Йосип Броз Тито: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 44:
След като Титовите комунисти удържат силни нападения на Оста в периода януари - юни 1943 г., Съюзниците дават подкрепата си на партизаните. [[Петър II (Югославия)|Петър Втори]] от Югославия, американският президент [[Франклин Рузвелт]] и британският министър-председател [[Уинстън Чърчил]] се присъединяват към [[Сталин]] в признаването на Тито и неговите партизани по време на [[Техеранска конференция|Техеранската конференция]]. Резултатът от това се изразява в изпращане на съюзнически парашутисти в тила на Оста, за да помогнат на партизаните. Като лидер на комунистическата съпротива Тито е мишена на Оста в окупирана Югославия. Германците се доближават до залавянето и убиването на Тито на три пъти: през 1943 г. при офанзивата [[Битка при Неретва|Операция Бяло]], в последвалата „Операция Черно“ (когато е ранен и е спасен само заради смелата проява на вярното му куче, жертвало се за него) и на [[25 май]] 1944 г., след като едва успява да избегне германската операция "Ход с коня” (Operation Rösselsprung) точно до неговия [[щаб]] в [[Дървар]].
В края на 1944 г. е подписан
По онова време югославските сили, смесени с Червената армия, са въвлечени в изгонването на етнически германци от Югославия. Много невинни и невоенни са убити в дните след края на войната заради обвързаността си с оттеглящите се германци и нацисти, включително и с четническото движение. Мнозина от военните формации са заловени, докато бягат сред тълпи бегълци и преселници, и въпреки обещанията на Тито за безобидно предаване на съратниците, голяма част от тях са избити. Тези събития са известни като „клането в Блайбург“. Югославските партизани са свързани и с други големи избивания като тези в [[Бачка]] на т.нар. унгарски фашисти и операция „Кийлхоул“ - избиването на група хърватски фашисти, предадени на Югославия от британците. Въпреки това няма доказателства, че Тито или партизанските главнокомандващи са ги заповядали, а вместо това те са свързвани с местни хора и партизани, които раздават правосъдие на нацистите. Избити са около 1,7 млн. югославски заговорници.
Ред 63:
Под лидерството на Тито Югославия става учредителен член на Договора за необвързаност. През 1961 г. Тито е съосновател на движението заедно с [[Гамал Абдел Насър]] от [[Египет]], [[Джавахарлал Неру]] от [[Индия]], [[Сукарно]] от [[Индонезия]] и [[Кваме Нкрума]] от [[Гана]]. Чрез този договор Тито установява силни връзки с държави от Третия свят.
На 7 април 1963 г. държавата променя името си на Социалистическа федеративна република Югославия. Реформите насърчават частния бизнес и сериозно разширяват свободата на словото и религията. През 1966 г. е подписано споразумение с Ватикана, което дава още свобода на югославската римокатолическа църква. Новият социализъм на Тито е посрещнат с голямо недоволство от традиционните комунисти и достига кулминация при {{източник|опита за убийството му от [[Александър Ранкович]]|2016|10|19}}.
На 7 януари 1967 г. Югославия става първата социалистическа държава, отворила своите граници за чужденци от Запада. Тито е активен и по отношение на арабско-израелския конфликт. В неговия план се изисква от арабите да признаят [[Израел]] срещу връщане на територии, които Израел е окупирал, но арабите и евреите отказват.
| |||