|
[[Файл:Bulgaria Samuil (997-1014)cs.png|мини|360п|България при Царцар Самуил.]]
'''Петър и Боян''' са български боляри от краясевероизточните набългарски Хземи, векживели в североизточнитекрая българскина земиХ засвидетелстванивек. Засвидетелствани са в ''Annales seu cronicae incliti Regni Poloniae'' на [[Ян Длугош]], където той пише за успехите им над Византия: {{цитат|''"Двама български военачалници —– Петър и Боян, – започнали война срещу гърците и, като спечелили няколко победи, дотолкова притеснили Kонстантиновата държава, че нейната сила за дълго била разстроена и намалена".''}}
== Обстановка ==
След тежкият удар върху българската държава нанесен от руският княз [[Светослав]] в 971 г. византийците временно овладяват [[Преслав]], но само 5 години по-късно началото на [[976]] г., когато умира византийският император [[Йоан Цимисхий]]. Възползвайки се от сътресенията във Византия, предизвикани от бунта на управителя на [[Месопотамия]] - [[Варда Склир]], против младия ощи император [[Василий II Българоубиец|Василий II]], българите започват настъпление в балканските провинции на империята.<br /> ▼
След кончината на Цимисхий, населението на североизточна България се вдига на въстание и отхвърля византийската власт.<ref>Божилов И., Гюзелев В., История на средновековна България VII-XIV в., Анубис, София, 1999, с.314-315</ref><ref>В. Златарски, История на българската държава през следните векове, т. I, ч. 2, с. 611-613</ref> Бунтът е воден от местни аристократи Петър и Боян <ref>П. Хр. Петров, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, стр. 121—144.</ref><ref>Божидар ДИМИТРОВ, При Самуил България стига до Адриатика, Стандарт 5 април 2004</ref>, които са връзката на [[комитопули]]те с останалите български земи.<ref>Й. Иванов, „Български старини из Македония“, София, 1970, стр. 550</ref> В хода на бунта византийските управители са изгонени, а хората признават властта на [[комитопули]]те братята Мойсей, Давид, Арон и Самуил, които тогава съвместно управляват България.<br /> ▼▲След тежкияттежкия удар върху българската държава , [[Нашествие на Светослав I в България|нанесен от рускиятруския княз [[Светослав I]] , впрез 971 г. византийците временно овладяват [[Преслав]] , но само. 5 години по-късно , в началото на [[976]] г., когато умира византийският император [[Йоан Цимисхий]]. Възползвайки се от сътресенията във Византия, предизвикани от бунта на управителя на [[Месопотамия]] -– [[Варда Склир]] , – против младия ощиоще император [[Василий II Българоубиец|Василий II]], българите , водени от [[комитопули]]те, започват настъпление в балканските провинции на империята. <br />
Така след 976 г. североизточна България заедно с отвъддунавските области е освободена от Петър и Боян и е под скиптъра на цар [[Самуил]].<br /> ▼
"Записките на Готския топарх" от 1003 г. описание на събития от византийският началник на областта [[Черняховска култура|Готия]] в Северното Причерноморие, между [[Крим]] и днешна [[Одеса]], който след като споделя, ''“че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях”'' също пише за българската армия преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България, макар Петър и Боян да не са изрично споменати.<ref>Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. — София: Българската Академия на науките, 1964. — Т. V. — С. 296—302. </ref> ▼== Бунтът на Петър и Боян ==
▲След кончината на Цимисхий , населението на североизточна България се вдига на въстание и отхвърля византийската власт.<ref>Божилов И., Гюзелев В., История на средновековна България VII-XIV в., Анубис, София, 1999, с.314-315</ref><ref>В. Златарски, История на българската държава през следните векове, т. I, ч. 2, с. 611-613</ref> Бунтът е воден от местниместните аристократиболяри Петър и Боян ,<ref>П. Хр. Петров, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, стр. 121—144.</ref><ref>Божидар ДИМИТРОВ, При Самуил България стига до Адриатика, Стандарт 5 април 2004</ref> , които са връзката на [[комитопули]]те ссъс останалитесевероизточните български земи.<ref>Й. Иванов, „Български старини из Македония“, София, 1970, стр. 550</ref> В хода на бунта византийските управители са изгонени, а хората признават властта на [[комитопули]]те – братята [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и [[Самуил ]], които тогава съвместно управляват България .<br />от името на пленения в [[Цариград]] цар [[Борис II]].
▲Така след 976 г. североизточна България , заедно с прилежащите ѝ отвъддунавските области , е освободена от Петър и Боян и еостава под скиптърабългарска навласт цардо [[Самуил]].<br1001 />г.
▲"В ''Записките на Готския топарх "'' от 1003 г. – описание на събития от византийският началник на областта [[Черняховска култура|Готия]] в Северното Причерномориепричерноморие, между [[Крим]] и днешна [[Одеса]] , който– следкъдето като споделяпише, ''“че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях” ,'' също пишесе споменава за българската армиявойска, преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на Отвъддунавскаотвъддунавска причерноморска България, макар Петър и Боян да не са изрично споменати.<ref>Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. — София: Българската Академия на науките, 1964. — Т. V. — С. 296—302. </ref>
==Източници==
|
