Токугава Иеясу: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x1) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 3:
[[File:Tokugawa Ieyasu2.JPG|thumb|300px|Токугава Иеясу]]
'''Токугава Иеясу''' ([[1542]]—[[1616]]) е японски самурай и [[шогун]], основател в 1603 г. на династията и
== Биография и дейност ==
Токугава Иеясу се ражда на 31 януари 1543 г. в провинция
При кръщаването му е дадено името Мацудайра Такечийо (松平 竹千代) и е син на Мацудайра Хиродата (1526 – 1549 г.) – феодал от Микава.
=== Самурай (1543 – 1556 г.) ===
По-голямата част от живота на бащата на Иеясу - Мацудайра Хиродата минава във война с родовете Ода и
През 1548 г. Ода нахлуват в
Ода Нобухиде – главата на рода Ода, научавайки за това, отвлича Такечийо и го затваря в замъка Коватари в провинция Овари. Нобухиде заплашва Хиродата, че ще убие Такечийо, ако последният не скъса всички връзки с
Нобунага се съгласява и замъкът бива върнат на Ода, а Ода Нобухиро оглавява рода си. Междувременно Сесай се връща в Сумпу с Такечийо, където той израства, но в този период роднините му в
=== '''Даймьо (1556 – 1584 г.)''' ===
Когато през 1556 г. навършва пълнолетие, Такечийо, следвайки установената традиция, променя собственото си име на Мотонобу (''Matsudaira Jirōsaburō Motonobu -'' 松平 次郎三郎 元信) . Година по-късно - след сватбата с първата си жена, той променя името си на Мотоясу (''Matsudaira Kurandonosuke Motoyasu -'' 松平 蔵人佐 元康). Родът
При това положение Мотоясу решава да се съюзи с рода Ода, сключвайки тайно споразумение с Нобунага. Секретността е породена от факта, че голяма част от рода Мацудайра, в това число – съпругата на Мотоясу и неговият малък син, са все още държани като заложници в Сумпу от новия глава на
Вече с развързани ръце, Мотоясу започва след години на упадък да умиротворява
През 1564 г. побеждава
През 1567 г. Мотоясу изпраща молба до император Оджимачи, искайки да промени както фамилното, така и собственото си име – на Токугава Иеясу (徳川 家康), с което заявява претенциите си да принадлежи към рода Минамото, (чрез рода Нитта) и съответно към императорското семейство. Съвременните изследователи поставят под съмнение императорския произход на Иеясу и приемат, че той просто е използван (както в случая с рода Ашикага преди него), за да оправдае претенциите му към висшите етажи на властта.
Ред 32:
Въпреки че в този период родът Токугава е формално независим, той все още не е състояние да оцелее без помощта на рода Ода и е техен васал. Наистина, когато през 1568 г. Нобунага тръгва в поход към Киото, който може да го направи фактически владетел на Япония, много от неговите самураи са васали на Токугава.
В същото време Токугава е нетърпелив да разшири своите владения – той и Такеда Шинген (глава на рода Такеда и владетел на провинция Каи) сключват договор за присъединяване на провинция Тотоми, но впоследствие Шинген на своя глава завладява провинция Суруга и бастиона на
След сключването на договора с Уешигу, Иеясу се премества от столицата си Хамамацу (провинция
През 1572 г. Такеда отнемат замъка Футамата от Иеясу, а по-късно Шинген го побеждава и в битката при Микатагахара, където той отново за малко не пада убит.
През 1573 г. Шинген умира, наследен от първоприемника си Такеда Кацуйори, който успява да превземе замъка Такатенджин през 1574 г. Въпреки че с това Токугава губят важно за тях пристанище, от този момент нататък родът Такеда започва да губи инициативата. През 1575 г. Кацуйори напада замъка Нагашино в
През 1579 г. Иеясу понася тежка загуба – съпругата му и най-големият му син Токугава Нобуясу са обвинени, че в съюз с Такеда Кацуйори са организирали опит за убийство на Ода Нобунага. Съпругата на Иеясу е обезглавена, а Нобуясу е принуден да си направи [[сепуку]] (ритуално самоубийство). Като последица Иеясу е принуден да направи свой наследник третия си и любим син Токугава Хидетада, доколкото вторият му син е трябвало да бъде осиновен от друг ставащ все по-влиятелен самурай – Тойотоми Хидейоши.
