Атанас Москов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Любомир (б.), към версия на Пища Хуфнагел
(резюмето е премахнато)
Ред 43:
Докато е в Белгия, Москов взима участие в дейността на местните социалистически организации. В диспут със сръбския социалдемократ Живко Топалович той блестящо защитава от нападки България и БСДП <ref name="amr">[http://www.bsdp.bg/document/?document_id=108 Сто години от рождението на Атанас Москов]</ref>. Адлер е възхитен от младия социалдемократ и на 25-годишна възраст Москов вече отговаря за социалдемократическото движение на Балканите. Една година по-късно през [[1929]] година става член на неговия Изпълнителен комитет, като остава на този пост до 1937 година.<ref name="костов"/>
 
През 1937 година Атанас Москов се завръща в [[София]] и подава оставка от Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал, за да се бори срещу режимадиктатурата. Той става един от водачите на функциониращата нелегално след [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] БРСДП. Атанас Москов става и кооперативен лидер. През 1938 година е избран за народен представител. Той е народен представител в парламента: 1938-1940 г. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година е член на Централния комитет на БРСДП и редактор на вестник „[[Свободен народ]]“.<ref name="костов"/> През [[1946]] година печели изборите за народен представител, като негов противник в избирателния район е лидерът на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]], но по-късно изборът е касиран от прокомунистическото мнозинство. Москов е отстранен и от преподавателското си място по международно право в Софийския университет.
 
След окончателното унищожаване на опозицията, през 1949 година Атанас Москов е затворен за две години без присъда в милицията, където бива подложен на такива репресии, че според очевидци когато случайно попада в една килия с главния секретар на БСДП [[Коста Лулчев]], цял ден не могат да се познаят, а се разпознават едва по думите и по гласа. През 1951 година е изселен в Севлиево, а малко по-късно е изпратен в концлагера [[Белене (концлагер)|Белене]], където остава 2 години, през което време е принуден да копае изкопи по норма, докато в същото време съпругата му, доктор по социология, работи с мотиката в местното ТКЗС, за да издържа семейството. След завръщането му от лагера дълго време не му дават работа, докато накрая го назначават на дребна чиновническа длъжност в местната психиатрия. <ref name="amr"/>