrirte Zeitung (1843) 06 016 1 Robert Southey.PNG|мини|ляво|200п|Младият поет Робърт Сауди]]
Робърт Сауди се жени за Едит Фрикър в църквата „Св. Мари Редклиф“, Бристъл на 14-ти ноември 1795-та година. Тя е сестра на Сара Фрикър, съпруга на Самюъл Колридж. Семейство на Сауди избира за свой дом Грета Хол, недалече от града [[Кезуик]] в [[Езерна област|Езерната област]] (откъдето произтича и наименованието на тримата поети – „[[езерни поети]]“). Самюъл Колридж и Уилиам Уърдсуърд също прекарват голяма част от живота си там). В Грета Хол живее и Сара Колридж (подпомагана от Сауди) с трите си деца, след като Самюъл Колридж ги изоставя, също както и вдовицата на поета Робърт Ловъл и нейният син.
През 1808-та г. Сауди среща Уолтър Савидж Ландър, на чиято работа той открито се възхищава и стават близки приятели. Същата година пише ''„Писма от Англия”Англия“ (Letters from England)'' под псевдонима Дон Мануел Алварез Есприела - разказ за пътешествие, предоставен от гледната точка на един чужденец. Смята се, че това произведение представя най-точната картина за английския начин на живот в началото на 19-ти. век.
 
1809-та година година е ключова за живота на младия романтик, защото тогава получава призванието си „поет лауреат“ – poeta laureatis, след като Уолтър Скот отказва титлата. Много литературни критици изразяват учудването си от факта, че най-недаровитият от тримата лейкистиезерни поети бива увенчан с лавровия венец<ref>В студията си „Езерни поети“ Весела Гайдарова пише: „ Действително„Действително неговият талант няма екстровертния размах и красноречието на Уърдсуърд, нито дълбочината и драматизма на Колридж. Постиженията му са без широката популярност, на която се радват именитите му събратя, някои от тях демонстрират наличието на сериозни възможности и талант.“
 
В статията за Робърт Сауди (Хаджикосев, С. Западноевропейска литература част трета, CielaСофия: 2005г.Сиела, 2005, стр. 367) е поместен откъс от началото на поемата „Дон Жуан“ на Байрон, в която поетът е </ref>. Известно е и неодобрението на [[Джордж Гордън Байрон]], който нямал особено добро мнение относно литературната дейност на тримата ранни романтици. Но ако неприязънта му към УърдсуърдУърдсуърт и Колридж впоследствие се смекчава, то отношението му към Сауди цял живот остава пренебрежително и наситено с множество критики относно творческата компетентност на младия лейкистезерен поет. Известен с омразата си към всякакви институции, младият лорд включва редица нападки спрямо титлата на Сауди в ''„Посвещение“'' (писано впрез 1811-та година и отпечатано след смъртта на Байрон през 1833-та г.), с което започва знаменитата негова поема „''Дон Жуан''“<ref>В статията за Робърт Сауди (Хаджикосев, С. Западноевропейска литература част трета, Ciela 2005г.2005, стр. 367) е поместен откъс от началото на поемата „Дон Жуан“ на Байрон, в която поетът е осмян и подиграван основно не само заради титлата „лауреат“, но и заради ренегатството и близостта си с двореца.</ref>. Друг източник на силна и неприкрита враждебност между двамата мъже може да бъде проследен чак до твърдението на Байрон, че Сауди е разпространил слухове за него и вече известния и всепризнат [[Пърси Шели]], че са в „лигата на кръвосмешението”кръвосмешението“, отнасящи се за времето, в което двамата поети и добри приятели прекарали във вила Диодати на Женевското езеро през 1816-та г. - изказване, което Сауди упорито отхвърля.
През 1819-та г. година чрез общ приятел (Джон Рикман), Сауди среща водещия строителен инженер Томас Телфорд и завързва с него близко приятелство. От средата на август до 1-ви октомври 1819-та година Сауди придружава Телфорд на обширна обиколка на неговите инженерни проекти в северна Шотландия, водейки дневник, в който старателно записва наблюденията си. Дневникът е публикуван през 1929-та г. под името ''„Дневник на пътешествия в Шотландия през 1819-та година”година“ (Journal of a Tour in Scotland in 1819)''. Сприятелява се и с холандския поет Вилем Билдердейк ([[Willem Bilderdijk]]), когото срещнал два пъти, през 1824-та г. година и 1826-та г. в дома на Билдердейк в Лайден.
През 1837-та година Сауди получава писмо от [[Шарлот Бронте]], търсеща съвети за някои от своите поеми, на което поетът отговаря. Въпреки че дава положителна оценка на таланта й, Сауди я съветва да не се занимава с професионално писане, тъй като това е крайно неподходящо за една дама - „''Литературата не може да е професия в живота на една жена''. Години по-късно младата авторка споделя със свой приятел, че писмото е било „''любезно и хвалещо; малко остро, но беше добро за мен.''
През 1838-та г. жена му – Едит, умира и Сауди се жени повторно на 4-ти юни 1839-та г. за Каролайн Ан Боулс, която също като него е поетеса. Умът на Сауди вече поддава когато той пише последно писмо до приятеля си Ландор през 1839-та г. Той продължава да споменава името му дори когато вече е напълно неспособен да назове никой друг. 21-ви март 1843-та г. е датата на кончината на поета - погребан е в двора на църквата Кростуайт, Кезуик, където е почитан в продължение на четиридесет години. Там се намира и неговият мемориал с епитафия, написана от дългогодишния му приятел и съмишленик - Уилям УърдсуърдУърдсуърт.
 
