Рум миллет: Разлика между версии

За целите на администрирането, в Османската империя [[етноним]]и не се употребявали. Източноправославният ([[рум]] миллет, т.е. ромейски /римски/ миллет) бил под върховенството на гръцката [[Цариградска патриаршия]]. Като част от религиозната общност на гръцкиятози миллет, [[българи]]те наред със [[сърби]]те, [[аромъни]]те, част от [[албанци]]те и др. били скрито малцинство в рамките на този миллет до признаването им. Без съмнение те имали съзнанието, че принадлежат и към някоя етническа общност, но тя не създавала толкова силни чувства на привързаност и лоялност. Въпреки това, под Османско владичество етнонимите никога не изчезнали напълно, което показва, че някаква форма на етническа идентификация била запазена. Това се вижда от султански ферман от 1680 г., в който са посочени народностите в Балканските страни на империята и това са: гърци (рум), албанци (арнаут), сърби (сърф), власи (ефляк) и не на последно място българи (булгар).

Освен това в рум миллета съществува нещо като разпределение на професиите по етнически признак: търговците са гърци, българите и сърбите са орачи и копачи, каракачани и власи са пастири, но ако отседнат в градовете, албанците са бозаджии, власите стават механджии и бакали и тогава вече се наричат [[цинцари]]. Балканските търговци из Германия, Австрия, Унгария често са били наричани гърци, защото не са латинци. Всъщност много от тях са от български, влашки или албански произход. Пътешественици и изследователи донасят многобройни сведения за промяна на езика вътре в общността. Всяко следващо поколение говори езика на родителите си. Почти същия. Но дребни, често незабележими промени в произношението, значението на думите, връзките между частите на изречението се промъкват от поколение на поколение, макар всяко следващо поколение да не създава изцяло нов език. С времето дребните промени се натрупват и езикът на далечните предци става много различен, често неразбираем за късните потомци. На Балканите тези промени са особено интензивни. Смяната на езика неизбежно оставя следи, най-малкото в акцента. Най-впечатляващият резултат от езиковите контакти е възникването на [[балкански езиков съюз|балканския езиков съюз]]. Ядрото на този съюз са езиците на народите, влизащи в Първата и Втората българска държава – български, албански и влашки. Редица балканизми навлизат и в гръцкия. Процесите на смяна на езика протичат до края на Османския период, респ. на побългаряване и погърчване. [[Васил Кънчов]] пише за ситуацията в Македония: {{цитат|''Власите са се погръчали, побългаряли, а нейде и поарнаутяли; но обратни случаи са голяма рядкост. Ако влахиня се омъжи за грък, или за българин, обикновено тя се погръча или побългарява. Ако влах се ожени за гъркиня, то цялата му къща бездруго се погръча. Изобщо казано власите в Македония са елемент най-лесен за претапяне, подир тях идат българите, арнаутите и най-упорити в това отношение остаят гърците''.|}}