}}
{{Юлиево-Клавдиева династия}}
'''Ливия Юлия''' ({{lang-la|Livia Ivlia}}), по-рядко срещана като — '''Клавдия Ливия Юлия''' ({{lang-la|Claudia Livia Ivlia}}), най-известна с името '''Ливила''' ({{lang-la|Livilla}}, ''"Малката Ливия"''), (ок. [[13 пр.н.е.]], [[Рим]] — [[31]] от н.е., [[Рим]]) е дъщеря на [[Друз Старши]] и [[Антония Младша]], племенница на император [[Тиберий]], родна сестра на император [[Клавдий]], участница в заговора на префекта [[Сеян]].
== Произход ==
Ливила е родена около [[13 пр.н.е.]] в семейството на Нерон Клавдий Друз и Антония. Бащата на Ливила е по-малкиямалък брат на император Тиберий, Нерона Клавдиймайка Друз,ѝ ие неговата жена, дъщерятадъщеря на [[Марк Антоний]] оти [[Октавия Младша]], Антония Младша. Момичето получаваЛивила иметое сикръстена в чест на своята баба, жената на [[Октавиан]], [[Ливия Друзила]].
== Семеен живот ==
Единствената цел, с която Ливила е използвана от баща си -, е като средство за укрепване на династията. Ливила е омъжвана 2 пъти.
=== Първи брак ===
За първи път Ливила е омъжена на около 10 годишна възраст. Неин съпруг става [[Гай Цезар|Гай Юлий Цезар Випсаниан]], синът на [[Агрипа]], осиновен след смъртта на баща си от Октавиан. Сватбата е през [[2 пр.н.е.]]. Съпругът ѝ е със 7 години по-голям от нея. Младият Гай Юлий по това време се счита за вероятен наследник на Август.
[[Гай Цезар|Гай Юлий Цезар Випсаниан]], синът на [[Агрипа]], осиновен след смъртта на баща си от Октавиан. Сватбата е през [[2 пр.н.е.]]. Съпругът ѝ е по-голям от нея със 7 години. Младият Гай Юлий по това време се счита за вероятен наследник на Август.
Бракът продължава 6 години, докато през [[4]] г. Гай Юлий умира. Деца нямат, доколкото Ливила не е достигнала репродуктивна възраст към момента на смъртта на мъжа си <ref> [[Светоний]]. "Животът на 12-те цезари". "Божественият Клавдий". 2</ref>.
По времето на този брак Ливила влиза в конфронтация с високомерната жена на брат ѝ [[Германик]], [[Агрипина Старша]]. Причината наза враждата на двете жени е обичайната завист, която изпитвали една към друга,. въпрекиВъпреки че, според Тацит, Ливила е била красива жена, тойтова, което иѝ е пречело, е било юношеската ъгловатост, от която тя така и не се избавила. <ref> [[Тацит]]. "Анали". 2.43, 4.3 </ref>.
=== Втори брак ===
Скоро след смъртта на първия ѝ мъж, Ливила е омъжена 2втори път. Този път, избранникът е братовчед ѝ [[Друз Младши]] (Тиберий Друз Юлий Цезар), единствен син на [[Випсания Агрипина]] и [[Тиберий]], който към този момент се явява единственияединствен наследник на Август.
Година след сватбата, им се ражда дъщеря —им [[Юлия (дъщеря на младия Друз)|Юлия Ливия]] (младата; * 5 г. сл.н.е.), която по-късно става съпруга на [[Нерон Цезар]], син на ненавистната на Ливила, [[Агрипина Стара|Агрипина]].
Следващите им деца се раждат чак след 14 години. През 19 г. им се раждат близнаците [[Тиберий Гемел]] и Германик Гемел, но Германик умира скоро след раждането си.
През [[23]] г. Друз неочаквано умира, оставяйки Ливила вдовица.
== Ливила и Сеян ==
През 17 или 18 г. Тиберий водидовежда в Рим 30 [[Кохорта (военна част)|кохорти]] преторианскана преторианската гвардия. Нейният префект е [[Луций Елий Сеян]], който става един от най-могъщите хора в Рим. НеговотоПоложението положениему укрепва ден след ден и скоро преторианският префект става по-близък отна Друзимператора, измествайки дори сина наму императораДруз.
По своя път към властта Сеян, в началото скрито, а после и открито, започва да отстранява своите съперници. В началото на 20-те години, той съблазнява Ливила, която попада под неговото обаяние и става еднаедин от най-преданите му привърженичкипривърженици.
През 23 г. Друз умира. Причината за неговата смърт е откриаоткрита по -късно – чак при разобличаването на Сеян, когато [[Апиката]],предсмъртни първата женазаписки на Сеян,първата ему написаласъпруга в[[Апиката]] предсмъртни запискиразкриват, че Друз е отровен от Ливила, а нейнитеробите на робипоследната потвърждават написаното.
Тиберий по това време, Тиберий живее в [[Капри]] и практически не стоипребивава в Рим. Сеян става втория,вторият човек след императора, човек. Единственият фактор, който ограничава властта му, е Ливия, майката на императора, - властна и целеустремена жена, която по много въпроси се явява владетелка на държавата.
Желаейки да затвърди своето положение, чрез най-вероятния наследник, през 25 г. Сеян моли Тиберий да му разреши да се ожени за Ливила. Императорът, знаейки за тяхното съжителство, отказва. По всяка вероятност, причина за отказа е непопулярността на Сеян сред народа, който не би одобрил такава стъпка от страна на принцепса.
През 29 г. Ливия умира., което развързва Ръцетеръцете на Сеян са развързани. По негово предложение, [[Сенат]]аът изгонва прогонва от Рим вечната съперница на Ливила, - вдовицата на Германик, Агрипина, заедно си двете ѝим деца. Позициите на Сеян продължават нада укрепват.
През 30 г. Сеян вече започва да крои заговор около Тиберий, опирайки се на някои членове от рода на Юлиите. Идеята му е да бъде осиновен в някое от разклоненията на рода и послевече като един от Юлиите да заемизаеме позиция или на [[принцепс]], или на настойник на малолетния Тиберий Гемел, сина на Ливила.
Тиберий разбира за неговитаплановете плановена Сеян. В края на 30 г. Сеян получава от императора предварително съгласие за сватба с Ливила, а също така и е и назначен за консул, заедно с императора. Изглежда, че планът на заговорниците е осъществен, но в края на октомври 31 г. Сеян е извикан в Сената, където е прочетено разобличаващо го писмо от Тиберий, св което императорът исканеиска заговорниците да бъдат осъдени.
Разобличители на заговора стават [[Квинт Невий Корд Суторий Макрон|Невий Макрон]], който получавав послепоследствие посттаполучавапостта [[префект]], и Антония - майката на Ливила, Антония.
На [[18 октомври]] Сеян е убит. В Рим започват жестоки преследвания на всички, с които е бил свързан. Ливила също не е пощадена, въпреки че е част от императорското семейство. Скоро, тя се самоубива. Същестува и версия, според която Тиберий я изпратил за наказание в дома на майка ѝ, Антония, а тя я заключила в стая, където Ливила умряла от глад <ref>[[Дион Касий]]. „Римска история“. 58.11.7</ref>.
== Литература ==
|