Интересна подробност от живота на поета е неговото участие (както и това на Самюъл Колридж) в ранни експерименти с азотен оксид (райски газ), проведени от корнуолския учен Хъмфри Дейви.
 
== Политика==
[[Файл:Greta Hall.jpg|мини|250п|Грета Хол, Кезуик]]
 
Въпреки че отначало е радикален поддръжник на [[Френската революция]], Сауди следва пътя на своите приятели поети романтици - УърдсуърдУърдсуърт и Колридж, към консерватизъм. Назначен от ''Tory Establishment'' (политическата партия) за поет лауреат и получател на годишна заплата при тях от 1807-ма г., той силно подкрепя управлението на [[Робърт Дженкинсън]]. Говори против парламентарната реформа (''пътя към разруха с дявола за водач''),сурово осъжда избиването на хора от така наречената „''революционна паплач'', убити и ранени от правителствената войска по време на бунта на тълпата, която изисква реформа на парламентарното правителство – още наричана „[[клане Питърлу|клането Питърлу]]“, противник е на католическата еманципация. През 1817-ма г. тайно предлага наказателно транспортиране на обвинените в „клевета”„клевета“ или „размирици”„размирици“. Има на ум лица като Томас Джонатан Уолър и Уилям Хоун, спрямо които Сауди призовава да бъде изготвено съдебно разследване. Подобни поети са виновни - пише той в "''„[[Kуотърли Ривю]]'' (периодично издание) - за ''разпалване на бурния нрав на производителя и нарушаване на спокойното съдружие на селянина с институции, с които той и предците му са живялиживели в мир.'' ''Уолър и Хоун са оправдани, но заплахите карат друга мишена, Уилиам Коббът, временно да емигрира в САЩ.
В някои отношения, романтикът изпреварва времето си във връзка с вижданията си за социалната реформа. Например той е един от ранните критици на злините, до които новата индустриална система е довела в Британия през ранния 19-ти. век. Ужасен от условията на живот в градове като Бирмингам и Манчестър и по-специално от наемането на работа на деца по фабрики, той открито критикува социалната действителност. Симпатизант е на навлизащите социални планове на Робърт Оуен. Смята, че държавата трябва да наблегне на обществената заетост, за да избегне нарастващата безработица и призовава към всеобщо образование.
Вземайки предвид дистанцирането му от радикализма и неговите опити да подведе под разследване свои бивши съмишленици, не е изненада, че по-малко успешните съвременници на Сауди запазили вярванията и убежденията си, го атакуват, виждайки го като човек, склонен да се продаде за пари и уважение.
 
