Въоръжени сили на Финландия: Разлика между версии

Финландия не е страна, отличаваща се със славна и богата военна история. Причината за това е, че земите през продължителен период от време са с ниска икономическа полза, слабо населени, с труден терен и климат. Финските и самските племена – народи с угро-фински (определян и като урало-алтайски) произход заселват териториите на днешна Финландия през второто хилядолетие преди Христа. Те остават на родово-племенен стадий в своето развитие и не установяват своя собствена централизирана държава.

 

В края на първото хилядолетие след Христа скандинавските племена устанояват централизирани монархии, от които произлизат [[Дания]], [[Швеция]] и [[Норвегия]]. Датските нормани предприемат грабителски походи и експанзия в Западна Европа. Норвежките се насочват основно към изследване и колонизация на Северния Атлантик ([[Исландия]], [[Гренландия (остров)|Гренландия]] и Северна Америка, наречена [[Винланд]]). Шведските нормани се насочват на изток. Така установяват политическата си власт над финските племена, чиито земи стават неделима част от [[Кралство Швеция]]. През първите четири века на второто столетие след Христа финландските земи не се отличават с особена важност и доколкото финландци участват във военни действия, това е в състава на шведската войска в други региони. Когато [[Велики Новгород]] засилва властта си в региона, предприема походи за завладяване на земи в Карелия, но те са с ограничени мащаби, а след попадането на руските земи под монголско иго окончателно престават. През [[XVI век|XVI-ти]] и [[XVII век|XVII-ти век]] [[Шведска империя|Швеция]] е водещият фактор в Северна Европа и преживява период на политическа, военна и търговска експанзия, установявайки своя [[Шведска империя|империя]] в земите около [[Балтийско море]]. Финските поданици на шведските крале са неделима част от тези процеси.

 

Ясна илюстрация на обърканата обстановка около руско-шведската война от 1808 – 1809 г. е това, че към този момент Русия е съюзник на Франция (която към историческия период е традиционен шведски партньор). Дания-Норвегия също оказва подкрепа в качеството на френски съюзник. На свой ред шведите получават ограничена подкрепа от Великобритания (с която Дания-Норвегия традиционно поддържа приятелски отношения). Шведско-финската съпротива е сломена в рамките на година и [[Руска империя|Руската империя]] превзема Финландия. Областта, която до тогава е неделима част от Швеция, влиза в състава на Русия като Велико финландско княжество в персонална уния с нея (руският цар е и велик княз на Финландия). След окончателния разгром на Наполеон Бонапарт на Виенския конгрес се препотвърждава руската власт над финландските земи, а Швеция е компенсирана за загубата им с Норвегия, откъсната от Дания като наказание за съюза на Копенхаген с Париж.

 

Още през 1810 г. [[Александър I (Русия)|цар Александър I]] издава указ за разпускането на подразделенията на шведската армия, разположени на финландска територия и попълнени с фини, заменяйки ги с руски военни подразделения. Военната повинност е отменена за срок от 50 години, а офицерите и подофицерите от закритите формирования запазват доходите си, които биват изплащани от руската хазна.

 

 

През 1901 г. цар [[Николай II (Русия)|Николай II]] издава указ, според който финландските наборници ще служат в подразделения в руската армия, фактически абсорбирайки войската на Великото финландско княжество в императорската армия. Лейбгвардейският батальон и Драгунският полк са запазени, но след по-малко от година Драгунският полк е разформирован и така Лейбгвардейският батальон отново остава единственото финландско войсково подразделение до 14 март 1906 г., когато и той е разформирован.

 

= Ръководство =