Отваря главното меню

Промени

кор
| bgcolor = #0065B2
| ръководител =
| време на управление = 1997- – 2001
| основаване = 7 декември 1989 г.
| разформироване =
 
== История ==
=== Коалиция (1989–19971989 – 1997) ===
{{Вижте също|Списък с учредителите на СДС|}}
Учредители на Съюза на демократичните сили през декември 1989 година са организациите [[Клуб за гласностподкрепа на гласността и демокрацияпреустройството]], [[Независимо сдружение „Екогласност“]], [[КТ Подкрепа|Конфедерация на труда „Подкрепа“]], [[Независимо дружество за защита правата на човека]], Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клуб на незаконно репресираните след 1945 г., Независимо студентско дружество, Движение „Гражданска инициатива“, БРСДП (о), [[БЗНС Никола Петков]]. По-късно към съюза се присъединяват организациите [[Радикалдемократическа партия]], [[Зелена партия (България)|Зелена партия]], [[Демократическа партия]], [[Нова социалдемократическа партия (България)|Нова социалдемократическа партия]], [[Обединен демократичен център]], [[Демократичен фронт]]<ref>http://www.omda.bg/bulg/news/party/sds.htm Справочник ОМДА  Съюз на демократичните сили.</ref>.
 
Организацията се ръководи от Координационен съвет, за чийто пръв председател е избран [[Желю Желев]]. Секретар на съвета е [[Петър Берон (политик)|Петър Берон]], а говорители - – [[Румен Воденичаров]] и [[Георги Спасов (писател)|Георги Спасов]].<ref>[[:Wikisource:bg:Координационен съвет на СДС 1990|Координационен съвет на СДС]]. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.</ref>
 
В периода януари  март 1990 г. СДС участва в [[Кръгла маса в България|Кръглата маса]], очертала процеса по демократизацията на политическия живот в България, като опонент на [[БКП]]. Сред основните решения е свикването на [[7 Велико народно събрание]], което да изготви и гласува нова [[конституция на България]]. За явяването на тези избори съставните партии и организации в съюза подписват политическо споразумение на 14 май 1990 г. На 19 май 1990 г. е проведена първата национална конференция на СДС. [[Парламентарни избори в България (1990)|Самите избори]] са проведени на 10 юни 1990 и са загубени от СДС със значителна разлика от водещата [[БСП]], като Съюзът твърди, че резултатът е манипулиран.
 
=== Разногласия ===
 
Първият сериозен разрив в организацията настъпва при гласуването на проекта за [[Конституция на Република България|Конституцията на Република България]] в [[7 ВНС|7 велико народно събрание]]. [[Протест на 39-имата|39 души]] от народните представители на СДС напускат парламента и обявяват [[гладна стачка]], протестирайки срещу предложения проект, а останалите остават на заседанията, макар че не всички се подписват под конституцията. Въпреки това тя е приета на 12 юли и влиза в сила на следващия ден.
 
В СДС настъпва разцепление. Депутатите, подписали конституцията, остават без подкрепата на своите партии, които подкрепят силно „групата на 39-те”те“, а Националният координационен съвет е доминиран от радикалното крило. Той взема решение нито един народен представител, подписал новата конституция, да не бъде номиниран за кандидат от СДС на следващите избори. Така фактически в навечерието на [[Парламентарни избори в България (1991)|новите избори]], насрочени за октомври 1991 г. антикомунистическата коалиция СДС се разпада на четири формации, които участват самостоятелно в изборите<ref name="Malinov">{{cite book |title= Българската центристка десница |last= Малинов|first= Светослав|year= 2010|publisher= фондация „Фридрих Еберт“|url= http://www.fes.bg/?cid=78&NewsId=832}}</ref>:
* СДС-движение, правоприемник на коалицията, създадена на 7 декември 1989 г. Негов лидер е [[Филип Димитров]], последният председател на Националния координационен съвет на „старата”„старата“ неразцепена организация.
* СДС-център, в който влизат БСДП, част от Екогласност и две по-малки местни партии.
* СДС-либерали, включващ ЗП, ФКЗД и група, отцепила се от ДП
Изборите са спечелени от СДС-движение (110 депутати) с малка разлика пред БСП (106 депутати). Останалите формации, отцепили се от СДС, печелят по-малко от 4% от гласовете и според новоприетия Избирателен закон не влизат в парламента. Така извън него остават политици на СДС като Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Александър Каракачанов, Петко Симеонов. Недоволни и огорчени са и привържениците на СДС, защото минималното надмощие в парламента е твърде недостатъчно<ref>{{cite book |title= Без заглавие. Комунизмът в битка с демокрацията |last= Кралевска|first= Нася|year= 2011|publisher= Работилница за книжнина „Васил Станилов“|location= София|isbn= 978-954-8248-89-1|pages= 397}}</ref>.
 
Съюзът съставя [[Правителство на Филип Димитров|своето първо правителство]] начело с [[Филип Димитров]], в което влизат представители на всички партии и организации съставляващи коалицията и което е подкрепено в парламента от [[Движението за права и свободи]]. За председател на Народното събрание е избран лидерът на Демократическата партия Стефан Савов, а за председател на парламентарната група Александър Йорданов. Първото правителство на СДС стартира най-важните политически и икономически реформи в страната  приети са закони за възстановяване на частната собственост и за реституция, България става член на Съвета на Европа и ясно ориентира своята външна политика към членство в НАТО и Европейския съюз. Но след неуспешен вот на доверие (в който против правителството гласуват и депутати от СДС, т.нар. „сини мравки“) Димитров подава оставка и след неуспех за сформиране на ново правителство СДС минава в опозиция до края на мандата на 36-тото народно събрание. Следващият [[Правителство на Любен Беров|кабинет на Любен Беров]] е сформиран с подкрепата на ДПС и БСП. Той е слаб и се оказва в ролята на заложник на тактическо боричкане между партиите. Междувременно слабите държавни институции отприщват много негативни тенденции – икономически хаос, доминиране на законодателната работа от корпоративни интереси, незаконен износ и организирана престъпност<ref name="Malinov"/>
 
