Кюрдистан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м вътр. препратки; форматиране: 6x заглавие-стил, 4x кавички, 4x тире-числа, 6 интервала, 6lokavica, й→ѝ (ползвайки Advisor) |
||
Ред 6:
|}
[[Картинка:Gegenwärtiges Kerngebiet der kurdischen Siedlungsgebiete.jpg|мини|250п|Днешни държавни граници в територията на Кюрдистан]]
'''Кюрдистан''' е етно-географска област, исторически населявана от [[кюрди]]те. Намира се в Югозападна [[Мала Азия]].
Названието Кюрдистан няма държавно-политически, а само етно-географски смисъл. Не трябва да се забравя, че в неговите предели се припокриват исторически националните землища на кюрди, [[арменци]], [[азербайджанци]], [[асирийци]], [[араби]],
== Географски обхват ==
Земите му са разделени между 4 държави — [[Турция]], [[Иран]], [[Ирак]] и [[Сирия]], което прави още по-трудно определянето на неговите географски граници.
Кюрдистан е разположен в самия център на Западно азиатския регион (приблизително между 34 и 40 градуса [[северна ширина]] и 38 и 48 градуса [[източна дължина]]).
Общата му площ съставлява приблизително около 450 000 км<sup>2</sup> с кюрдско население около 30 милиона (според различни данни между 35,2 и 27,9 милиона), от които:<br />
== История ==
Кюрдите столетия съществуват по-малко или повече обвързани с [[Османската империя]] и се бият във войската
* През [[1919 ]]г. в Ирански Кюрдистан местният кюрдски благородник Исмаил Ага (Симко) Шикак вдига въстание, отцепва района на [[Урмия]] от Иран и след като побеждава персийските войски го управлява като ''Независима кюрдска територия'' до 1922 г., когато най-сетне е победен от иранците. <br />
* През [[септември]] [[1922 ]]г. в подмандатния на британците [[Иракски Кюрдистан]] е провъзгласено ''Кралство Кюрдистан'' със столица [[Сулеймания]], то съществува до юли 1924 г.<br />
* На [[16 юли]] [[1923 ]]г. на територията на днешна [[Армения]] (Планински Карабах), тогавашен съветски [[Азербайджан]] от населените с кюрди земи е образуван ''национален Окръг (уезд) Кюрдистан'' с главен град в Лачин (фактически в [[Шуша]])
* На [[28
* На [[22
* В [[1984]] г. в [[Турски Кюрдистан]] [[ПКК]] организира към 90 000 бойци, започва партизанска война за откъсване от турската власт и установява контрол върху част от територията на Турски Кюрдистан
Сред кюрдите са много популярна идеята за
▲** От [[1991]] г. в Иракски Кюрдистан съществува де факто независимото квазидържавно образyвание ''«Свободен (автономен) Кюрдистан»'' намиращо се в някаква степен под мандат на [[ООН]].<br />
▲Сред кюрдите са много популярна идеята за "Единен Кюрдистан", включващ териториите населени с етнически кюрди, чиято първа стъпка би било и другите части на Кюрдистан да получат същия статут на широка автономия, които има Иракски Кюрдистан.
Въпреки липсата на държава, кюрдите разполагат с големи медийни холдинги. Към днешна дата те имат повече от дузина сателитни телевизионни канали като: Рож ТВ, ММС, Науроз ТВ, Комала ТВ, Науроз, Курдистан ТВ, КурдСАТ, Гали Курдистан, Загрос ТВ, Тишк ТВ, Курд 1, Стерк ТВ, Нуча ТВ и други.
== Турски Кюрдистан ==
{{основна|Турски Кюрдистан}}
'''Турски Кюрдистан''' заема югоизточната част на
== Иракски Кюрдистан ==
{{основна|Иракски Кюрдистан}}
След падането на режима на [[Садам Хюсеин]] в провинцията е установено самостоятелно кюрдско управление.
== Ирански Кюрдистан ==
През [[20
== Сирийски Кюрдистан ==
Районите в Сирия са най-малки по площ и население спрямо всички останали части на областта.
== Външни препратки ==
|