Въоръжени сили на Финландия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 39:
 
= Военна история =
Финландия не е страна, отличаваща се със славна и богата военна история. Причината за това е, че земите през продължителен период от време са с ниска икономическа полза, слабо населени, с труден терен и климат. Финските и самските племена - – народи с угро-фински (определян и като урало-алтайски) произход заселват териториите на днешна Финландия през второто хилядолетие преди Христа. Те остават на родово-племенен стадий в своето развитие и не установяват своя собствена централизирана държава.
 
В края на първото хилядолетие след Христа скандинавските племена устанояват централизирани монархии, от които произлизат [[Дания]], [[Швеция]] и [[Норвегия]]. Датските нормани предприемат грабителски походи и експанзия в Западна Европа. Норвежките се насочват основно към изследване и колонизация на Северния Атлантик ([[Исландия]], [[Гренландия (остров)|Гренландия]] и Северна Америка, наречена [[Винланд]]). Шведските нормани се насочват на изток. Така установяват политическата си власт над финските племена, чиито земи стават неделима част от [[Кралство Швеция]]. През първите четири века на второто столетие след Христа финландските земи не се отличават с особена важност и доколкото финландци участват във военни действия, това е в състава на шведската войска в други региони. Когато [[Велики Новгород]] засилва властта си в региона, предприема походи за завладяване на земи в Карелия, но те са с ограничени мащаби, а след попадането на руските земи под монголско иго окончателно престават. През [[XVI век|XVI-ти]] и [[XVII век|XVII-ти век]] [[Шведска империя|Швеция]] е водещият фактор в Северна Европа и преживява период на политическа, военна и търговска експанзия, установявайки своя [[Шведска империя|империя]] в земите около [[Балтийско море]]. Финските поданици на шведските крале са неделима част от тези процеси.
 
Когато руснаците отхвърлят властта на Златната орда и централизират политическата власт в царската династия на [[Романови]], те на свой ред предприемат експанзия на запад, която ги сблъсква с шведската зона на интереси. В шведско-руският сблъсък значително по-големите демографски и икономически ресурси на руснаците накланят везните в тяхна полза и целият [[XVIII век|XVIII-ти век]] се характеризира с постепенно изтласкване с военна сила на Швеция от своите отвъдморски балтийски владения. В края на века европейският континент изпада в хаоса на [[Наполеонови войни|Френските революционни и наполеонови войни]]. След като френската армия разбива през 1806 - – 1807 г. Четвъртата антинаполеонова коалиция [[Наполеон I|имераторът]] включва с руския цар [[Тилзитски мир|Тилзитския мирен договор]]. Така Руската империя се оказва френски съюзник и използва възможността да нахлуе в шведската област [[Финландия]], докато основните сили на шведската армия и флот са ангажирани да противодействат на основният военно-политически противник [[Дания-Норвегия]].
 
Ясна илюстрация на обърканата обстановка около руско-шведската война от 1808 - – 1809 г. е това, че към този момент Русия е съюзник на Франция (която към историческия период е традиционен шведски партньор). Дания-Норвегия също оказва подкрепа в качеството на френски съюзник. На свой ред шведите получават ограничена подкрепа от Великобритания (с която Дания-Норвегия традиционно поддържа приятелски отношения). Шведско-финската съпротива е сломена в рамките на година и [[Руска империя|Руската империя]] превзема Финландия. Областта, която до тогава е неделима част от Швеция, влиза в състава на Русия като Велико финландско княжество в персонална уния с нея (руският цар е и велик княз на Финландия). След окончателния разгром на Наполеон Бонапарт на Виенския конгрес се препотвърждава руската власт над финландските земи, а Швеция е компенсирана за загубата им с Норвегия, откъсната от Дания като наказание за съюза на Копенхаген с Париж.
 
Още през 1810 г. [[Александър I (Русия)|цар Александър I]] издава указ за разпускането на подразделенията на шведската армия, разположени на финландска територия и попълнени с фини, заменяйки ги с руски военни подразделения. Военната повинност е отменена за срок от 50 години, а офицерите и подофицерите от закритите формирования запазват доходите си, които биват изплащани от руската хазна.
 
Първите военни части, формирани във Финландия вече под руска власт са три двубатальонни егерски полка с по 1 200 души в края на 1812 г. Те така и не вземат участие във военни действия, използвани са за носене на гарнизонна служба в прибалтийските владения на империята и през 1830 г. са разформировани.
 
Преди това на 7 март 1818 г. в Парола е формиран четириротен учебен батальон. На следващата година е прехвърлен от Парола в столицата [[Хелзинки|Хелсинки]], преимунав официално на Хелсингфорски учебен батальон (''Гельсингфорсский учебный батальон'', Хелсингфорс е шведскоезичното име на областта около Хелсинки. На 22 февруари 1826 г. отново е преименуван на Фински учебен стрелкови батальон (''Финский учебный стрелковый батальон''). Неочаквано през лятото на 1829 г. батальонът получава заповед да се прехвърли в [[Красное село]] за маневри заедно с Руската императорска армия. След успешното му участие в тях батальонът преминава инспекция и тържествено е обявено, че с оглед на отличното му представяне ще му бъде оказана височайшата чест да бъде включен в качеството на "млада„млада гвардия"гвардия“ като батальон на 4та Бригада на 2ра Дивизия на Императорската гвардия, преименуван на Лейбгвардейски финландски стрелкови батальон (''3-й стрелковый Финский лейб-гвардии батальон,'' на шведски: ''3:е'' ''Lifgardets Finska Skarpskytte-Batallion,'' на финландски: ''3.'' ''Henkikaartin Suomen Tarkk'ampujapataljoona'').<ref>По време на шведското управление на Финландия в областта няма някакъв особен статут, който я разграничава от Швеция, официалният език на властите и на армията е шведски, а финландският е езикът на простолюдието. С превземането на Финландия от страна на Русия това се запазва, а впоследствие към шведския се прибавя и руският като официален език на администрацията. Далеч по-късно като част от либералните мерки на цар Александър II финският език е въведен като трети официален език на администрацията, но при консервативния Александър III фините са подложени на русификация и шведският (окончателно) и финският (за определен период) са премахнати от работата на властите.</ref>
 
= Ръководство =
 
== Генералски длъжности ==
НАЧАЛНИК НА ОТБРАНАТА – [[генерал]]/ [[адмирал]]