Разлика между версии на „Балканска федеративна република“

добавки
м (форматиране: 2x А|А(Б))
(добавки)
Затова в заключение може се каже, федерализмът на Балканите е сложно и многопластово явления, съчетало в себе си историческа памет, традиции и модерни идеи проникващи от прогресиращия Запад. Като политическа тенденция федерализмът проявява противоречиви аспекти на империализъм или антиимпериализъм в зависимост от това на чия политика служи. Затова трудно може да се определи политическата същност на балканския федерализъм. Наблюдава се сложното преплитане на иначе несъвместими тенденции. В него се съчетават и си съперничат чистият федерализъм, проповядван най-често от представители на нации в неравноправно положение като [[Хърватия|хърватите]] и българите, и великодържавието, отстоявано като официална политика от правителствата на новосъздалите се малки балкански държави.
 
== Преговори след Втората световна война ==
== Опит за осъществяване ==
Идеята за Балканска федерация се появява отново по време на Втората световна война, като неин инициатор е българският комунистически деец от македонски произход [[Георги Димитров]]. Той я вижда като комунистическа федерация, която трябва да реши [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]].<ref name="маринов"/>
 
След края на [[Втората световна война]] под ръководството на СССР на Балканите се установяват просъветски режими на управление. В края на август [[1944]] г. в [[Румъния]] с преврат, ръководен от краля, е свалена диктатурата на [[Антонеску]], страната е окупирана от настъпващите съветски войски, с чиято помощ румънската комунистическа партия овладява властта през [[1947]] г. На [[9 септември 1944]] г., с помощта на [[Червената армия]], властта в [[България]] е завзета от [[Отечествения фронт]], доминиран от [[БРП]](к). В [[Албания]] партизаните, ръководени от местната комунистическа партия, улеснени от изтеглянето на [[Вермахта]] от Балканите, завземат централната власт през ноември 1944 г. Към май [[1945]] г. властта в цяла [[Югославия]] също преминава в ръцете на [[ЮКП]] с помощта на български и съветски войски. В [[Гърция]] силната антихитлеристка съпротивителна организация [[ЕЛАС]], доминирана от комунистите, завзема голяма част от страната, включително столицата [[Атина]], след изтеглянето на войските на [[Третия райх]].
 
Тази обстановка подтиква българския министър-председател и водач на БРП (к) [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] да смята, че е настъпил момент за осъществяването на проекта за Балканска федерация. Димитров се ориентира най-вече към Югославия, тъй като смята, че възможността за обединение на България с тази страна е най-голяма. За спойващо звено трябва да послужи [[Социалистическа република Македония]], която трябва да се влее във федерацията като единна федеративна република от [[Пирин]] до [[Шар планина]] (в замяна България ще получи обратно [[Западните покрайнини]]). За целта е стартирана политика на агресивна [[Македонизация в Пиринска Македония|македонизация на българското население в Пиринско]] чрез принудителна смяна на етническото самоопределение, достигнала до регистриране като "македонци" дори на част живеещите в този район български евреи и руснаци-белогвардейски емигранти.
 
Активните преговори между България и Югославия започват през декември 1944 година с активното участие на вицепремиерите [[Едвард Кардел]] и [[Трайчо Костов]]. Югославия предлага включване на България във федерацията с равен статут на Сърбия, Хърватия и останалите републики, а българската страна, подкрепяна и от Сталин, настоява за двустранна федерация между България и Югославия и предпочита нейното постепенно изграждане като се започне с политически и икономически съюз. През януари 1945 година двете страни се отказват от незабавни стъпки за реализиране на федерацията след протести на [[Великобритания]], че България не може да води такива преговори, преди да е сключен мирен договор с нея.<ref name="маринов">{{cite | фамилия-част = Маринов | име-част = Чавдар | автор-част-препратка = Чавдар Маринов | заглавие-част = От „интернационализъм“ към национализъм. Комунистическият режим, македонският въпрос и политиката към етническите и религиозните общности | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 482-486}}</ref>
[[Македонизация]]та е проведена с помощта на административни принуда и масирана пропаганда, като вината за нея основно се хвърля върху Георги Димитров. Според отделни данни от мемоаристиката насилията са предимно по инициатива на местните дейци на [[БКП]], а Георги Димитров замисля кампанията само като вълна от културна и политическа пропаганда. В резултат, през 1947 г. между България и Югославия е подписан договор за дружба и сътрудничество. Скоро след това&nbsp;— през [[1948]] г., поради разрива в отношенията между [[Тито]] и [[Сталин]] договорът е разтрогнат. Известно време [[БКП]] и българската държава запазват противоречивата си, противобългарска, политика по македонския въпрос&nbsp;— до [[1963]] г., когато на специален пленум на [[ЦК на БКП|ЦК на партията]] [[Тодор Живков]] се обявява в полза на българския характер на Пиринския край.
 
[[Македонизация]]та е проведена с помощта на административни принуда и масирана пропаганда, като вината за нея основно се хвърля върху Георги Димитров. Според отделни данни от мемоаристиката насилията са предимно по инициатива на местните дейци на [[БКП]], а Георги Димитров замисля кампанията само като вълна от културна и политическа пропаганда. В резултат, през 1947 г. между България и Югославия е подписан договор за дружба и сътрудничество.<ref Скоро след това&nbsp;— през [[1948]] г., поради разрива в отношенията между [[Тито]] и [[Сталин]] договорът е разтрогнат. Известно време [[БКП]] и българската държава запазват противоречивата си, противобългарска, политика по македонския въпрос&nbsp;— до [[1963]] г., когато на специален пленум на [[ЦК на БКП|ЦК на партията]] [[Тодор Живков]] се обявява в полза на българския характер на Пиринския край.name="маринов"/>
 
С нарастването на напреженията между Съветския съюз и Югославия, през февруари 1948 година югославската страна започва да изразява резерви към проекта за Балканска федерация, опасявайки се, че лоялната към Москва България ще се превърне в средство за осъществяване на съветския натиск. През юни се стига до пълен разрив между Югославия и съветския блок, който слага край на идеята за Балканска федерация.
 
{{факт|Известно време [[БКП]] и българската държава запазват противоречивата си, противобългарска, политика по македонския въпрос&nbsp;— до [[1963]] г., когато на специален пленум на [[ЦК на БКП|ЦК на партията]] [[Тодор Живков]] се обявява в полза на българския характер на Пиринския край.|2016|10|15}}
 
== Балкански федерализъм и съвременност ==