Дейвид Хърбърт Лорънс: Разлика между версии

| снимка = DHD H Lawrence 1906passport photograph.jpg

| описание = Паспортна снимка на Д. Х. Лорънс през 1906 г.

'''Дейвид Хърбърт Лорънс''', по-известен като '''Д. Х. Лорънс''' ({{lang-en|David Herbert Lawrence}}), е [[Великобритания|британски]] [[писател]], [[поет]], [[есе]]ист и [[художник]]. Автор на „Белият паун“ (1911), „[[Любовникът на лейди Чатърли]]“ (1928) и други. <br>

=== РанноПроизход и детство ===

=== Началото на ХХ век ===

През 1909 г. няколко поеми на Лорънс биват показани от Джеси Чеймбърс, детската му любов, на Форд Мадокс Форд, който ги публикува в „Английско ревю”ревю“. Появата на първата му творба, „Надутият бял човек”човек“ (1911), утвърждава Лорънс като писател. През 1912 г. среща Фрида Уийкли (по баща фон Рихтхофен), жена на професор Ърнест Уийкли, и се влюбва в нея. Фрида напуска мъжа и трите си деца, и заедно с Дейвид избягват в Бавария, а после в Австрия, Германия и Италия, като се женят през 1914 г. През 1913 г. излиза „Синове и любовници”любовници“, базираща се на детството му и включва описание на Джеси в образа на Мириам за разлика от по-ранните творби, където я наричат „Мюриъл”„Мюриъл“ <!-- какво ли значи това -->.

През [[Първа световна война|Първата световна война]] Дейв и жена му са подложени на постоянен тормоз от властите поради германското потекло на съпругата и неговите антивоенни възгледи. Биват заподозрени в шпионаж в полза на германците (по-точно, че подават сигнали на немскитегерманските подводници) и официално изгонени от Корнуол през 1917 г. Принудени от бедността, често сменят жилищата си и Лорънс едва оживява след тежък грип. Семейство Лорънс емигрират от Англия през 1919, когато започват номадските им години.<br>

=== Творчество през 20-те години на XX век ===

Най-добрата му творба, „Любовникът на Лейди Чатърли”Чатърли“, излиза неофициално във Флоренция през 1928 година. Разказва за любовната афера между богата, омъжена жена и работник в имението на мъжа и&#768;. Книгата е забранена едновременно в Англия и Америка и обявена за порнография. В Англия се появява в нецензуриран вид през 1960 г. след съдебен процес, на който за свидетели на защитата са призовани Е. М. Форстър, Хелън Гарднър и Ричард Хогарт. Други работи на Лорънс от 20-те са „Изгубеното момиче”момиче“, която започва да пише още в Италия, занимавайки се с любимата си тема – момиче се омъжва за мъж от много по-ниско потекло, пренебрегвайки съветите на приятелите си, защото намира в него топлота и разбиране, както и „Влюбена жена”жена“ (1920 г.), отчасти отнасяща се за семейството на Лорънс, Джон Мидълтън и неговата жена Катрин Мансфийлд по времето, когато споделят една къща в Англия през 1914-15 г. Книгата е продължение на „Дъгата”„Дъгата“. Други две негови работи от 20-те са „Наказанието на Аарон”Аарон“ (1922) и „Кенгуру”„Кенгуру“ (1923). Те показват известно влияние на Ницше, в частност идеята за „свръхчовека”„свръхчовека“, докато „Култ към змията”змията“ (1926) дава ясна картина на Мексико и древните религии на [[ацтеки]]те. Документалните разработки на Лорънс включват „Движенията в Европейската история”история“ (1921), „Психоанализ и безсъние”безсъние“ (1922), „Учения в Класическатакласическата Американскаамериканска литература”литература“ (1923) и Апокалипсис„Апокалипсис“ (1931).<br>

Четвъртият му роман, „Дъгата”„Дъгата“ (1915), е забранен за обидниянеприличния си характер – съдържа псувни и свободно се говори за секс. Забраната му пречи да издаде каквото и да е занапред. Дори рисунките му биват конфискувани от художествена галерия. Джон М. Мъри и Катрин Мансфийлд предлагат на Лорънс място за писанията му в техните „малки списания”списания“. Лейди Отолайн Моръл, жена на либерален член на Парламента, е най-големият покровител на Лорънс. Чрез нея той печели връзки с няколко важни личности, сред които [[Олдъс Хъксли]], [[Е. М. Форстър]] и [[Бертран Ръсел]], с когото обаче по-късно се скарва жестоко. <br>

=== Лорънс, творбите и туберкулозата ===

През 20-те години Олдъс и Лорънс пътуват из Италия и Франция. През годините от 1922 до 1926 той и Фрида напускат Италия и се местят многократно – първо в [[Цейлон]], после Австралия, Ню Мексико и Мексико. Тези години дават на Лорънс достатъчно материал за няколко от романите и историите му. През 1924 г. ню-йоркската вип-персона Мейбъл Додж Луън подарява на Лорънс и Фрида имението Киова в Таос, в замяна на оригиналния ръкопис на „Синове и любовници”любовници“. След тежко боледуване в Мексико, Лорънс разбира, че има животозастрашаваща туберкулоза. След 1925 г. Лорънс ограничава пътуванията си към Европа.<br>

Той умира от туберкулоза във Венс, Франция, на [[2 Март,март]] [[1930]] г. Фрида (която умира през 1956 г.) се връща обратно в ранчото Киова и построява параклис в памет на Лорънс, където помества праха от кремацията му. През 1950 г. тя се омъжва за Ангелино Равагли, бивш италиански пехотен офицер, с която започва афера още през 1925 г. Лорънс също така получава посмъртно признание за експресионистките си картини, рисувани през 20-те години.

* {{gutenberg author|id=David_Herbert_Lawrence|name=D. H. Lawrence}}

{{DEFAULTSORTСОРТКАТ:Лорънс, Дейвид Хърбърт}}