|
}}
'''Кръстьо Бочар''' или '''Кицо Боцарис''' ({{Lang-el|Κίτσος Μπότσαρις}}, {{lang-sq|Kiço Boçari}}) е водач на [[Сулиоти]]те, автономно общество в [[Османска империя|Османски]] [[Епир]]. Въпросът за етническия му произход е спорен, има теории, че е [[българин]], [[грък]] или [[албанец]].
Служи в т.нар. френски [[албански полк]] на остров [[Корфу]].
==Биография==
Кръстьо Бочар е роден през 1741 година във [[Воден]]<ref>''„Водница, Видински пашалък“ в повестта „Гибелта на Сули“ от Прокоп Хохолоушек''</ref>, или в [[Месолонги]], [[Етолия]]-[[Акарнания]].
В повестта „Гибелта на Сули“ на Прокоп Хохолоушек живота на Кръстьо Бочар се описва както следва. Кръстьо Бочар бяга с близките си в [[Сули]] през 1795 годинаг. след неуспешно въстание против [[Осман Пазвантоглу]] във Видинския пашалък. Синът му [[Марко Бочар]], роден през 1790 годинаг. във Воден, става известен като един от водачита на [[Гръцка война за независимост|Гръцката война за независимост]].<ref>[http://www.promacedonia.org/ki/ki_31.htm Иречек, Константин, „История на българите с поправки и добавки от самия автор“, Издателство Наука и изкуство, 1978 г.]</ref> Кръстьо Бочар оглавява съпротивата на [[Сулиоти]]те срещу [[Али паша Янински]], създал на практика автономна от Османската империя държава с център [[Янина]]. Етническия произход на Кръстьо Бочар в повестта изяснява княза на албанците [[Мирдита|мирдити]] на гърка Фотос Цавелас: {{Цитат|Той е българин, лично го познавам, нарича се Кръстьо Бочар. Не си присвоявайте прочутите мъже, като преиначавате техните имена.<ref>[http://www.promacedonia.org/eg/ea_4_4.htm Георгиев, Емил, „Люлка на старата и новата българска писменост“, Държавно издателство Народна просвета, София 1980 г.]</ref>}}
Кръстьо Бочар играе основна роля при Британската намеса срещу Али Паша Янински. Убит е в [[Арта]] през 1809 годинаг. По-големият му син [[Коста Бочар]] е също участник в гръцката война за независимост, а също и гръцки генерал и депутат. Умира в Атина на 13 ноември 1853 годинаг.
==Бележки==
|