[[Файл:St Kentigern's Parish Church, Crosthwaite, Keswick, Grave of Robert Southey - geograph.org.uk - 638342.jpg|мини|250п|Гробът на поета, Кезуик]]
През 1817-ма г. Сауди е изправен пред подмолна публикация, отнасяща се до неговата пиеса, ''„[[Уот Тайлър]]“ (“Wat Tyler”Tyler“)'', написана през 1794-та г., когато романтикът е на върха на своя радикален период. Това е провокация от страна негови врагове и в опит да бъде засрамен поета лауреат се подчертава неговото вероотстъпничество от първоначалните му идеи като поет до поддръжник на партията ''Тори''. Един от най-свирепите му критици е Уилиам Хазлит – английски философ и критик. В книгата си ''“The Spirit of the Age: Or, Contemporary Portraits”Portraits“'' (сборник с портрети, осмиващи видни английски личности - главно поети и политици) пише за Сауди следното: „''Той ухажваше Свободата като влюбен юноша, но тя му бе повече любовница, отколкото годеница; от тогава той се ожени за по-възрастната и не много уважавана дама, наречена „Законност„Законност“''.” Поетът като цяло игнорира своите критици, но е принуден да се защити когато Уилиам Смит, член на Парламента, се изправя в Камарата на общините на 14-ти март, за да го атакува. В желанието си да отвърне Сауди пише отворено писмо до парламента, в което обяснява, че винаги се е стремял към намаляване на човешкото страдание и подобряване на условията за живот за всички ниски класи и че е променил вижданията си само що се отнася до ''мерките, с които подобно подобрение може да бъде постигнато''. Както той казва, научавайки се да разбира институциите в държавата си, се е научил „''да ги цени правилно, да ги обича, почита и защитава''".
== Критика върху творчеството на Робърт Сауди ==
За съжаление, творбите на английския поет не се радват на особена популярност сред българските литературните среди. Много малко критици отделят време върху превеждане на неговата поезия, както и върху критически изследвания, свързани с неговата поетика и индивидуален творчески почерк. Разполагаме с пълен превод на български език на две негови творби - "''Битката„Битката при БленхаймБленхайм“''" (поема в превод на [[Цветан Стоянов]]) и ''"Възмездие„Възмездие на епископа"епископа“'' (балада в превод на [[Невена Стефанова]]).
 
* ''"Битката„Битката при Бленхайм"Бленхайм“ - "The„The battle of Blenheim"Blenheim“'' (1798-ма година). Поема, съставена от 66 стиха. Смята се, че тази балада е послужила за образец на рамката на Лермонтовото стихотворение "Бородино"„Бородино“<ref>Предположението е на Симеон Хаджикосев в статията му върху творчеството на Робърт Сауди (Хаджикосев, С. ''Западноевропейска литература''. частЧаст трета,. CielaСофия: 2005г.Сиела, 2005, стр. 371.) </ref>. Текстът е изграден на основата теза - антитеза. Войната е видяна като проекция на героизма, на непреходното, на славата (нейното зловещо наследство - черепът, става причина за възраждането на спомена за славната битка и за неумиращото достойнство. В поемата е застъпена идеята за парадоксалното във воденето на войната: незнанието за смисъла и позлата от нея и едновременно с това възхвалата и гордостта, с която бива възприемана. Това се превръща в алегорично възхваляване на нещо, от което изходът е единствено загуба, чийто символ е черепът, останал като завещание за поколенията. Типично романтическата фигура на детето е носителят на пацифисткото, на проглеждането, на осъзнаването. Старецът е прославата на битката, но той е невиждащ ("''почиваше„почиваше с притворени очиочи“''"). Самият той не обяснява в какво се изразява това "величие"„величие“, но референтът в последните стихове на строфата утвърждава позицията му - "''било„било е тук велик и славен бойбой“''". Излишеството на войната е в самото ѝ съществуване. В текста е отхвърлено достойнството, което някои виждат в нея. Тук тя пречупена през детския поглед, който е успял да прозре истината. В поемата присъстват елементи на "гробищната„гробищната поезия"поезия“ - мотивът за смъртта и тленното - "''...покрили„покрили трупове цялата земя и се разлагали от топлината...''". Издигането в култ на отминалите славни времена е романтическа ретроспекция, но тук тя е отхвърлена. На нейно място се появява утопията на въображението на децата - въображение като илюстриране на друга реалност, която не трябва да съществува "миналото зло"зло“.
 
