|
Училището в селото не работи, а сградата е силно повредена... В община Опан функционира 1 училище – Основно училище “Христо Ботев” в село Опан, като основната цел в развитието на сектора образование е запазване на училището и развитие в посока по-качествено образование.
== Политика ==
Преди 9 септември 1945 г. много от жителите са били промонархически настроени. Традиционно е имал подкрепа БЗНС, но информация за създадени в селото политически структури има само за Консервативната и Национал-либерална партия. През 1919 г. е създадена Комунистическата партия, но е разтурена по време на Септемврийското въстание 1923 г. През първите години на комунизма част от населението е негативно настроено, но няма открита съпротива, въпреки че в годините на насилствената колективизация има политически репресии.
9-тиНа 10 септември 1944 г. есе повратнавъзстановява точкапартийната в политическия живот на селото. Държавният преврат, извършен от комунистите, катализира възстановяванетоорганизация на БРП (к) нав 10 септември 1944 г.селото с партиен секретар Въльо Белчев Димов и членове на ръководството - – Минчо Т. Минчев, Христо Н. Дяков, Господин К. Пулев и Харалампий И. Тонев. На 11 септември 1944 г. е основана младежката организация на РМС със секретар Злати С. Попов и членове на ръководството - – Димо Д. Митрев, Христо Ж. Стаматов, Слави З. Славов и Христос Иванов Колев. Също на 11 септември 1944 г. се основава БЗНС под ръководството на активни членове на крилото „Пладненци“ - – Христо П. Караджов, Панайот К. Панайотов, Ангел Поп Петров, Дечо Д. Янчев и Христо С. Делииванов. В този период са съградени и БРСДП, НСЗ и радикали, които са в състава на Отечествения фронт и поемат ръководството на „народната власт“властта в с.Левскиселото. ▼През първите години на комунизма част от населението е било негативно настроено, но не е имало открита съпротива, въпреки че в годините на насилствената колективизация е имало политически репресии.
През 1990 г. е назначена временна управа и кмет е Димитър Димов Димитров. На първите демократични парламентарни избори 52% гласуват за СДС.
▲9-ти септември 1944 г. е повратна точка в политическия живот на селото. Държавният преврат, извършен от комунистите, катализира възстановяването на БРП (к) на 10 септември 1944 г. с партиен секретар Въльо Белчев Димов и членове на ръководството - Минчо Т. Минчев, Христо Н. Дяков, Господин К. Пулев и Харалампий И. Тонев. На 11 септември 1944 г. е основана младежката организация на РМС със секретар Злати С. Попов и членове на ръководството - Димо Д. Митрев, Христо Ж. Стаматов, Слави З. Славов и Христос Иванов Колев. Също на 11 септември 1944 г. се основава БЗНС под ръководството на активни членове на крилото „Пладненци“ - Христо П. Караджов, Панайот К. Панайотов, Ангел Поп Петров, Дечо Д. Янчев и Христо С. Делииванов. В този период са съградени и БРСДП, НСЗ и радикали, които са в състава на Отечествения фронт и поемат ръководството на „народната власт“ в с.Левски.
Сегашният кмет Димо Димов е избран презза кмет на 29.10.1995 г. с 64,5% (169 действителни гласове), поддържан от БСП, БЗНС „Ал. Стамболийски“, ПК „Екогласност“ срещу Димитър Димов Димитров от (СДС, НС) и Бързьо С. Андонов (инициативен комитет) съответно с по 20,99% и 14,50% , и управлява трети мандат (отново поддържан от Българската социалистическа партия), спечелен през 2003 г. със 72,2% гласове или 138 действителни гласове. Противниците му на тези избори – Самуил Искренов Вехов от „Доверие за отговорност“и Радка Колева Димитрова – независим, загубиха надпреварата съответно с по 29 и 24 действителни гласа . Четвъртият мандат като кмет на селото е спечелен от Димо Димов, подкрепян отново от Българската социалистическа партия, като последният е единственият кандидатирал се за поста и за него гласуват 127 души, което представлява 100% гласове. ▼В първите години на демокрацията позициите на СДС са големи. 1990 г. е назначена временна управа и кмет е Димитър Димов Димитров. На първите демократични парламентарни избори селото е единственото, което защитава демократичните промени с 52% гласували за СДС, докато околните селища решително отказват да подкрепят политическата реформа. Демократичните въжделения на жителите на селото са попарени от икономическата разруха, която се стоварва над село Васил Левски, сериозно подклаждана от псевдодемократите ,управляващи икономиката на селото по това време.
През 2006 г. на изборите за президент и вицепрезидент от 254 гласоподаватели, дават гласа си 138 души, като 93–ма са за Георги Първанов и А. Марин, което е 67,39% и 16 души са за Волен Сидеров и П. Шопов, което е 11,59% симпатизанти . ▼Последвалите неприятни събития за България след неуспешните реформи по време не прехода от последното десетилетие на миналия век отчуждават левченци от дясното политическо пространство.
▲Сегашният кмет Димо Димов е избран през 29.10.1995 г. с 64,5% (169 действителни гласове), поддържан от БСП, БЗНС „Ал. Стамболийски“, ПК „Екогласност“ срещу Димитър Димов Димитров от (СДС,НС) и Бързьо С. Андонов(инициативен комитет) съответно с по 20,99% и 14,50% ,и управлява трети мандат(отново поддържан от Българската социалистическа партия), спечелен през 2003 г. със 72,2% гласове или 138 действителни гласове. Противниците му на тези избори – Самуил Искренов Вехов от „Доверие за отговорност“и Радка Колева Димитрова – независим, загубиха надпреварата съответно с по 29 и 24 действителни гласа.
Четвъртият мандат като кмет на селото е спечелен от г–н Димов, подкрепян отново от Българската социалистическа партия, като последният е единственият кандидатирал се за поста и за него гласуват 127 души, което представлява 100% гласове.
▲През 2006 г. на изборите за президент и вицепрезидент от 254 гласоподаватели, дават гласа си 138 души,като 93–ма са за Георги Първанов и А.Марин, което е 67,39% и 16 души са за Волен Сидеров и П.Шопов, което е 11,59% симпатизанти .
== Религии ==
|
