Уикипедия

Оранжева революция: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
Редакция без резюме
Ред 3:
| конфликт =
| картинка = [[File:Morning first day of Orange Revolution.jpg|275px]]
| описание = Граждани се събират на Площада на независимостта в [[Киев]] на 22 ноемвмриноември 2004
| период = 22 ноември 2004 - 23 януари 2005
| място = [[Украйна]]
Ред 44:
 
[[File:Yanukovich.jpg|thumb|200px|Виктор Янукович]]
На 2 юли 2004 г. Наша Украйна и Блокът на Тимошенко заедно формират коалицията Народна сила, чиято цел е "спиране на деструктивния процес, който заради сегашните управляващи, се е превърнал в характеристика на Украйна'. Те ясно визират действащите президент и премиер - [[Леонид Кучма]] и [[Виктор Янукович]]. Споразумението на двете партии, включва обещанието на Юшченко да назначи Тимошенко за премиер на Украйна, ако бъдат спечелени президентските избори през ноември 2004 г.<ref name="CarnIP">[http://books.google.nl/books?id=X0PAQrsx-6YC&pg=PA34&dq=Force+of+the+people+Tymoshenko&client=firefox-a#v=onepage&q=Force%20of%20the%20people&f=false Revolution in Orange: The Origins of Ukraine's Democratic Breakthrough] by [[Anders Aslund]] and [[Michael A. McFaul]], [[Carnegie Endowment for International Peace]], 2006, ISBN 978-0-87003-221-9</ref>
 
Изборите изправят един срещу друг двамата основни противници - министър-председателят Виктор Янукович, който е подкрепен от Леонид Кучма и опозиционният кандидат Виктор Юшченко, лидер на партия Наша Украйна в украинския парламент и бивш премиер (1999-2001).
 
[[File:Moroz Yushchenko.jpg|thumb|270px|Юшченко (дясновдясно) и Мороз (лявовляво)]]
Самите избори се провеждат в силно напрегната обстановка, като Янукович използва правителствения апарат за да комппроментира Юшченко и неговите поддръжници. През септември 2004 г Юшченко е приет в болница със съмнения за отравяне с диоксин. Той се възстановява сравнително бързо и отново се включва в кампанията си, но последствията от отровата продължават да се виждат и днес (лицето му се обезобразява).
 
Двамата основни кандидати печелят почти равни резултати на първия тур от изборите, които се провеждат на 31 октовмриоктомври 2004 г. Янукович събира 39.32 %, а Юшченко - 39.87 %. Тъй като нито един от двамата не събира повече от 50 % от гласовете, по закон се налага балотаж. Останалият на трето място Мороз, дава своята подкрепа на балотажа за Юшченко, а лидерката на Прогресивната социалистическа партия Наталия Витренко, която печели 1.53 %, подкрепя Янукович. Той от своя страна се надява на помощта на Петро Симоненко, но не я получава<ref>Ukrainiустафа Найем, "[http://focus.in.ua/Default.aspx?p=article&id=11201 С Президентом на «вы»]", ''Фокус'', 2 April 2007, №13</ref>.
 
В навечерието на първия тур се появяват много оплаквания за подкрепени от правителството изборни нарушения в полза на Янукович. На този етап е ясно, че изборните резултати не са достатъчни за победата, на който и да е от двамата кандидати. За това и Янукович и Юшченко се концентрират основно върху балотажа, който е планиран за 21 ноември и не обръщат внимание на данните за изборни манипулации.
 
Оранжевият цвят е избран от лагера на Юшченко за основен в тяхната кампания. Цветът дава името и на всички негови поддръжници, които започват да се наричат "оранжеви". С оглед на успеха на използването на цвят за мобилизаранемобилизиране на електорат, Янукович избира синьото за своята кампания.
 
<center><gallery>
Ред 69:
Кампанията на Юшченко публично призовава за протести в деня на изборите, 21 ноември 2004 г. Започвайки от следващия ден, протестите започват в много градове от Украйна, като най-големият е на Площада на независимостта в Киев, където се събират около 500 000 души<ref name=NYT20041126>Veronica Khokhlova, [http://select.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F30A1FFE395A0C758EDDA80994DC404482 New Kids On the Bloc], ''[[The New York Times]]'', 26 November 2004</ref>. Протестното движение продължава към украинския парламент, а много от участниците носят оранжеви флагове или са облечени с оранжеви дрехи.
 
