Христо Христов (журналист): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 35:
През 2006 г. влиза в колизия с вътрешния министър [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]] във връзка с незаконно оповестяване на досиетата на група журналисти, което, според Христов, има за цел да компрометира критикуващия Петков [[Георги Коритаров]]. Тогава Христов получава анонимни заплахи да спре публичните си изяви, за да не бъде взривен.<ref name="Василев Frognews">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://frognews.bg/news_42651/ | заглавие = Журналистът Христо Христов: Само 3% от архивите на Държавна сигурност са извадени на светло | достъп_дата = 09.09.2012 | фамилно_име = Василев | първо_име = Васил | дата = 08.02.2012 | издател = www.frognews.bg }}</ref>
През 2007 г. получава достъп от Върховната касационна прокуратура и [[Национална следствена служба|Националната следствена служба]] до следственото [[дело №4 от 1990 г.]], заведено за установяване на причините на икономическата катастрофа, завещана от управлението на [[БКП]]. Делото, което е най-мащабното разследване на прокуратурата в историята на България, надхвърля 1200 тома и обхваща най-важните икономически решения в периода 1960 – 1990 г. По делото са разпитани ключови фигури както от висшето ръководство на БКП, така и ръководители от стопанския и банков сектор. Въз основа на делото Христов издава книгата „Тайните фалити на комунизма“, в която документално са проследени механизмите и причините, довели до изпадането в неплатежоспособност на социалистическото управление през 1960, 1977 и 1987 г. Част от следствените материали в направленията „Външна търговия“, „Задгранични дружества“ и „Скрит транзит“ Христов използва в книгата си „Империята на задграничните фирми“.<ref name="ДеСе беге био"/>
През същата година Христов получава достъп от Върховния касационен съд до делото, образувано срещу [[Тодор Живков]] и [[Милко Балев]] (известно като дело № 1). Признанията на бившия генерален секретар на БКП, направени от него по делото, влизат в книгата „Тодор Живков. Биография“. Паралелно с това осъжда във Върховния административен съд директора на [[Националната разузнавателна служба]] ген. Кирчо Киров за отказа му да предостави достъп до най-важните документи за убийството на Георги Марков – досието на италианеца с датски паспорт [[Франческо Гулино]], единственият заподозрян по случая от българското и британско разследване, както и на документи за сътрудничеството между [[Първо главно управление на Държавна сигурност|Първо главно управление]] (ПГУ) на ДС и [[КГБ]] по случая. В резултат на съдебното решение ген. Киров предава в комисията по досиетата над 100 тома архивни материали от ПГУ за ползване от журналиста, които са първите документи на социалистическото разузнаване, станали обществено достояние след промените през 1989 г.<ref name="ДеСе беге био"/> Докато работи по случая на Георги Марков, квартирите, в които живее Христов, трикратно са разбивани и ограбвани.<ref name="Василев Frognews"/>
| |||