Канал: Разлика между версии

Поливните канали са надземни и подземни. Така например от [[язовир Копринка]] до [[Стара Загора]] е изграден главния канал на напоителната система за напояване на полетата край Стара Загора с дължина 26 км., икойто минава и под Средна гора в тунел с дължина 13 километра. В Стара Загора поради по-малката надморска височина е изградена [[ВЕЦ]].

Плавателните канали могат да бъдат сладководни и морски като съединяват реки, езера, и морета и са разчетени за различенразлични видвидове транспортни средства – от малки лодки до огромни транспортни, военни и пътнически кораби. Плавателните канали се разделят на открити и и шлюзови. Откритите съединяват водни площи с еднакво ниво на водата, а шлюзовите съединяват водоеми с различно ниво на водата или преодоляват препяствия като например планини. От откритите най-известни са Суецкият канал и [[Коринтски канал|Коринтският канал]], но много по-голям брой са шлюзовите канали. При тях корабите могат да се се повдигат от ниските участъци към високите и обратно. Най-известните шлюзови канали са Панамският канал и Килският канал. От своя страна пресноводните канали се разделят на транзитни (съединяващи няколко водоема), водоразделни (свързват водоемите на две реки), обходни и съединяващи.

Гребните канали са специализирани спортни съоръжения, изграждани в близост до водни източници и използвани за състезания с различни видове спортни лодки. В България например [[Гребна база Пловдив| гребен канал Пловдив]] ес дълъгдължина 2,2 км, широкширчина 120 м и дълбокдълбина 3 м е едно от най-добрите спортни съоръжения на Балканите от този вид.

и зависи от вида на почвата, през която преминава през каналаканалът. При скалистите места наклона е близкоблизък до нула, а при песъчливите почви може да достигне 3 – 3,5. Използването на укрепване на бреговете и дъното позволява да се направи необходимия наклон.

[[Image:Panama Canal Miraflores Locks.jpg|thumb|Два кораба от типа [[Panamax]] за преминавенепреминаващи през Панамския канал ]]

Вътрешните канали често пъти се обслужват от кораби и лодки, които са специално построени за тази цел с подходящи размери. Пример за това са британските тесни и дълги лодки (английски [[narrowboat]]) с дължина до 22 метра и широчина до 2,13 метра. В този случай определящ фактор за размеритемаксималните размери са явяват размерите на шлюзовете. Тези размери са и определящ фактор за най-големите кораби, които могат да преминават през Панамския канал, където кораби с размери [[Panamax]] са ограничени до 294.1 метра и от 32.3 метра широчина. При Суецкия канал, който няма шлюзове определящ фактор е дълбочината на газене, която е ограничена до 16 метра. Много канали имат и ограничения свързани с височината за преминавене под мостове и през тунели.

Различават се два вида просмукване: свободно и с подпиране. При несвободното просмукване с подпиране, при просмукването си водата се подпира от подпочвените води и се ограничава от тях.

[[Глобализация|Глобалната икономика]] в момента трудно би могла да бъде представена без глобалния [[транспорт]]. Една от най-важните му съставни части е водният транспорт, който осигурява транспортирането на големи количества суровини и готови стоки между различните региони в света. За целта от изключителна важност са големите кораби: [[танкер]]и, [[Контейнер|контейнеровоз]]и, кораби за насипни товари и други. За тези кораби от значение за глобалната икономика от важно значение са [[Панамски канал]] и [[Суецки канал]]. Размерите на тези канали, т.е. големината на корабите, които могат да преминават през тях са определящи и за производството на кораби. Тези канали са модернизирани през годините, като при всяка модернизация се увеличават размерите на преминаващите кораби. В момента със започването на изграждането на [[Никарагуански канал|Никарагуанския канал]] ще се създавасъздаде възможност за още по-големи кораби да преминават паралелно на Панамския канал.

В [[Европа]], [[Северна Америка]], [[Китай]], бившия [[СССР|Съветски съюз]], а сега [[Русия]] има изградени вътрешни плавателни канални системи, които имат отчасти глобално значение, но основно служат за развитието на локалните икономики на страните, въпреки че сухопътният транспорт и ЖП-транспорта в момента имат много по-голямо значение за тези икономики.

Системата от водни канали на Обединеното Кралство представлява една изключително развита система, поддържана и до днес. Историята преминава от използване за поливане и транспорт до превръщането ѝ в основна и важна част от Индустриалната революция. Днес основната функция на тази система е за спорт, почивка и удоволствие. В момента използването на водните канали се увеличава, като изоставени и безстопанствени канални системи се отварят отново, както и се изграждат нови. Пример за това е изграденото модерно съоръжение за свързване на два канала на различна височина чрез [[Фолкъркско колело|Фолкъркското колело]]. По-голямата част от водните канали в Обединеното кралство се поддържат от [[Canal & River Trust]] катокакто и част от каналите са частна собственост.

=== Канална система в Западна и Централна Европа ===

В Европа наличието на големи реки плавателни в голяма част от дължината си е предпоставка за широкото им използване за плавателни цели.

[[Канал Дунав - Черно море (Румъния)|Каналът Дунав – Черно море (Румъния)]] е завършен в окончателен вид през 1987 година. Каналът е трети по големина в света след [[Панамски канал|Панамския]] и [[Суецки канал|Суецкия канал]]. По обем на извършени изкопни работи заема първо място в света. Независимо от съществуващите мнения, че той е изграден с политически цели, има висока цена и ниска възвръщаемост<ref>[http://www.hotnews.ro/articol_23177-Canalul-Dunare-Marea-Neagra-isi-va-scoate-banii-in-633-de-ani.htm Marian Cosor, „Canalul Dunăre-Marea Neagră îşi va scoate banii în 633 de ani“ (М. Косор: Каналът Дунав-Черно море ще възвърне капиталовложенията си за 633 години)], on Radio Constanţa, May 26, 2005</ref>, този канал, както и изграденият по–късно [[Канал Дунав - Черно море (Украйна)]] имат голямо екологично значение. Те заобикалят [[Делта на Дунав|делтата на река Дунав]], която е обявена от [[Юнеско]] за защитена територия и част от световното природно богатство.

Мащабите на изгражданите в България водни канали не са толкова внушителни по размери, но през годините са изграждани различни системи с голямо практическо значение. Тези канални системи са свързани основно с [[ВЕЦ|производството на електрическа енергия]] и [[напояване]]то или най-често и двете. Така например една от първите комплексни системи за производство на електрическа енергие (пусната в експлоатация през 1959 година), Баташки водносилов път, има водосборна област от събирателни канали и тунели, чиято обща дължина възлиза на 165 km, от които тунели 72 km и 7 бр. дюкери с обща дължина 6 450 m. Построени са водоводовите канали и тунели – водовод Бистрица, водовод Равногор, водовод Нова махала, водовод Гашни, водовод Беглика и други по-малки. С тях водата се насочва към язовир [[Батак (язовир)|Батак]], язовир [[Голям Беглик]], язовир [[Тошков чарк]], язовир [[Беглика (язовир)|Беглика]], язовир [[Широка поляна (язовир)|Широка поляна]]. <ref name= "Mitre">Стаменов, Митре, инж. Емил Андр. Василев, Развитие на електрификацията в България, Държавно издателство „Техника“, София 1963, с. 115 – 118</ref>