Соломонов храм: Разлика между версии

След [[Вавилонски плен|вавилонския плен]], [[юдаизъм|юдеите]] построили наново [[Йерусалимски храм|Йерусалимския храм]], който е известен също така и като [[Вторият храм]].

 

Преди смъртта си цар [[Давид]], баща на [[Соломон]], бил събрал голямо количество материали за построяването на Храма на [[храмов хълм|хълма Мория]] ([[1 Летописи]] 22:14; 29:4; [[2 Летописи]] 3:1), където бил закупил земя от йевусееца Орна ([[1 Царе]] 24:21 и следващи) и бил извършил жертвоприношения.

 

Следвайки традицията, Соломон се погрижил и за постояването на подходяща водоснабдителна система, чрез издълбаване в скалите на големи цистерни, където се стичала вода, идваща по канали от „резервоарите“, разположени близо до [[Витлеем]]. Една от тези цистерни, наречена „Голямо море“, била с вместимост от над 13000 [[кубичен метър|м³]]. Когато цистерните били препълнени, те били източвани в река Кидрон.

 

[[Image:SolomonsTemple.png|thumb|250px|Скица на Соломоновия храм, направена въз основа на библейското описание.]]

 

широчина 20 (9 метра) и височина 25 (според гръцкия текст) и 30 (според текста на иврит) лакътя (приблизително 14 метра).

 

Така на единадесетата година от царуването на Соломон, седем години и половина след започване на строителството, Храмът бил завършен. Единадесет месеца по-късно, през месец ''Тишри'', се състояла церемонията за освещаване и така Храмът бил осветен по време на празниците за настъпването на [[Рош Хашана|новата година]]<ref>The notes in the [[Oxford Annotated Bible|New Oxford Annotated Bible]] – New Revised Standard Version</ref>.

 

[[кивот|Ковчегът на завета]] (''Арон хаКодеш'') бил преместен тържествено от завесите, в които Давид го бил поставил (известни като ''Завесите на завета''), на специално предназначено място в Храма – в [[Светая Светих]]. Разказва се как Соломон се качил на специално създадена за него платформа и вдигнал ръце към небето и сърцето си към Господ (3 Царе 8; 2 Летописи 6,7).

 

Продължилият седем дни празник за освещаване, заедно с последвалият го [[празник на шатрите]], отбелязва началото на нова ера в историята на [[Израел]]. На осмия ден от празника на шатрите, Соломон позволил на събралите се там хора да си тръгнат.

 

[[File:Solomon'sTempleEast.png|thumb|222px|Скица на Соломоновия храм от източната му страна.]]

 

:2. ''Големия двор'', който обграждал целия Храм (2 Летописи 4:9). На това място народът се събирал за молитва (Еремия 19:14; 26:2).

 

В двора за свещениците се намирал олтара за жертвоприношения (2 Летописи 15:8), леяното море (2 Летописи 4:2 – 5; 10) и десет медни умивалника (3 Царе 7:38 – 39).

 

Според 3 Царе 7:48, срещу Светая Светих бил разположен олтар за [[кадило|кадилата]] с [[тамян]] и маса за [[хляб]]а.

 

Според ''De Vaux'', в описанието на Храма се откриват доста прилики с други храмове от това време и място. Забелязва се [[сирия|сиро]]-[[финикия|финикийско]], [[египет]]ско и [[месопотамия|месопотамско]] влияние; дворът, обграждащ свещеното място, е характерен за [[семити|семитските]] религии. ''De Vaux'' открива в тази строителна практика съответствие с дванадесетте камъка, които Исус поставил в Галгал ([[Исус Навиев]] 4:20), и с преградите, които [[Моисей]] поставил на планината [[Синай (Библия)|Синай]] ([[Изход]] 19:12), и със забранената територия, която обграждала завесите, предшественик на Храма. [[Мюсюлмани]]те все още заграждат някои места с камъни, особено местата в близост до [[Мека]], с цел да им предадат статут на неприкосновен харам (свещено место).

 

В Библията ясно е казано, че Соломон получил помощ от Харим, цар на Тир, за построяването на отделните сгради. Тази помощ не била единствено под формата на материали (като дървесина от кедър), но и под формата на инструкции относно начина на строене, както и умели занаятчии. Разделението на храма на три части напомня за храмовете от 13 век пр. Хр. в Алалах ([[Сирия]]) и Хазор в [[Галилея]];

храм от 9 век пр. Хр. в Тел Таианат е постоен по същата тази схема<ref name=devaux/>. Финикийските храмове се различават по форма, но при тях също е налице схемата на сграда, обградена изцяло от двор.