Местните съвети в [[Киев]], [[Лвов]] и няколко други града<ref>Kamil Tchorek, [http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/article395652.ece Protest grows in western city], ''[[The Times]]'', 26 November 2004</ref> официално отхвърлят легитимността на вота, а Юшченко дава символична клетва за встъпване в длъжност.<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/4198957.stm Yushchenko takes reins in Ukraine]. BBC NEWS. 23 January 2005. URL</ref> "Клетвата" е дадена в полупразната зала на парламента, в която присъстват само поддръжници на Юшченко и липсва нужният кворум. Въпреки, че това действие е нелегитимно пред закона, то е важен символичен жест, който ясно показва, че Юшченко не приема компроментиранитекомпрометираните резултати от изборите. Най-радикалните му поддръжници настояват дори за по-драстични действия. В отговор, опонентите на Юшченко го обвиняват в даване на незаконна клетва, като дори някои представители на оранжевата коалиция не са съгласни с този акт. Много анализатори на събитията твърдят, че клетвата на Юшченко, ще радикализира допълнително нарастващата политическа криза.
 
По същото време местните власти на много места в Източна и Южна Украйна, бастионите на Янукович, дават ясни сигнали, че са готови да се отцепят от държавата, ако не бъде призната победата на премиера. В цяла Източна Украйна започват протести в подкрепа на Янукович, като много от поддръжниците му там пътуват и до Киев. В столицата проправителствените протести са значително по-малки в сравнение с тези, които са в подкрепа на Юшченко. Ситуацията няма прецедент в историята на Украйна. Според някои изчисления в най-студените дни от зимата, по улиците на Киев се събират повече от 1 000 000 души.<ref>USAID Report [http://www.usaid.gov/our_work/democracy_and_governance/publications/pdfs/democracy_rising.pdf Democracy Rising (PDF)]</ref>
Ред 83:
 
=== Прегласуване на балотажа ===
На 26 декемридекември се осъществява прегласуването по решение на Конституционния съд на Украйна. Взети са засилени мерки за сигурност в присъствието на множество международни и местни наблюдатели. Предварителните резултати, обявени от ЦИК на 28 декември показват победа на Юшченко с 51.99 %, срещу 44.20 % за януковичЯнукович, което показва промяна на вота с +5.39 % за Юшченко и -5.27 % за Янукович в сравнение с изборите от ноември.<ref>"Results of Voting in Ukraine Presidential Elections 2004", [http://www.cvk.gov.ua/pls/vp2004/wp0011e Central Election Commission of Ukraine].</ref> Синият лагер ожесточено оспорва резултатите пред Конституционния съд и ЦИК. И двете институции, обаче отхвърлят протестите.<ref name="BBC">"[http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/4061253.stm Timeline: Battle for Ukraine]". BBC NEWS, 23 January 2005.</ref> На 10 януари ЦИК официално обявява Виктор Юшченко за победител в изборите.<ref name="BBC">"[http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/4061253.stm Timeline: Battle for Ukraine]". BBC NEWS, 23 January 2005.</ref> с официални резултати, разминаващи се с 0.01 % от предварителните. На 23 януари ЮшченнкоЮшченко официално дава своята клетва за встъпване в длъжност пред парламента. След това повтаря клетвата си и на Площада на независимостта пред стотици хиляди привърженици.<ref>Finn, Peter. "[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/articles/A30051-2005Jan23.html In a Final Triumph, Ukrainian Sworn In]". ''Washington Post'', 24 January 2005. </ref> Това се счита и за краят на Оранжевата революция.<ref>Ukraine: A History [http://books.google.com/books?id=ktyM07I9HXwC&pg=PT602&lpg=PT602&dq=23+january+Orange+Revolution+to+its+peaceful+conclusion.&source=bl&ots=y5UbC2YMV7&sig=vPH11TDPiIe5Zy_LQhC3VlJvFjs&hl=nl&sa=X&ei=g0A5UcLvNoHcOaK9gfgM&ved=0CEQQ6AEwAw 4th Edition] by [[Orest Subtelny]], [[University of Toronto Press]], 2009, ISBN 1442609915</ref>
 
