Уикипедия

Васил Левски (област Стара Загора): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м дребни
Ред 174:
 
== Икономика ==
Още през 1932 г. колектив от будни левченци създава кредитната кооперация „Житен клас“. В първите години на комунизма частната инициатива е напълно задушена. През 1950 г. е създаден ТКЗС с 47 домакинства и общ поземлен фонд от 1600 декара и бързо поглъща под лоното си целия производствен ресурс на селото. ▼
{{основна|икономика на село Васил Левски, община Опан}}
[[File:Стадо крави край язовира.JPG|thumb|Стадо крави край язовира]]
 
Към средата на 80-те години на миналия век започва поевсместен упадък във всички отрасли на стопанството. Допълнителен негатив е и демографският срив и емиграцията към града, усилила се през 60-те при колективизацията на земята. ▼
Някога в миналото селото се е изхранвало от многобройните си стада от кози,овце, биволи и крави. Имало е голям брой семейни тъкачници на платове, дърводелци, търговци, чифликчии, две странноприемници и още много други занаятчии и земеделци...
Още през 1932 г. колектив от будни левченци създава кредитната кооперация „Житен клас“.
 
Частната инициатива бележи ръст след края на приватизацията (около 2000 г.). Животновъдството се развива в малки семейни стопанства. ▼
▲В първите години на комунизма частната инициатива е напълно задушена. През 1950 г. е създаден ТКЗС с 47 домакинства и общ поземлен фонд от 1600 декара и бързо поглъща под лоното си целия производствен ресурс на селото.
 
▲Към средата на 80-те години на миналия век започва поевсместен упадък във всички отрасли на стопанството. Допълнителен негатив е и демографският срив и емиграцията към града, усилила се през 60-те при колективизацията на земята.
 
Икономическият срив от 90-те пък довежда до невъзможност на селището да управлява самостоятелно обработката на земеделските си площи, които са най–силният му продуктивен ресурс, руши се производствената база и инвентар.
 
Частната инициатива бележи ръст след края на приватизацията (около 2000 г.) и селото резполага вече с няколко земеделски производители и стопанските дейности постепенно развиват по-голям обем и добиват разнообразие.
 
Обработваемите площи на селото се култивират от сравнително модерни машини и технологии. Реколтата от тривиални за България едногодишни, редови култури (царевица, памук...) или такива със със слята повърхност (ечемик, просо, пшеница, фий...) е важна за икономиката на селото.
 
▲Животновъдството се развива в малки семейни стопанства.
 
==Личности==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Васил_Левски_(област_Стара_Загора)“.