Въоръжени сили на Финландия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 39:
= Военна история =
Финландия не е страна, отличаваща се със славна и богата военна история. Причината за това е, че земите през продължителен период от време са с ниска икономическа полза, слабо населени, с труден терен и климат. Финските и самските племена
В края на първото хилядолетие след Христа скандинавските племена устанояват централизирани монархии, от които произлизат [[Дания]], [[Швеция]] и [[Норвегия]]. Датските нормани предприемат грабителски походи и експанзия в Западна Европа. Норвежките се насочват основно към изследване и колонизация на Северния Атлантик ([[Исландия]], [[Гренландия (остров)|Гренландия]] и Северна Америка, наречена [[Винланд]]). Шведските нормани се насочват на изток. Така установяват политическата си власт над финските племена, чиито земи стават неделима част от [[Кралство Швеция]]. През първите четири века на второто столетие след Христа финландските земи не се отличават с особена важност и доколкото финландци участват във военни действия, това е в състава на шведската войска в други региони. Когато [[Велики Новгород]] засилва властта си в региона, предприема походи за завладяване на земи в Карелия, но те са с ограничени мащаби, а след попадането на руските земи под монголско иго окончателно престават. През [[XVI век|XVI-ти]] и [[XVII век|XVII-ти век]] [[Шведска империя|Швеция]] е водещият фактор в Северна Европа и преживява период на политическа, военна и търговска експанзия, установявайки своя [[Шведска империя|империя]] в земите около [[Балтийско море]]. Финските поданици на шведските крале са неделима част от тези процеси.
Когато руснаците отхвърлят властта на Златната орда и централизират политическата власт в царската династия на [[Романови]], те на свой ред предприемат експанзия на запад, която ги сблъсква с шведската зона на интереси. В шведско-руският сблъсък значително по-големите демографски и икономически ресурси на руснаците накланят везните в тяхна полза и целият [[XVIII век|XVIII-ти век]] се характеризира с постепенно изтласкване с военна сила на Швеция от своите отвъдморски балтийски владения. В края на века европейският континент изпада в хаоса на [[Наполеонови войни|Френските революционни и наполеонови войни]]. След като френската армия разбива през 1806
Ясна илюстрация на обърканата обстановка около руско-шведската война от 1808
Още през 1810 г. [[Александър I (Русия)|цар Александър I]] издава указ за разпускането на подразделенията на шведската армия, разположени на финландска територия и попълнени с фини, заменяйки ги с руски военни подразделения. Военната повинност е отменена за срок от 50 години, а офицерите и подофицерите от закритите формирования запазват доходите си, които биват изплащани от руската хазна.
Първите военни части, формирани във Финландия вече под руска власт са три двубатальонни егерски полка с по 1 200 души в края на 1812 г. Те така и не вземат участие във военни действия, използвани са за носене на гарнизонна служба в прибалтийските владения на империята и през 1830 г. са разформировани.
Преди това на 7 март 1818 г. в Парола е формиран четириротен учебен батальон. На следващата година е прехвърлен от Парола в столицата [[Хелзинки|Хелсинки]], преимунав официално на Хелсингфорски учебен батальон (''Гельсингфорсский учебный батальон'', Хелсингфорс е шведскоезичното име на областта около Хелсинки. На 22 февруари 1826 г. отново е преименуван на Фински учебен стрелкови батальон (''Финский учебный стрелковый батальон''). Неочаквано през лятото на 1829 г. батальонът получава заповед да се прехвърли в [[Красное село]] за маневри заедно с Руската императорска армия. След успешното му участие в тях батальонът преминава инспекция и тържествено е обявено, че с оглед на отличното му представяне ще му бъде оказана височайшата чест да бъде включен в качеството на
= Ръководство =
== Генералски длъжности ==
НАЧАЛНИК НА ОТБРАНАТА – [[генерал]]/ [[адмирал]]
|