* ''"Възмездие„Възмездие на епископа"епископа“''<ref>В статиястатията си за Робърт Сауди Симеон Хаджикосев предлага алтернативен превод на заглавието - "Възмездие„Възмездие над епископа"епископа“ (Хаджикосев, С. Западноевропейска литература част трета, CielaСофия: 2005г.Сиела, 2005, стр. 370)</ref> -''"God„God's Judgment on a Wicked Bishop"Bishop“''. Баладата съхранява традицията на средновековния английски лирически текст - основна черта на романтическата поетика е възкресяване на средновековното. Състои се от 19 строфи - 16 четиристишни, 2 петстишни и 1 шестстишна, общо съставящи 80 стиха. Има съмнения, че е преработка на популярна фолклорна творба. Началото на текста въвежда в романтическата обстановка на мрачната действителност - "''Лято„Лято и есен преминаха в дъжд...''" Отново е разгърнат мотив от "гробищната„гробищната поезия"поезия“ - връщането на ренесансовото тленна и телесно, разграждането на плътта. Природните описания са натоварени с функцията на изгниващото, загиващото - "''всичко„всичко мухляса - и жито, и ръжръж“''". Типично романтическото е представено през призмата на завръщането към готическите образи и пространства - "''...после прибра се във своите палати...''", "''страшни„страшни халки, хладен каменен подпод“''", "''тежка„тежка ключалка, надвиснал чер сводсвод“''". Природните описания и външните човешки белези, граничещи с крайното, гротескното и деформираното, съпътстват целия текст - "''бледи„бледи и немощнинемощни“''", "''кожа„кожа и костикости“''". Готическият персонаж на злодея, навлязъл в романтическата литература, е образът на епископ Хатън - възмездието постига епископа заради неговото прегрешение спрямо хората - през гладната година той допуска бедняците в своите богати хамбари, а след това ги подпалва. Грозната сцена на смъртта му е видяна като наказание (и в други романтически творби злодеят е обречен да умре - Клод Фроло от "[[Парижката Света Богородица]]"). Образът на "езерното"„езерното“ в баладата е описанието на движението на реката -" ''Бият„Бият вълните скалата корава,/ Кулата там сред вода се възправявъзправя“''". Приближаването на опасността е видяно като природно бедствие - "''сякаш„сякаш градушка от мишки валивали“''". Престъплението на епископа е осъдено още по-остро от поета заради длъжностната му характеристика. Може би по някакъв начин Сауди цели да осмее духовенството на съвремието си. Финалът на творбата отново пресъздава мотива за човешката телесна смърт и гротескния ѝ изглед - "''„ камъка нокти и зъби наострят, жадно се впиват в самите му кости/ късче по късче гризат му месатамесата“''" - наказанието се осъществява чрез природата.
 
* ''"Родерик„Родерик, последният гот"гот“ - "Roderick„Roderick, the last of the Goths"Goths“'' (1814-та година) - героическа поема, издадена в два тома, смятана от Робърт Сауди за негов шедьовър. Поемата няма превод на български език. Сюжетът се развива около събития, свързани с испанската [[Реконкиста]], а в образа на главния герой (последния гот) са заложени черти на легендарния испански национален герой Родриго Диас де Бивар - Сид.
 
