Разлика между версии на „Николай Павлович“

редакция без резюме
м (форматиране: 4x тире-числа, 3x тире, 7 интервала (ползвайки Advisor))
}}
 
'''Николай Христакиев Павлович''' е български [[художник]] живописец, сценограф, график, художествен критик и театрален деец.
 
== Биография ==
Николай Павлович е прецизен в издирването на обширен изворов материал за своите исторически платна и литографии. Познава изследванията на руските слависти, средновековни български ръкописи и монети. Темите, над които работи са свързани с преселването на прабългарите, приемането на християнството и събитията след царуването на Симеон. Композициите му са сложни като замисъл, а баталният елемент е силен като внушение.
 
Същественият въпрос, на който не е намерено обяснение досега, е за композиционните несъвършенства в неговата живопис. Историческите композиции датират от 601860-те и 701870-те години на ХІХ в., когато художникът не е възрастен, за да бъдат отдадени на творческа немощ. Историческите платна страдат от несъвършени пропорции и неточни ракурси. Останалите им стилови особености като маниерност и стафажност са резултат от академичните изисквания в Мюнхенската академия, които той познава, въпреки, че според документалния му архив не е изучавал пряко. Но в средата на ХІХ в. с тях е пропит духа на академията в Мюнхен. Той добре познава този разпространен в Германия и в Австро-Унгария съвременен стил, който е широко използван в изобразяването на религиозни и исторически сюжети. Той го използва историческите си композиции като съответстващ на времето и на европейските тенденции. Чрез него той изразява своята съпричастност към средното художествено равнище на изкуството. В същото време изкуството на Балканите не познава друг стил за художествено изразяване в областта на зараждащата се историческа картина. В Гърция и в Сърбия е възприет неокласицизма с характерните за героизиращите композиции романтизъм.
 
За историята на българското изкуство Павлович е първият художник, който работи по посока на изобразяване на сцени от родната история и е съвсем естествено, той като немски възпитаник да използва разпространения в Германия стил на назареите.
 
== Признание ==
През 1911 г., 1922 – 1923 г. и 1939 г. Народният музей в София откупува неговите произведения. През 1922 – 1923 г. в художествения отдел на Народния музей в Пловдив постъпват едни от най-качествените творби на художника. През 1925 г. племенника на художника подполковник Николай Павлович подарява литографиите от серията „Райна“ за стаята на Николай Павлович в читалище „Алеко Константинов“ в Свищов. През 1940 – 1950 г. останалите в семейството книги, фотографии и лични вещи на художника постъпват в Народния музей в Свищов. През 1952 г. в [[Софийска градска художествена галерия]] е организирана първата изложба на художника. През 1950 години Художествената академия в София носи името „Николай Павлович“, а през 1990-те години то е премахнато. През декември 1975 г. е открита втората юбилейна изложба на Николай Павлович. На 20 декември 2005 г. в Националната художествена галерия е открита Юбилейна изложба по случай 170-годишнината от рождението на художника.
През 1911 г., 1922/23 г. и 1939 г. Народния музей в София откупува неговите произведения.
 
== Бележки ==
През 1922/23 г. в художествения отдел на Народния музей в Пловдив постъпват едни от най-качествените творби на художника.
<references />
 
През 1925 г. племенника на художника подполковник Николай Павлович подарява литографиите от серията „Райна“ за стаята на Николай Павлович в читалище Алеко Константинов в Свищов.
 
През 40 – 50 г. на ХХ в. останалите в семейството книги, фотографии и лични вещи на художника постъпват в Народния музей в Свищов.
 
През 1952 г. в СГХГ е организирана първата изложба на художника.
 
През 50-те години на ХХ в. Художествената академия в София носи името „Николай Павлович“, а през 90-те години то е премахнато.
 
През декември 1975 г. е открита втората юбилейна изложба на Николай Павлович.
 
На 20 декември 2005 г. в Националната художествена галерия е открита Юбилейна изложба по случай 170-годишнината от рождението на художника.
 
== Източници ==
<references />
* Иванова, Бл. ''Николай Павлович 1835 – 1894. Каталог на основните колекции в България'', С., 2006, електронен носител. Включва следните студии: 1)Музейна практика в колекционирането на наследството на Николай Павлович в страната; 2) Архивът на Николай Павлович – връзки с Бесарабия, Украйна и Цариград; 3) Западноевропейският дух като утопия във възгледите и непостигната реалност в творчеството на Николай Павлович; 4) Литографии от възраждането в Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=133397122|VIAF=25791114}}
{{commons|Category:Nikolai Pavlovich}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=133397122|VIAF=25791114}}
 
{{СОРТКАТ:Павлович, Николай}}