Вишеградска група: Разлика между версии

'''ВишехрадскаВишеградска група''' (Вишеградска четворка, V4) – геополитическо обединение, в което влизат [[Полша]], [[Унгария]], [[Чехия]] и [[Словакия]]. Основната цел на групата е присъединяването на страните- членки към европейската общност и отстояването на общите им интереси в нейните рамки. Четирите държави заемат общо 533 хил. km² площ и имат население от 63,9 млн. души.

[[File:Foundation of the Visegrád Group.tiff|thumb|250px|Основаването на ВишехрадскатаВишеградската група, 1991 г.]]На 15 февруари 1991 г. премиерът на Унгария [[ЙозефЙожеф Антал]], президентът на Полша [[Лех Валенса]] и президентът на Чехословакия [[Вацлав Хавел]] се срещат в унгарския дворецзамък ''[[ВишехрадВишеград]]'' и учредяват ВишехрадскияВишеградския триъгълник. След разделянето на Чехия и Словакия двете нови държави остават част от обединението. Изборът на двореца в града край река [[Дунав]] не е случаен. Именно там през [[1339]] г. се провежда среща между краля на Унгария [[Карл І]], краля на Полша [[Кажимеж ІІІ]] и [[Ян Люксембургски]], крал на Бохемия, на която е договорен нов търговски път, позволяващ на трите държави да избегнат монопола на своя мощен съсед, [[Австрия]]<ref name=":0">Кристиян '''Луканов, ''Вишехрадската', групаКристиян. Съюз в съюза – '' [http://www.informo.bg/2016/05/04/вишеградската-група-съюз-в-съюза/ Вишеградската група. Съюз в съюза]. // ''INFORMO'', 04.05.2016. [достъп: 14.10.2016]</ref>.

В историята на обединението могат да се обособят няколко етапа, отличаващи се с различна динамика на отношенията между парньорите. В първия (1991 – 1994) водещ е евроидеализмът и стремежът към политическа и икономическа интеграция на страните в [[Централна Европа]]. Между 1994 и 1998 г. всяка от държавите поема самостоятелен път за присъединяване към [[Европейския съюз]] и между тях се появяват елементи на антагонизъм. Последният период е белязан с с приемането на държавите от ВишехрадскатаВишеградската четворка в ЕС. Тогава се създават отново благоприятни условия за сътрудничество с цел отстояване на общите политически и икономически интереси пред европейските институции<ref name=":1">''Вишехрадската група. Двадесет години по-късно'Михайлов'''. „Геополитика“, 2009, брВалентин. 5 – [http://geopolitica.eu/2009/broi52009/126-vishegradskata-grupa-dvayset-godini-po-kasno# Вишеградската група. Двадесет години по-късно] // ''Геополитика'', 01.10.2009, бр. 5. [достъп: 14.10.2016]</ref>.

Концепцията на Вишеградската група се основава на съзнанието за историческото и културното единство на стрените- членки, които са обвързани от своето геополитическо положение (на границата между Изтока и Запада), славянския произход (на чехи, поляци и словаци), споделения опит от политическото битие в рамките на Австро-Унгарската империя и в съветската зона на влияние в периода на Студената война. Целите на обединението са носечени към осъществяване на европейска интеграция, при което да се запази културното своеобразие на държавите от региона и с обединени усилия да се отстояват техните социални, икономически и политически позиции в разките на ЕС. На среща на премиерите, проведена в Краков на 5 октомври 1991 година, се определят приоритетните области за съвместно сътрудничество: външна политика, икономика, транспорт, околна среда и наука. На 21 декември 1992 година пък е подписано [[Централноевропейско споразумение за свободна търговия|Централноевропейското споразумение за свободна търговия]] (ЦЕФТА), в което постепенно се включват и други държави от Централна, Източна и Югоизточна Европа<ref name=":1" />. През последните години обединението отстоява целенасочена политика, свързана с националната сигурност и защитата на демократичните ценности в Европа. През 2014 г. Вишеградската четворка реагира на нахлуването на руските войски в Крим с подписването на военен пакт, който предвижда създаване на обща бойна част под егидата на [[НАТО]] и ЕС. През следващата година държавите от обединението се солидаризират в отказа си да приемат плана за квотния принцип за прием на бежанци в Европа. Все по-често се говори и за възможността за разширяване на формата V4, като през последните години в срещите на върха участват и премиерите на [[Република Македония]] и [[България]].<ref name=":0" />

*[http://visegradfund.org/home/ ВишехрадскиВишеградски фонд]