'''; Други произведения''':
* ''The Fall of Robespierre'' (1794) - ''"Падането„Падането на Робеспиер"Робеспиер“''
* ''Joan of Arc: An Epic Poem'' (1796) - ''"Жана„Жана д'Арк"Арк“''
* ''Poems'' (1797–99) - ''"Поеми"„Поеми“''
* ''Letters from Spain'' (1797) - ''"Писма„Писма от Испания"Испания“''
* ''Thalaba the Destroyer'' (1801) - ''"Талаба„Талаба разрушителя"разрушителя“''
* ''Madoc'' (1805) - ''"Мадок"„Мадок“''
* ''The Curse of Kehama'' (1810) - ''"Проклятието„Проклятието на Кехама"Кехама“''
* ''The Life of Nelson'' (1813) - ''"Животът„Животът на Нелсън"Нелсън“''
* ''A vision ot Judgment'' (1821) - "''Видението на Страшния съд"съд“''
* ''The book of the church'' (1824) - ''"Книга„Книга за църквата"църквата“''
* ''Sir Thomas More'' (1829) - ''"Сър„Сър Томас Мор"Мор“''
* ''Essays moral and political'' (1832) - ''"Морални„Морални и политически есета"есета“''
* ''Lives of british admirals'' (1833) - ''"Животът„Животът на британските адмирали"адмирали“''
 
Като изявен писател и коментатор, Сауди въвежда и популяризира множество думи в английския език. Терминът “автобиография”„автобиография“ например е използван от Сауди за пръв път със сегашното си значение през 1809-та година в ''Куотърли ривю'' , в което той предвижда ''масовата„масовата лудост за автобиографияавтобиография“'', която наистина продължава и до днес.
 
== Бележки ==
{{reflist|2}}
<references/>
 
== Библиография ==
* ''Въображение и свобода (Английски романтици за литературата и изкуството)'', сб. съст. д-р Л. Сариева, Наука и изкуство, София, 1982 г.
* ''Езерна школа'', съст. Весела Гайдарова, Летера, София, 2001г.2001
* Симеон Хаджикосев, ''Западноевропейска литература част трета'', Симеон Хаджикосев, Сиела, София, 2005г.2005
* Цветан Стоянов, ''Избрани преводи'', Цветан Стоянов, Народна култура, София, 1984-та г.
* ''Западноевропейски поети романтици. Антология, '', съст. Миглена Николчина'','' Издателство „Отечество“, 1988
 
== Външни връзкипрепратки ==
Издателство „Отечество“, 1988
* {{икона|en}} [http://www.nndb.com/people/949/000095664/ Биография на Робърт Сауди]
 
* {{икона|en}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/556936/Robert-Southey Робърт Сауди - Енциклопедия Британика]
== Външни връзки ==
* {{икона|en}} [http://www.poetry-archive.com/s/the_battle_of_blenheim.html The Battle of Blenheim - poem, Robert Southey]
*[http://www.nndb.com/people/949/000095664/ Биография на Робърт Сауди]
* {{икона|en}} [http://www.poetryfoundation.org/poem/174446 God's Judgment on a Wicked Bishop - poem, Robert Southey]
*[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/556936/Robert-Southey Робърт Сауди - Енциклопедия Британика]
* [http://chitanka.info/book/262-zapadnoevropejski-poeti-romantitsi ''Западноевропейски поети романтици. Антология'']
*[https://en.wikipedia.org/wiki/Nelson_(1926_film) Nelson, 1926]
*[http://www.poetry-archive.com/s/the_battle_of_blenheim.html The Battle of Blenheim - poem, Robert Southey]
*[http://www.poetryfoundation.org/poem/174446 God's Judgment on a Wicked Bishop - poem, Robert Southey]
*[https://en.wikipedia.org/wiki/Roderick_the_Last_of_the_Goths Roderick, the last of the Goths - poem, Roberth Southey]
*http://chitanka.info/book/262-zapadnoevropejski-poeti-romantitsi
 
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Сауди, Робърт}}
[[Категория:Английски поети]]
[[Категория:РодениБритански в Бристълбиографи]]
[[Категория:Британски историци]]
[[Категория:Романтизъм]]
[[Категория:Родени в Бристъл]]