Рейдж Агейнст дъ Мъшин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Denis BGRUS (беседа | приноси) |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
| създадена = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[Съединени американски щати|САЩ]]
| стил = [[Рап метъл]],<br/>[[Фънк метъл]]<br/>[[Алтърнатив метъл]]
| период_на_активност = 1991–2000
| лейбъл = Epic Records
| сайт = [http://www.ratm.com/ www.ratm.com]
Ред 12:
| бивши_членове =
}}
'''Рейдж Агейнст Дъ Мъшин''' (на английски ''Rage Against The Machine'', също ''RATM'') е [[Алтърнатив метъл]] група от [[Съединени американски щати|Съединените Щати]], съществувала между 1992 и 2000. Нейни членове са [[Зак де ла Роча]] (вокал), [[Том Морело]] (китара), [[Брад Уилк]] (барабани), [[Тим Комърфорд]] (бас китара). Тя се отличава не само с наваторския си по това време стил — смесица от [[фънк метъл]], [[алтърнатив]] и [[рап]], но и с политическата насоченост на текстовете си. Групата се разпада през 2000, когато Де ла Роча напуска групата. Останалите трима членове се събират с бившия вокал на [[Саундгардън]] — [[Крис Корнел]] и създават групата [[Audioslave]]. Групата отново се събира заедно през 2007. До 2011 г., групата продължава да прави изпълнения предимно на живо по фестивали в цял свят. През 2016 [[Том Морело|Морело]], Комерфорд и Уилк сформират нова група - [[Prophets of Rage]] , заедно със рапърите [[B-Real]] ([[Cypress Hill]]) и [[Chuck D]] ([[Public Enemy]])
RATM, групата която наложи рап-метала на световна сцена и измисли един от най-важните лайтмотиви на десетилетието: принципно обединение на целите на музиката на черните и белите бунтари. RATM(1992), един от най-агресивните албуми за времето си, достоен наследник на убийствената ярост на MC5, комбинация от непрестанни разтърсващи шокове вследствие на китарните експлозии на Том Морело (от свиренето а’ла Хендрикс до хард-рок рифовете на Пейдж) и първичното, неистово рапиране на Зак де ла Рока и неговите ултра-дънещи ритми. Злокобната и мрачна атмосфера на Evil Empire(1996), едно философско есе за силната воля, и страстния зов за борба на The Battle of Los Angeles(1999) достигат нови дълбини, въпреки че губят голяма част от остротата си. RATM правят едно от най-важните стилови сливания на 90-те: срещат музиката на черните бунтари (фънк и хип-хоп) с тази на белите (хеви метал, хард-рок и пънк-рок). В социално отношение те са CNN на градските бунтари. В известен смисъл те вземат думите на хип-хопа и междувременно стават любимия жанр на разглезените от управляващите бели интелектуалци и афро-американци.
| |||