{{обработка|препратки, енциклопедизиране, категории}}Загора, или Загоре е историческото название на областта между Средна гора на север, Чирпанските възвишения - на запад, Черно море на изток и Родопите, Сакар и Странджа на юг. Името има славянски произход и означава "зад гората", гора, горы на руски е планина, т.е. "областта зад планината". Името, види се, е дадено на областта от славяните при заселването им на обл. Мизия в началото на 7 век и вероятно първоначално е обхващало цялата Горнотракийска низина.
Първоначално областта се споменава с това име в източниците, описващи договора между император Юстиниан ІІ Ринотмет (Носоотрязания) и хан Тервел от 705г., с който областта се отстъпва на България. Впоследствие тя е завладяна от Византия при войните на император Константин V Копроним (Лайняния, тъй като оцапал светия купел при кръщението си)през 755-775г.,и отново е завладяна от България от хан Кардам през 796г.
Впоследствие областта е преминавала под властта на една или другата държава неколкократно през средновековието. Така през 966г. е завладяна от император Никифор Фока, през 1199-1202 е присъединена към България от цар Калоян, през 1279г. е завладяна от император Михаил Палеолог, през 1307г. е върната на България от цар Тодор Светослав, през 1330г. е заграбена от император Андроник ІІІ, а през 1334г. е върната от цар Иван Александър, за да бъде завзета от турците през 1364г.
През цялото средновековие и по-нова история името "Загора" е название на областта. От него произхождат и названията на днешните градове Стара и Нова Загора.