В СДС настъпва още едно болезнено разцепление. От СДС излиза влиятелната Демократическа партия, която образува коалиция [[Народен съюз]] (НС) заедно с БЗНС-НС на [[Анастасия Мозер]]. Дясно-центристкото пространство губи сили и популярност и закономерно на [[Парламентарни избори в България (1994)|парламентарните избори]] през декември 1994 г. СДС е втора с 68 места, а БСП печели абсолютно мнозинство от 125 депутата; новосформираният НС е на трето място с 18, а ДПС – на четвърто с 15.
След като Филип Димитров подава оставка от НКС на 30 април 1995 г. председател на СДС става [[Иван Костов]].
 
През 1995- – 1996 г. стремежът на новото ръководство е към по-голямо единство и обща политика, която да очертае бъдещето на СДС като дясноцентристка политическа партия. Опитвайки се да си върне политическото влияние и да спечели изборите СДС отново се връща към коалиционния принцип и инициира създаването на коалицията [[Обединени демократични сили]] (ОДС), в която освен СДС влизат Демократическата партия и БЗНС „Народен съюз". Първият успех на коалицията е спечелването на [[Президентски избори в България (1996)|президентските избори]] през октомври 1996 от кандидата на коалицията [[Петър Стоянов]].
 
=== Партия (1997–20011997 – 2001) ===
През 1996 г. по време на катастрофалното за България управление на [[Правителство на Жан Виденов|правителството на Жан Виденов]] в много сектори на икономиката в България настъпва криза. Не се сключва нито една сериозна приватизационна сделка. През пролетта всички усещат, че банковата система се клати. Правителството няма кураж да затвори проблемните банки или да спре отпускането на кредити за икономическите субекти с най-големи загуби. За периода от април до октомври фалират 15 банки, като много българи остават без спестяванията си, трупани в продължение на години. Разменният курс на щатския долар спрямо лева расте главоломно, което води до инфлацията и хиперинфлация. През лятото има зърнена криза поради слаба реколта, а зимата на 1996 е наречена „Виденова зима“ заради рязкото намаляване на снабдяването с хранителни продукти и повишаването на цените. На 21 декември 1996 на проведения извънреден 42 конгрес на БСП Жан Виденов подава оставката си като председател на партията и изразява готовност да подаде оставка и като министър-председател.
 
На конференция, проведена на 14 и 15 февруари 1997 г., СДС променя своя статут и се превръща в единна партия с изборни органи.<ref>Bulgaria Online: [http://www.online.bg/politics/who/parties.htm#sds|Парламентарни политически сили в България]</ref>. Тази реформа води до сериозни сътресения в коалицията, където на партиите основателки на СДС, които са 15 на брой, се отрежда позицията на „присъдружни организации". Трансформирането на СДС в партия не се приема еднозначно, защото засилва централизираното ръководство на организацията, създава условия за еднолични решения, пренебрегва ролята на местните организации. Същевременно стеснява избирателната база на СДС, освобождава политическо пространство за други политически партии в дясно и центъра и превръща довчерашни коалиционни партньори в политически конкуренти<ref name = SDS>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sds.bg/about/history | заглавие = История на СДС | достъп_дата = 26 март 2015 }}</ref>.
 
През април 1997 оглавяваната от СДС коалиция [[Обединени демократични сили]] (ОДС) успява да спечели пълно мнозинство и образува правителство – първото след 1989 г., което изкарва пълния си мандат.
 
Правителството на ОДС, включващо министри от СДС и [[Демократическата партия]], управлява от май 1997 до юли 2001 г. По време на неговия мандат в България се въвежда режим на [[паричен съвет]], извършва се активна приватизация на държавните компании и структурна реформа, стартира реформа в здравната система. През първите две години управлението е относително стабилно, но след това се засилват обвиненията в корупция. На местните избори през октомври 1999 г. СДС все пак се представя задоволително.<ref>Капитал, брой 42, 23 октомври 1999: [http://www.capital.bg/show.php?storyid=252699 Местните избори потвърдиха парламентарното статукво]</ref> В края на [[1999]] г. се извършват промени в състава на кабинета, които обаче не довеждат до съществена промяна в обществените настроения. Сред тиражираните сюжети до края на мандата е този за така наречения кръг „Олимп“, който включва лица и компании, облагодетелствани от близостта си до правителството.<ref>Капитал, брой 17, 28 април 2000: [http://www.capital.bg/show.php?storyid=255458 Кръгът “Олимп”„Олимп“ е свързан със СИК]</ref>
 
Към края на мандата ОДС все още води по популярност пред социалистите, докато Симеон Сакскобургготски не обявява намерението си да се завърне в България и да се включи активно в политическия живот на страната, което драстично променя нагласите на избирателите. Коалицията, водена от СДС, губи [[Парламентарни избори в България 2001|изборите]] за [[39 Народно събрание|39-тото народно събрание]], проведени на 17 юни 2001 г. макар че спечелва 51 депутатски места. След тази загуба председателят на партията Иван Костов подава оставка, а функциите до следващата национална конференция се поемат от [[Екатерина Михайлова]].
* [[Божидар Лукарски]] (от 2013)
 
== Политически партии, произлезли от СДС ==
== Вижте също ==
* [[Обединени демократични сили]]
* [[Демокрация (вестник)|„Демокрация“]] - – партийният вестник на СДС
* [[Кинжали]]
* [[Протест на 39-имата]]