Въоръжени сили на Финландия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 82:
През 1901 г. цар [[Николай II (Русия)|Николай II]] издава указ, според който финландските наборници ще служат в подразделения в руската армия, фактически абсорбирайки войската на Великото финландско княжество в императорската армия. Лейбгвардейският батальон и Драгунският полк са запазени, но след по-малко от година Драгунският полк е разформирован и така Лейбгвардейският батальон отново остава единственото финландско войсково подразделение до 14 март 1906 г., когато и той е разформирован.
Либералните реформи на цар Александър II са прекратени със смъртта му от ръцете на есери и възкачването на престола на сина му цар Александър III. Той възприема консервативна реакционна политика, съгласно своите възгледи. Политиката на ограничена автономност на етническите малцинства в рамките на Империята е отменена и това засяга особено силно Великото финландско княжество, радвало се до тогава на по-голяма роля в определянето на своите вътрешни дела от останали региони на страната. Финландският парламент е разпуснат, а на финландското културно възраждане е отговорено с политика на русификация. Това ражда нелегални организации на финландския елит, които си поставят за цел независимостта на страната, като Кагал (Kagaali (1899 – 1905)). Унижението на Руската империя в руско-японската война през 1905 г. налага отхлабване на хватката от страна на младия руски цар Николай II. Местният парламент е възстановен, макар правомощията му да остават все така ограничени. Така за кратко движенията, пропагандиращи за финландска независимост минават на заден план, голяма част са разпуснати. Но Империята изпада в смутни времена на вътрешна нестабилност. Революцията от 1905 г., работническите стачки, анти-правителствената агитация на социалдемократи и есери, терористичните им акции, сред които дори убийството на либерално настроения министър председател реформатор Пьотр Аркадиевич Столипин през 1911 г. убеждават Николай II,
Пер Евинд Свихуфвуд, председателят на Финландския парламент до 1912 г. оглавява политическото движение за независима Финландия. В него са обединени множество фракции с различни методи. Някои се стремят да постигнат независимостта на страната чрез договаряне с Петербург, други са войнствено настроени и се ориентират към завоюване на независимостта ччрез въоръжена борба. От техните редици в началото на Първата световна война възниква "Егерското движение" (<nowiki>''</nowiki>Jääkäriliike<nowiki>''</nowiki>). Възползвайки се от военния сблъсък между Руската и Германската империя, то набира тайно доброволци, които да получат военна подготовка и опит в германската кайзерова армия и връщайки се във Финландия да оглавят въоръжено въстание против руснаците. Отзовават се над 1 100 доброволци, които достигат до Германия през неутралната Швеция и достигайки военния лагер в Локщед в Холщайн са формирани от германците в 27ми Кралски пруски егерски батальон (на немски: <nowiki>''</nowiki>Königlich-Preußischen Jäger-Bataillons Nr. 27<nowiki>''</nowiki>). Батальонът е използван в прибалтийските области срещу руснаците и в средата на 1916 г. достига численост от 1 495 души. след като Финландия едностранно обявява отделянето си от Руската империя и своята независимост на 6 декември 1917 г. с декларация на Временното правителство, а на 30 декември лидерът на болшевиките Ленин формално я признава. Министър-председателят Пер Евинд Свихуфвуд отправя официално до германското правителство молба на 19 януари 1918 г. финландският батальон да бъде прехвърлен на финлнадска територия според първоначалния замисъл на създаването му. Това съвпада и с плановете на германския Генерален щаб и след като подразделението е снабдено с допълнително въоръжение и оборудване на 10 февруари е инспектирано в Лиепая, при което 403 фини са произведени в офицери, а 720 - в подофицери от новосформираната финландска армия. На 13 февруари в Лиепая съставът на батальона сваля германските си униформи, полага тържествено клетва пред финландското знаме и в цивилни дрехи се отправя към Финландия.
Група от 80 егери е прехвърлена предварително във Вааса, където отговаря за разтоварването на имуществото на батальона. На 26 февруари финландските егери в пълен състав провеждат във Вааса военен парад пред генерал-лейтенант Карл Густаф Манерхайм. За трите години на съществуване на курса за подготовка на финландски егери в лагера в Локщед са обучени 1 897 души. Всичко това става в началото на Финландската гражданска война между привържениците на Временното правителство (Бялата гвардия) и финландските комунисти (Червената гвардия, докато финландските социал-демократи подкрепят временната власт и дори лидерът им Оскари Токои става председател на Сената, по-радикалните привърженици на болшевиките се обявяват срещу нея), избухнала след неуспешния опит на червените да свалят временната власт на 27 януари 1918 г. Буржоазните политически сили организират доброволци за отпор на червените и егерите стават ядрото на лоялните на правителството сили. Разположените на финландска територия руски войскови части (в които служат и фини, но не са отделни подразделения на национален принцип) формират войнишки съвети по примера на случващото се в самата Русия. Но мнозинството от личния състав на тези части, което не е финландско е заинтересовано да се прибере по-бързо по родните си места, което възпрепятства използването на тези подразделения като ядро на червената финланска войска.
==== Независима Финландия ====
| |||