Кюрдистан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м вътр. препратки; форматиране: 6x заглавие-стил, 4x кавички, 4x тире-числа, 6 интервала, 6lokavica, й→ѝ (ползвайки Advisor)
Ред 6:
|}
[[Картинка:Gegenwärtiges Kerngebiet der kurdischen Siedlungsgebiete.jpg|мини|250п|Днешни държавни граници в територията на Кюрдистан]]
'''Кюрдистан''' е етно-географска област, исторически населявана от [[кюрди]]те. Намира се в Югозападна [[Мала Азия]].
 
Названието Кюрдистан няма държавно-политически, а само етно-географски смисъл. Не трябва да се забравя, че в неговите предели се припокриват исторически националните землища на кюрди, [[арменци]], [[азербайджанци]], [[асирийци]], [[араби]], [[перси]], [[турци]], [[туркмени]], [[евреи]] и др.други народи, макар днес кюрдският етнос основавайки се на мнозинството си да предявява най-силни претенции за тях.
 
== Географски обхват ==
Земите му са разделени между 4 държави — [[Турция]], [[Иран]], [[Ирак]] и [[Сирия]], което прави още по-трудно определянето на неговите географски граници.
 
Кюрдистан е разположен в самия център на Западно азиатския регион (приблизително между 34 и 40 градуса [[северна ширина]] и 38 и 48 градуса [[източна дължина]]). простираПростира се от запад на изток приблизително на 1 хил. км., а от север на юг — от 300 до 500 км.
 
Общата му площ съставлява приблизително около 450 000 км<sup>2</sup> с кюрдско население около 30 милиона (според различни данни между 35,2 и 27,9 милиона), от които:<br />
-* в [[Турция]] 44,5 % — над 200 000 км<sup>2</sup>, с население около 1/2 от кюрдите в цялата област (между 13,6 и 18,6 милиона души 66,7- – 38,6%)<br />;
-* в [[Иран]] 35,5% — над 160 000 км<sup>2</sup>, с население около 1/4 от кюрдите в цялата област (между 6,5 и 7,9 милиона души 28,3- – 18,5%)<br />;
-* в [[Ирак]] 16,7% — към 75 000 км<sup>2</sup> с население около 1/5 от кюрдите в цялата област (между 6,2 и 6,5 милиона души 23,3- – 17,6%)<br />;
-* в [[Сирия]] 3,3% — до 15 000 км<sup>2</sup>) с население около 1/15 от кюрдите в цялата област (между 1,75 и 2,2 милиона души 7,9- – 5%)<br />нищожна част е в [[Армения]].
- нищожна част e в [[Армения]]
 
== История ==
Кюрдите столетия съществуват по-малко или повече обвързани с [[Османската империя]] и се бият във войската йѝ, включително на [[Балканите]]. В буферния между турци и перси Кюрдистан към [[1835]] г. съществуват 6 независими и 7 васални кюрдски княжества. Решителният конфликт за кюрдската национална независимост идва с края на [[Първата световна война]], когато многоетническата Османска империя се разпада и от оцелялата ѝ централна част като неин наследник е образувана националната държава Турция. Тогава в Кюрдистан започва движението за създаване на собствена държава.<br />
 
* През [[1919 ]]г. в Ирански Кюрдистан местният кюрдски благородник Исмаил Ага (Симко) Шикак вдига въстание, отцепва района на [[Урмия]] от Иран и след като побеждава персийските войски го управлява като ''Независима кюрдска територия'' до 1922 г., когато най-сетне е победен от иранците. <br />
 
* През [[септември]] [[1922 ]]г. в подмандатния на британците [[Иракски Кюрдистан]] е провъзгласено ''Кралство Кюрдистан'' със столица [[Сулеймания]], то съществува до юли 1924 г.<br />
 
* На [[16 юли]] [[1923 ]]г. на територията на днешна [[Армения]] (Планински Карабах), тогавашен съветски [[Азербайджан]] от населените с кюрди земи е образуван ''национален Окръг (уезд) Кюрдистан'' с главен град в Лачин (фактически в [[Шуша]]),; през 1929 е преобразуван в окръг Кюрдистан, а на 8 август 1930 г. окръгът е разформиран.<br />
 