<center><gallery>
Ред 97:
Активисти на всяко едно от тези движения са били финансирани и обучавани на политическа организация и ненасилствени методи на съпротива от редица западни правителствени и неправителствени организации. Според [[Гардиан]], тези организации включват Държавния департамент на САЩ и Агенцията за международно развитие на САЩ, както и Националния демократичен институт за международни отношения, Международния републикански институт и фондацията Отворено общество на [[Джордж Сорос]]<ref>Diuk, Nadia. "[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/articles/A34008-2004Dec3.html In Ukraine, Homegrown Freedom]." ''Washington Post'', 4 December 2004.</ref>.
 
Бившият президент [[Леонид Кучма]] открито обвинява [[руският олигарх]] [[Борис Березовски]] във финансиране на кампанията на Виктор Юшченко и изнася копия от документи, показващи парични трансфери от компании на Березовски към компании, контролирани от приближени на Юшченко<ref name=TJTBmonOR/> Yushchenko denied Berezovsky financed his election campaign.<ref name=TJTBmonOR>[http://www.jamestown.org/single/?no_cache=1&tx_ttnews%5Btt_news%5D=30872 DID BEREZOVSKY FINANCE UKRAINE'S ORANGE REVOLUTION?], [[The Jamestown Foundation]] (19 September 2005)</ref>. Юшченко отрича неговата кампания да е била финансирана от Борис Березовски. Руският олигарх потвърждава, че е имал срещи с приближени до Юшченко в Лондон преди началото на кампанията, и че е превел преводи на големи суми. Според украинското законодателство, финансирането на политически кампании от граждани на чужди държави е незаконно<ref>[http://lenta.ru/articles/2005/09/15/money/ Lenta.Ru: Пан Березовский вершит историю Украины]</ref>. През ноември 2005 г олигархът заплшвазаплашва, че ще съди приближените до Юшченко, ако публично не се извинят и не признаят, че са приели парите<ref>[http://www.independent.co.uk/news/world/europe/berezovsky-funded-revolution-514948.html Berezovsky 'funded revolution'], [[The Independent]] (12 November 2005)</ref>. Според поредицата на [[Би Би Си]] ''Руските кръстници''<ref>{{cite AV media |year=2005 |title=The Russian Godfathers, episode 1 |type=TV documentary |url=http://documentarystorm.com/russian-godfathers/ |accessdate=2013-03-28 |archiveurl=http://www.youtube.com/watch?v=S1Cib5FMq9A&t=17m19s |archivedate=Jan 22, 2012 |deadurl=no |format= |minutes=17 |publisher=[[BBC]] |people=Kent, Nicolas (Executive producer) |location=London, Riga, Kiev |quote=In secret, Boris is pouring millions into sustaining the spontaneous demonstrations in Kiev. He is also in daily contact with the key opposition leaders. }}</ref>, Березовски излива милиони долари в поддържането на спонтанните протести и всекидневно е в контакт с опозиционните лидери. След смъртта на Березовски през март 2013 г, неговият приятел Андрей Некрасов, заявява, че олигархът е основен спонсор на Оранжевата революция.<ref>{{Cite journal |title=Tuttava IS:lle: Berezovski oli yhä kiinnostunut haastamaan Putinin |journal=[[Ilta-Sanomat]] |date=26 March 2013 |author=Paananen, Arja |url=http://www.iltasanomat.fi/ulkomaat/art-1288551375607.html |language=Finnish |laysummary=http://annatubten.livejournal.com/193397.html |laysource=Summary and translation into Russian by Anna Kislichenko |laydate=27 March 2013}}</ref>
 
