Велизарий: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
'''Флавий Велизарий''' ({{lang-el|Βελισάριος}}, {{lang-la|Flavius Belisarius}}) ([[505]] – [[565]]) е един от най-великите [[генерал|военачалници]] на [[Източната Римска империя]] и един от най-известните пълководци. Той е основният изпълнител на амбициозния проект на византийския [[император]] [[Юстиниан I]] да завладее отново голяма част от [[Западната Римска империя]], загубена почти век по-рано.
Независимо от това, че той е относително по-малко известен от други знаменити пълководци като [[Юлий Цезар]] или [[Александър Македонски]]. Cпособностите и постиженията му са не по-малки, ако не и по-значителни от тези на много от тях.
Една от постоянните особености на кариерата на Велизарий е провеждането на военни операции в условия на частично или пълно отсъствие на помощ от страна на императора Юстиниан I и Източната Римска империя, независимо от което, благодарения на военния си гений, постоянно увенчава с успех.
Ред 44:
През [[562]] г. Велизарий е съден в Константинопол по обвинение в корупция. Обвинението вероятно е изфабрикувано и съвременните изследователи дори предполагат, че заклетият му враг и бивш секретар, [[Прокопий]] от Кесария, автор на „[[Тайната история]]“ е бил и съдия по този процес. Велизарий е признат за виновен и хвърлен в затвора. Въпреки това, скоро след осъждането му, Юстиниан го помилва, заповядва да бъде освободен и го връща в императорския двор под свое покровителство.
Велизарий и Юстиниан, чието, макар и понякога напрегнато, партньорство довежда до увеличаването на размерите на империята с 45%, умират достойно с няколко седмици разлика във времето през декември [[565]] г. Велизарий вероятно завършва живота си в своето владение Руфиниане в предградията на азиатската част на Константинопол и може би е погребан в една от двете местни църкви, вероятно
== Легендата за Велизарий и слепия просяк ==
| |||