* На [[28.10. октомври]] [[1927 ]]г. е обявена Кюрдско-арменската ''Република Арарат'', съществувала до септември 1930 г., когато след неуспешни призиви към [[ОН]] и опити за взаимодействие с кюрдите в Ирак и Сирия, е унищожена от турските войски.<br />
 
* На [[22.01. януари]] [[1946]] г. в Ирански Кюрдистан е провъзгласена кратко съществувалата независима Кюрдска ''Мехабадска република'', знамето е почти същото, а химна ѝ Ey Reqîb - "Хей„Хей врагове"врагове“ е идентичен с този на днешната квазидържава "Свободен„Свободен Кюрдистан"Кюрдистан“, които се считат понастоящем за символи на всички кюрди и на целия Кюрдистан,; републиката е унищожена на [[15.12. декември]] 1946 г. от иранските войски.<br />
 
* В [[1984]] г. в [[Турски Кюрдистан]] [[ПКК]] организира към 90 000 бойци, започва партизанска война за откъсване от турската власт и установява контрол върху част от територията на Турски Кюрдистан,; със силите на мобилизирания 455 000 турски корпус централната власт си връща контрола над територията, но бойните отряди на въстаниците се прегрупират и въоръжените сблъсъци продължанватпродължават с различна интензивност и не са стихнали и до днес. Във военните действия са унищожени над 3000 кюрдски селища и предизикватпредизвикват бежанска вълна от над 200 000 души.<br />
** От [[1991]] г. в Иракски Кюрдистан съществува [[де факто]] независимото квазидържавно образyваниеобразувание ''«Свободен„Свободен (автономен) Кюрдистан»Кюрдистан“'' намиращо се в някаква степен под мандат на [[ООН]].<br />
 
Сред кюрдите са много популярна идеята за "Единен„Единен Кюрдистан"Кюрдистан“, включващ териториите населени с етнически кюрди, чиято първа стъпка би било и другите части на Кюрдистан да получат същия статут на широка [[автономия]], които има Иракски Кюрдистан.
** От [[1991]] г. в Иракски Кюрдистан съществува де факто независимото квазидържавно образyвание ''«Свободен (автономен) Кюрдистан»'' намиращо се в някаква степен под мандат на [[ООН]].<br />
 
Сред кюрдите са много популярна идеята за "Единен Кюрдистан", включващ териториите населени с етнически кюрди, чиято първа стъпка би било и другите части на Кюрдистан да получат същия статут на широка автономия, които има Иракски Кюрдистан.
 
Въпреки липсата на държава, кюрдите разполагат с големи медийни холдинги. Към днешна дата те имат повече от дузина сателитни телевизионни канали като: Рож ТВ, ММС, Науроз ТВ, Комала ТВ, Науроз, Курдистан ТВ, КурдСАТ, Гали Курдистан, Загрос ТВ, Тишк ТВ, Курд 1, Стерк ТВ, Нуча ТВ и други.
 
== Турски Кюрдистан ==
{{основна|Турски Кюрдистан}}
 
'''Турски Кюрдистан''' заема югоизточната част на [[Турция]], която е населена предимно с етнически [[кюрди]]. Областта е с площ между 190 000 и 230 000 км <sup>2</sup>, или почти една трета от [[Турция]].
 
== Иракски Кюрдистан ==
{{основна|Иракски Кюрдистан}}
След падането на режима на [[Садам Хюсеин]] в провинцията е установено самостоятелно кюрдско управление.
 
== Ирански Кюрдистан ==
През [[20]] век]] кюрдите се вдигат на няколко големи въстания потушени изключително трудно от иранските войски. Последното въстание става един от поводите за кървавата [[Ирано-иракска война]].
 
== Сирийски Кюрдистан ==
Районите в Сирия са най-малки по площ и население спрямо всички останали части на областта. ВПрез 2012 г. кюрдите тук въстанахавъстават срещу централната сирийска власт, и подобно на случилото се в Ирак през 1991г.1991, получихаполучават някакъв вид контрол върху тях.
 
== Външни препратки ==