Давид Солунски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 28:
При завръщането си от Константинопол светецът умира в предградието на Солун Емволос. На пристанището в Солун е посрещнат от архиепископа и голямо множество граждани, които полагат тялото му в манастира „Свети Теодор и Меркурий“.<ref name="JS09"/>
Около 685 - 690 година абатът на манастира Димитър отваря гробницата, за да вземе част от мощите му, но надгробната плоча се разпада на много части, което е прието за знак, че мощите не бива да се разделят. Един от присъстващите монаси [[Сергий Солунски|Сергий]] по-късно става архиепископ и взима само няколко косми от брадата и косата на светеца. Мощите са взети в 1204 година от кръстоносците от Четвъртия поход. В 1236 година са отнесени в Павия, Италия. В 1967 година са прехвърлени в Милано. На 16 септември 1978 година благодарение на усилията на митрополит [[Пантелеймон Папагеоргиу|Пантелеймон Солунски]] мощите на Свети Дейвид са тържествено върнати в Солун и положени в базиликата „[[Свети Димитър (Солун)|Свети Димитър]]“. По-късно са пренесени в католикона на манастира „[[Света Теодора (Солун)|Света Теодора]]“, в специален параклис „Свети Давид Солунски“.<ref name="JS09"/>
<center><gallery caption="Изображения на Давид Солунски">
| |||