Никола (комит): Разлика между версии

Според арменската хипотеза, комит Никола е женен за [[Армения|арменката]] [[Рипсимия]] <ref>«Samuel l'Armenien, roi des Bulgares» (en french). MAR Bclsmp (39): p. 37. 1938.</ref>, дъщеря на цар [[Ашот II от Армения]] Железни († 928) от род [[Багратуни]]. <ref>Adontz, Nicholas (1938). "Samuel l'Armenien, roi des Bulgares". MAR Bclsmp (in french) (39): 37.</ref> Според алтернативната версия, Рипсимия е българка, но приела християнското арменско име на светицата-покровителка на страната първа приела християнството за своя религия.▼

Известие за него дава византийският хронист [[Йоан Скилица]], който представя Самуил и братята му [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]] и [[Арон (комитопул)|Арон]] като синове на “един от велемощните комити” (комитопули)<ref>Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през Средновековието, Изд. "ТАНГРА ТанНакРа ИК", София 2004, с. 64</ref>. Оскъдността на сведенията от историческите извори не дава възможност да се твърди дали Никола взима пряко участие в събитията от 969-971 г., когато източната част на българската държава е завладяна първо от русите на княз [[Светослав I|Светослав]], а после от византийците начело с [[Йоан Цимисхий]]<ref>''Златарски'', В., ''История на българската държава през средните векове'', т. I, ч. 2, София 1971, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html с. 606] (изтеглено на 12.12.2007)</ref><ref>''Пириватрич'', С., ''Самуиловата държава. Обхват и характер'', София 2000, с. 65</ref>. През следващите няколко години синовете на Никола се издигат начело на свободните югозападни предели и през 976 г. повеждат мащабна война срещу [[Византия]] (вж. [[Въстание на комитопулите]]). ▼

В историческите изследвания за този период от историята на България се поставят няколко въпроса относно бащата на Самуил. Един от тях е коя област е управлявал Никола. Част от учените предполагат, че това е областта около Средец<ref>''Златарски'', В., ''История на българската държава през средните векове'', т. I, ч. 2, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html с. 608-609] (изтеглено на 12.12.2007)</ref>, а други сочат района около Охридското и Преспанските езера<ref>''Андреев'', Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., ''Кой кой е в Средновековна България'', София 1995, с. 293</ref><ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава. Обхват и характер, с. 63-65</ref>. Оспорван е и произходът на Никола и синовете му. Едно от твърденията е, че те произлизат от славянското племе [[берзити]] (бърсяци), населявало днешна Македония<ref name="koi">Преглед на тезите за произхода на Никола вж. в [[Никола Благоев|''Благоев'', Н.]], Критически погледъ върху известията на Йоан Скилица за произхода на царъ Самуиловата държава (сп. Македонски преглед, Год. II / 1926, кн. 4), с. 21-27; ''Павлов'', Пл., [http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html Цар Самуил и "Българската епопея"] (КОМИТОПУЛИТЕ), София - Велико Търново 2002 (изтеглено на 12.12.2007); ''Андреев'', Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., ''Кой кой е в Средновековна България'', София 1995, с. 294; ''Пириватрич'', Самуиловата държава. Обхват и характер, с. 66-68, 89-90 (бел. 112, 116)</ref>. Други хипотези сочат арменски<ref>''The New Cambridge Medieval History'', Cambridge University Press, 2005, ISBN 0521364477, Vol. III, pp. 584-585. Виж: Adontz, Nikoghayos. Samuel l'Armenien, Roi des Bulgares. Bruxelles, Palais des academies, 1938. Също в: Adontz, Nicolas. Etudes Armeno-Byzantines. Livraria Bertrand. Lisbonne, 1965.</ref> или прабългарски корени на комитопулите.<ref name="koi"/> Пряко свидетелство за българското самосъзнание, което имат потомците на Никола, е [[Битолски надпис|Битолският надпис]], в който неговият внук, цар [[Иван Владислав]], се определя сам като "българин по род".<ref>Подбрани извори за българската история, Том II, с. 128; ''Павлов'', [http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html Цар Самуил и "Българската епопея"]; ''Андреев'', ''Кой кой е в Средновековна България'', с. 294</ref> Някои историци допускат родствена връзка между комита и владетелите от Преслав.<ref>''Благоев'', Н., Критически погледъ върху известията на Йоан Скилица за произхода на царъ Самуиловата държава (сп. Македонски преглед, Год. II / 1926, кн. 4), с. 18; ''Павлов'', [http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html Цар Самуил и "Българската епопея"]; ''Благоева'', Б. За произхода на цар Самуил, Исторически преглед, № 2, 1966, стр. 91-94 </ref>▼

Бащините владения на комит Никола са се намирали в областта [[Разметаница]] - източно от Кюстендил по пътя за Дупница. <ref>{{cite book |title= [[Енциклопедичен речник Кюстендил]], стр. 344-349 |year= 1988 |publisher= БАН. }}</ref>▼