От друга страна участието на руското правителство, начело с президента Путин е много по-директно и е ясно изразено на страната на Янукович. Степента на участие е обект на много спорове, ясни са единствено срещите на най-високо равнище между Путин, Кучма и Янукович преди и по време на изборите. Украинският премиер е явно подкрепян и получава благоприятен медиен комфорт от руските медии. Той също така е заобиколен и от множество руски консултанти, за които се знае, че са свързани с Кремъл.
Ред 107:
Една от последиците от Оранжевата революция са промените в конституцията, които прехвърлят власт от президента към парламента. Промените са приети от партията на Мороз и комунистите и влизат в сила след парламентарните избори от 2006 г, които са спечелени от Партията на регионите на Янукович. След тези избори, бившият президент формира коалиционно правителство заедно със социалистите и комунистите. В резултат на това Виктор Юшченко вече трябва да се противопоставя на сдобилия се с нови правомощия министър - председател - Янукович. През 2007 г, след няколко месечна борба, президентът успява да свали коалиционното правителство и да разпусне парламента. Провеждат се нови избори, които отново се печелят от партията на Янукович, но този път със съвсем малка преднина пред оранжевите партии на Тимошенко и Юшченко. Янукович не успява да събере мнозинство за парламент, което автоматично води до коалиционно правителство между партиите на Тимошенко и Юшченко, с премиер [[Юлия Тимошенко]].
 
На 1 октомври 2010 г. КонституционнияКонституционният съд на Украйна отменя измененията от 2004 г., отчитайки ги за противоконституционенпротивоконституционни.<ref>[http://www.kyivpost.com/news/politics/detail/84619/ Update: Return to 1996 Constitution strengthens president, raises legal questions], [[Kyiv Post]] (1 October 2010)</ref>
 
== Президентски избори - 2010 ==
В края на 2009 г. административния съд на Украйна забранява всякакви демонстрации от 9 януари до 10 февруари 2010 г на Площада на независимостта в Киев. Това е продиктувано след молба на кмета на столицата, за да бъдат избегнати "нестандартни ситуации" по време и след края на президентските избори през 2010 г. Изборите са кулминацията на политическото падение на Юшченко, започнало след революцията. Действащият президент печели само 5.5 % от гласовете.<ref>{{икона|uk}}[http://www.cvk.gov.ua/vp2010/wp320pt00_t001f01=700pt001f01=700pplace=1.html Central Election Commission Candidate Results], [[CEC Ukraine]] (19 January 2010)</ref>
"Украйна е европейска демократична държава. Това е свободна нация на свободни хора".<ref>[http://www.europarussia.com/posts/755 Ukraine. Farewell to the Orange Revolution], [[EuropaRussia]] (19 January 2010)</ref> Според него забутазагубата му на изборите е най-голямото постижение на Оранжевата революция.
 
След вота, за победител е обявен Виктор Янукович. Някои от неговите поддръжници наричат тази победа "краят на оранжевия кошмар"<ref>[http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/8508276.stm Ukraine election: Yanukovych urges Tymoshenko to quit], BBC News, 10 February 2010, 13:23 GMT</ref> Веднага след встъпването си в длъжност, "новият-стар" президент обещава, че ще "изчисти отломките на недоразуменията и проблемите, появили се след Оранжевата революция".<ref>[http://www.kyivpost.com/news/nation/detail/59193/ Yanukovych appeals to the nation, asks Tymoshenko to step down], [[Kyiv Post]] (10 February 2010)</ref> Според влиятелниятвлиятелния представител на Партията на регионите на Янукович, Ринат Ахметов, идеалите на оранжеватаОранжевата революция възтържествуват на изборите от 2010 г. "Имаше честни, независими и демократични избори. Целият свят го призна, а международните наблюдатели го потвърдиха. Именно за това идеалите на Оранжевата революция възтържествуваха."<ref>[http://www.kyivpost.com/news/politics/detail/60518 Akhmetov: Ideals of 'Orange Revolution' won at election in 2010], [[Kyiv Post]] (February 26, 2010)</ref> Според [[Юлия Тимошенко]] изборите от 2010 г са "изпусната възможност за Украйна да стане достоен член на европейското семейство и да сложи край на олигархията."<ref>[http://www.tymoshenko.ua/en/article/ea5wzazv Yulia Tymoshenko’s address to the people of Ukraine], Yulia Tymoshenko official website (22 February 2010)</ref>
 
== Наследство ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Оранжева_революция“.