|
}}
'''Поибрене''' е [[село]] в [[Южна България]], отстоящо на 7563 km от София. То се намира в [[община Панагюрище]], [[област Пазарджик]].
== География ==
[[File:Poibrene-entrance.jpg|thumb|ВходаВлизане къмв Поибрене откъмпо моста (строен 1935 г.) над река [[Тополница]] (строен 1935 г.) ]]
Село Поибрене се намира в северозападната част на Пазарджишка област, на левия бряг на река [[Тополница]]. Землището на селото обхваща 115 000 декара, разположени в Същинска и Ихтиманска [[Средна гора]], разделени от Поибренския пролом. Съседни населени места са: село [[Оборище (Област Пазарджик)|Оборище]] (8 km на изток), село [[Белица (Област София)|Белица]] (13 km на запад) и село [[Петрич (село)|Петрич]] (14 km на север). Общинският център [[Панагюрище]] отстои 18 km на изток. Името на селото идва от местоположението му – „по(край) реката“ (ибър).
Името на селото идва от ''Поибрие'' – „място по(край) реката“ (Ибър), което е старото име на Марица. От името [[Иречек]] допуска, че основателите на сегашното Поибрене са живели първоначално край [[Марица]]. Днешната река [[Ибър (приток на Марица)|Ибър]], за която се предполага, че е запазила стария хидроним на Марица и река Марица се сливат при днешното с. [[Радуил]]. Дотам Ибър е по-дългата река и има по-голям целогодишен отток, като това кара някои автори да твърдят, че древната Хеброс е всъщност днешната р. Ибър, а не реката, която извира от Маричините езера. Въз основа на предание от с. [[Радуил]], [[Павел Делирадев]] предполага, че от изоставено село по поречието на р. Ибър са дошли преселниците, основали Поибрене.<ref>Prinos kŭm istoricheskata geografia na Trakia, Volume 2, Prinos kŭm istoricheskata geografia na Trakia, Pavel Deliradev, Izdanie na bŭlgarskata akademia na naukite, 1953, str. 239.</ref>
През 1948 г. започва строителството на [[Тополница (язовир)|язовир „Тополница“]], който се намира непосредствено до селото. Тъй като част от махалите, намиращи се до реката, попадат на неговото дъно, те са изселени.
== История ==
Данни за човешка дейност около село Поибрене има от дълбока древност. Тук е открит женски [[долмен]] с погребални дарове. За защита на прохода през Поибренския пролом от вражески нашествия през средновековието са строени „Асеново кале“ и „Шишманово кале“, които и днес местните жители наричат „Градищата“.
За защита на прохода през Поибренския пролом от вражески нашествия са строени „Асеново кале“ и „Шишманово кале“, които и днес местните жители наричат „Градищата“. По време на османската власт селото е с ''[[войнуци|войнугански статут]]'' – не плаща данъци към хазната, но в замяна на това има [[Дервентджии|задължението да охранява прохода]].
Около селото възникват 18 махали. Четници от селото заемат главна роля в [[Априлското въстание]]. През войните след освобождението Поибрене дава 176 убити и 18 безследно изчезнали. През 1934 г. жителите на селото са били 4 499.
Селото вероятно е създадено по време на Османското владичество от жители на околните села и преселници. Османски регистър от 1576 г. не ни дава сведение за съществуването на селото, като са посочени имената на околните села: Белица, Мечка (Оборище), Петрич и Панагюрище. За първи път с. Поибрене се съобщава в турски документ от 1635 год. Данните показват за наличие на чисто българско население. Допуска се, че основателите на Поибрене са живели първоначално по поречието на Марица, като това вероятно са преселници от района на днешното с. [[Радуил]]. Краеведи твърдят, че в Поибрене се заселват и преселници от Западна Македония - Дебър, Струга, Прилеп и Костур. Друго сведение твърди, че някои от заселниците са дошли от Пиротско. Около селото възникват 18 махали, като Алачовец, Балчовци, Кайрака, Косевица, Курил, Нивицата, Павел, Поленето, Слатина, Сребриново (Сърбиново), Тропев рът, Шишман и др. По време на османската власт селото е с ''[[войнуци|войнугански статут]]'' – не плаща данъци към хазната, но в замяна на това има [[Дервентджии|задължението да охранява прохода]]. В султанска заповед от времето на голямото раздвижване на балканските християни в годините на войната между Османската империя и т. нар. Свещена лига от 1689 г., се нарежда арестуването на неколцина войнуци от селата Панагюрище, Мечка и Поибрене, които покровителствали и укривали от властта [[Балчо войвода|хайдутина Балчо]]. Левски създава революциовнен комитет в селото. Четници от селото заемат главна роля в [[Априлското въстание]]. През войните след освобождението Поибрене дава 176 убити и 18 безследно изчезнали. През 1934 г. жителите на селото са били 4 499.
През 1942 г. е построено начално училище. В него дълги години е преподавал даскал Георги Бакърджиев, патриот и просветител.
|
