Йоан Дамаскин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Римокатолически светци; Добавяне на Категория:Католически светци, ползвайки HotCat |
Пренасочващи |
||
Ред 2:
|име= Йоан Дамаскин
|дата на раждане= в.[[675]] или [[676]] г.
|дата на смъртта= {{Дата на смърт|749|12|4|1}}
|празник= [[4 декември]]
|наставка=
Ред 10:
|описание на изображението= Св. Йоан Дамаскин, атонска икона от 14 век
|място на раждане= [[Дамаск]]
|място на смъртта= Манастирът
|титли=Доктор на Църквата
|дата на беатификацията=
Ред 25:
}}
'''Йоан Дамаскин''' ({{lang-ar|يوحنا الدمشقي Yuḥannā Al Demashqi}},
== Житие ==
Йоан Дамаскин е роден в знатно арабско християнско семейство в един от вече центровете на [[араби|арабския]] [[ислям|мюсюлмански]] свят – Дамаск. Рожденото му име е Мансур ибн Сарджун (Мансур син на Сергий). Кръстен е на дядо си Мансур, който отговарял за събирането на данъците в района по време византийския император Ираклий. Според преданието, баща му ''Сергий Мансур'', е главен ковчежник на тогавашния Дамаски [[халиф]]. Видял умствените заложби на Йоан, Сергий се заел да му намери учител. [[Житие]]то на свети Йоан Дамаскин гласи, че веднъж баща му видял на градския площад множество пленени християни. Един от тях бил образован [[монах]], по произход [[италианци|италианец]]. Сергий го купил като [[роб]] и му поставил задачата да обучава Йоан и природения му брат Козма (бъдещия епископ на Маюм, известен в християнския свят като свети [[Козма Маюмски]]). Двамата получават забележително за времето си [[образование]].
След смъртта на Сергий, Йоан наследява службата му при халифа, който отрано забелязва необикновения ум на Йоан. Междувременно в [[Византия|Източната римска империя]] започва разцветът на [[иконоборство]]то. Йоан Дамаскин е един от най-горещите защитници на [[икона|иконопочитанието]]. [[Император]] [[Лъв III (Византийска империя)|Лъв III]] (717 – 741) вижда в лицето на Йоан заплаха за утвърждаването на иконоборческата доктрина. В знак на предложение и дружба изпраща на халифа писмо, в което набеждава Йоан Дамаскин, че му е предложил помощта си за свалянето му от престола.
Според легендата разгневеният халиф уволнява доскорошния си близък помощник и го наказва, като му отсича ръката и я излага на публичен показ. След молбата на Йоан, халифът му разрешава да прибере отрязания крайник. Йоан Дамаскин отправя [[молитва|молитви]] към [[Богородица]], допира отсечената ръка до тялото си и тя по чудотворен път зараства. Като вижда чудото, халифът разбира че е наказал невинен човек и предлага на Йоан да се върне на предишната си служба, но той отказва и се отдава на аскетичен живот в манастира „Св. Сава
Тази версия обаче страда от много пороци. На първо място, според шариата, измяна и бунт срещу владетеля безусловно се наказва със смърт.
Отрязването на ръката е наказание прилагано към крадците. Няма основание да се смята че обвинение в метеж би се разминало само с отсичане на ръка.
В памет на
== Богословско наследство ==
[[Image:St john damascus.gif|thumb|ляво|Йоан Дамаскин-гръцка икона.]]
Многобройните богословски трудове на Йоан Дамаскин могат основно да бъдат групирани като полемични и систематични, макар в някои от тях да е трудно едното да се разграничи от другото. Йоан полемизира както с актуалното за времето му иконоборство, така и срещу по-древни [[ерес]]и, като [[несторианство]]то, а също и исляма. Основно съчинение на Йоан Дамаскин е ''„Точно изложение на православната
Йоан Дамаскин е смятан за създател на т. нар. ''
== Външни препратки ==
| |||