По същия начин, [[бронз]]овия олтара е нововъведение на финикийците; същото може да се каже и за декорираните с палми и херувими аксесоари. Традиционния израелски [[олтар]] бил изработен от пръст или необработен камък. В [[Изход]] 20, с [[Десетте Божи заповеди]] се забранявало създаването на образи, докато в Изход 34 се забранявало създаването на образи на Бог; с [[Второзаконие]] пък се забранявало създаването на каквито и да е образи. Най-вероятно тези правила били наложени в период, следхождащ Соломоновия храм; трябва да се отбележе също така, че вероятно в предхождащите прериоди евреите не били в състояние, нито пък имали финансовите възможности да създадат подобни орнаменти.

 

Вече са открити много [[месопотамия|месопотамски]], [[египет]]ски, а също и някои [[финикия|финикийски]] храмове. Във [[Вавилония]], типичната структура била кули с тераси, [[зикурат]]ите, строени по подобие на планините, в които обитавали [[божество|божествата]]. Стаята, предназначена за религиозните обреди, била разположена на върха на конструкцията. Първите египетски храмове представлявали сграда с две или три стаи, най-вътрешната от които била обиталището на божеството. Пример за това е [[гранит]]ния храм край [[сфинкс]]а в [[Гиза]]. По време на [[Средното царство на Египет|Средното царство]], през XII династия, били добавени [[обелиск]]и и колони, а по време на [[новото царство на Египет|Новото царство]] (XVIII династия) – зали в [[хипостил]]. Соломоновият храм не бил копие на нито един от тези храмове, нито на финикийските дворци, но включвал с себе си много от техните характеристики. В аналогия с бабилонската идея за божественото обиталище, Храмът бил разположен на върха на хълм, също както храмът на [[Баал]] бил раположен на планината [[Кармел]] или като храмовете на планината [[Хермон]]. Също като финикийските храмове, Соломоновият храм бил обграден от дворове. Формата му напомня на египетските храмове и е сходна с тази на други храмове от същия район.

 

Стълбовете Яхин и Воаз имат свои аналогии както в Тир, така и в [[Библос]], [[Пафос]] и Телох; в [[Египет]] аналогия представляват [[обелиск]]ите. Според ''Jewish Encyclopedia'' „''Това били [[фалос|фалически]] [[символ]]и, наследство от семитско-хамитските традиции''“. Яхин и Воаз били всъщност изолирани стълбове, а не част от храмовата декорация.

 

Предполага се, че Храмът е бил разположен на хълма, който съответства на днешния [[Храмов хълм]] – на равната част на хълма, в чийто център се намира [[Куполът на Скалата]]. По времето на [[иевусеи]]те мястото било използвано като терен за вършеене; в [[2 Царе]] 24 се разказва за това как мястото било осветено по времето на цар [[Давид]].

 

Според втората хипотеза, Светая Светих се е намирала на върха на скалата, като по този начин се обяснява и височината на постройката. Тази скала е свързана с много свещени традиции: някои предполагат, че това е мястото, където [[Адриан]] построил храм в чест на [[юпитер (бог)|Юпитер]]; казва се, че на същото това място се намирал и храмът на Ирод (Вторият храм), който според легендата бил построен на мястото на Соломоновия храм.

 

Според библейския разказ, Соломоновия храм бил разграбван няколко пъти в течение на времето:

 

След вавилонсия плен, свещените предмети от храма били върнати на евреите от [[Кир II (Персия)|Кир II]] ([[Ездра]] 1:7, 11).

 

На [[27 декември]] [[2004]] г. Израелският музей в [[Йерусалим]] обявява, че е възможно ''нарът на цар Соломон'', който се предполага, че украсявал [[скиптър]]а на главния жрец на Соломоновия храм, да се окаже без пряка връзка с Храма. Това била най-важната библейска находка на музея, която била излагана дори в Канадския музей на цивилизациите през [[2003]] г. Според музея, на малкия нар – едва 44 [[mm]] на височина, били гравирани букви на античен [[иврит]], които образували думите (възстановени) '''Свещен съм за жреците на Къщата на Господ''' (на модерен иврит:לבית יהוה קדש כהנם – Жрец съм в Божията къща). Израелският музей твърди, че нарът датира от 14 или 15 век пр. Хр. и че надписът на него е модерен. Експертите се боят, че може наистина да се окаже измамна находка; израелските власти дали началото на съдебни дела срещу пет човека[http://www.nytimes.com/2004/12/30/international/middleeast/30mideast.html].

 

:[[Храмов хълм]]

:[[Стена на плача]]

: [[Тамплиери]]

 

<div style="-moz-column-count:2; column-count:2;">

<references />

</div>

 

*[http://www.bibliata.com/ Библията]

* [http://www.aiwaz.net/Temple-of-SOLOMON/c17 Mystical composition of the Temple of Solomon].