Ред 44:
През 1582 г. отново коалиция между Ода и Токугава напада и разгромява армията на Такеда в битката при Теммокудзан. Такеда Кацуйори и неговият най-голям син Нобукацу, следвайки моралният кодекс на самураите – бушидо, си извършват сепуку, за да не попаднат в плен. С Такеда ликвидирани като опасност, Иеясу вече може да подпомогне Нобунага в неговата кампания за завладяване на цяла Япония, като в отговор на това получава като официално свое владение Суруга и териториите до границите на владенията на рода Ходжо. С тях Иеясу сключва съюз, бивайки приятел на Ходжо Уджинори, по-малък брат на оглавяващия рода Ходжо Уджимаса.
В края на 1582 г. Иеясу се намира в Сакай, провинция Сецу, когато до него достига новината за смъртта на Ода Нобунага – от ръката на Акечи Мицуниде. Иеясу се връща в
През 1583 г. една от малкото останали пречки пред Тойотоми Хидейоши да управлява Япония е Шибата Кацуе. Иеясу остава неутрален в конфликта, който приключва след битката при Шидзугатаке през 1583 г., Кацуе извършва сепуку, а Хидейоши и родът му стават най-силните владетели в Япония.
Ред 51:
През 1584 г. Иеясу решава да подкрепи Ода Нобукацу, най-големият син и наследник на Ода Нобунага. По това време в резултат на смъртта на Нобунага влиянието на рода Ода вече е чувствително отслабено – за разлика от това на Токугава, докато Тойотоми Хидейоши остава безспорният хегемон. Със съгласието на Ода Нобукацу, Токугава окупират провинция Овари, бастион на Ода, разчитайки това да бъде достатъчно предизвикателство за Хидейоши да поведе война. Последният действително отговаря, изпращайки армия в Овари, с което започва т.нар. „кампания Комаки“. Иеясу печели единствената достойна за отбелязване битка от тази кампания – тази от Нагакуте, което събитие довежда в края на 1584 г. до примирие между Тойотоми и Токугава. Междувременно Ода Нобукацу вече е преминал в противниковия лагер, сключвайки сепаративен мир с Хидейоши. Териториите, владение на Ода (с изключение на Овари), са анексирани от Тойотоми, отбелязвайки края на политическото влияние на рода Ода. Окончателният край на конфликта е през 1585 г., когато Иеясу се явява в Осака с официалното обещание да приключи с враждебните действия срещу Хидейоши. Въпреки това Хидейоши остава резервиран по отношение на лоялността на Иеясу и оттук нататък единствената военна кампания, в която двамата участват рамо до рамо, е тази от Одавара през 1590 г.
Токугава не участват при нахлуването на Хидейоши на остров Шикоку, нито в кампанията за умиротворяване на остров Хоншу. В кампанията на Хидейоши срещу рода Ходжо през 80-те години на века Иеясу първоначално подкрепя Ходжо, но в крайна сметка през 1589 г. се присъединява към Тойотоми – малко преди началото на кампанията Одавара. По време на нахлуването в териториите на рода Ходжо, при което обединените сили на Тойотоми и Иеясу обсаждат Одавара, Иеясу стои начело на 30 000 самураи. Съвместните действия на бойното поле довеждат до подобряване на отношенията между двамата дотолкова, че накрая се стига до предложението на Хидейоши да предостави за управление на Токугава осемте провинции Канто, в замяна на неговите и на рода Мацудара наследствени провинции Микава, Тотоми, Суруга, Шинано и
След влизането в сила на споразумението с Тойотоми Иеясу премества центъра на своята власт в града-крепост Едо. Ставайки управител на осемте провинции Канто, той вече е сред най-влиятелните и силни феодали в Япония. Обграден от океана и трудно проходими планини и собственик на най-богатите оризища в Япония, Иеясу се радва на автономност по отношение на Тойотоми, с която по онова време в Япония не може да се похвали никой друг даймьо.
Ред 91:
През 1615 г. завършва Buke Shohatto – документ, регламентиращ бъдещето на шогуната Токугава.
Кулминацията на първия период Едо е през 1614 – 1615 г. когато е обсадена Осака. По това време Хидейори живее в замъка на Осака, без, както изглежда, да има амбиции за отстраняване на
През 1616 г. Токугава се разболява и в крайна сметка на 73 годишна възраст умира, спокоен за бъдещето на своята династия предвид големия брой наследници които е оставил. Погребан е в храма Nikkō Tōshō-gū a Nikko в днешната префектура Точиги.
| |||