Трапецовидни ниши в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Filipov Ivo (беседа | приноси) |
Filipov Ivo (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[File:Angel voivoda haskovo (4).jpg|thumb|
'''Трапецовидните ниши''' са едни от най-характерните за територията на [[България]] древни вторични скални издълбавания, разпространени най-вече в централната част на [[Източните Родопи]], включваща водосбора на
== Предназначение ==
[[File:Eagle rocks closeup Ardino BG.jpg|thumb|мини|вляво|Близък план на нишите при [[Орлови скали]] -
[[File:Gluhite kamani 42.jpg|thumb|мини|вляво|Глухите камъни при село Вълче поле, Източни Родопи]]
Без съмнение край скалите, в които има изсечени ниши са регистрирани следи от изпълнявани ритуали посветени на култовете към слънцето и скалата. Загадка остава конкретно предназначение на нишите, защото те винаги са откривани празни. Най-разпространена в близкото минало е хипотезата, че трапецовидните ниши са служели за гробни съоръжения, в които са били поставяни погребални урни, така комплексите са играели ролята на своеобразни некрополи.
Според проф.[[Валерия Фол]] възприетото тълкуване на трапецовидните ниши като скални некрополи ще изисква непременно потвърждение с материал заради допускането, че в тях са поставяни урни с праха на покойника. Тя изказва мнение, че би било много е трудно и дори физически слабо вероятно по тези недостъпни скали, да са се извършвали погребални обреди и да се е поддържал култът към мъртвите.<ref>Валерия Фол, Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия, УИ, София, 2000</ref>
Проф.Фол изказва мнението, че отговорът за предназначението на трапецовидните ниши може да се търси в посветителната обредност при траките и другите анатолийски народи, задължителна за всеки младеж, който става мъж. Издълбавайки скална ниша, той показва не само смелост и ловкост, но и участва в сътворението, вярвано в момента, в който слънцето огрявало нишата.
Проф. Фол също така, разглежда най-общо скално-изсечените и мегалитни паметници в Югоизточна [[Европа]] и [[Фригия]] не като изолирани примери на една обща класификационна схема - ниши, басейни, олтари, долмени, менхири, скални кръгове, скални светилища, пещери, гробове, скално-изсечени стълби, т. нар. тронове и пр., а като своеобразни комплекси. Функционирането на структурите/подцентровете на един комплекс може да бъде разбрано като интерактивност между вложените идеи и образи в тези паметници, т.е. като система, мислена от нейните носители. Системата от свързани функции включваща и обредите изпълнявани на светилищата.
Ст.н.с. д-р Стефанка Иванова и проф.[[Ана Радунчева]] от [[НАИМ]] при [[БАН]] и геофизикът инж. Мария Златкова изказват една друга хипотеза за предназначението на трапецовидните ниши, според тях цивилизация на
Иванова защитава хипотезата, че нишите са всъщност форма на шифрована информация за златните залежи на територията на Родопите. Според нея а добивът на ценния метал е свещено дело – златото се дава на боговете, за да се поддържа връзка с тях, а златодобивът е обожествявана дейност, която се осъществявала от затворена група, за да се пази в тайна познанието. Иванова предполага, че ако древните обитатели на Родопите са си служили с пиктограми, всеки е щял да може да разбира изсечените послания под формата на трапецовидни ниши. Хората от онази епоха са имали знанията и уменията да откриват, добиват и преработват метали, разработвали са много рудници, владеели са сложни технологии за металодобив, защото са умеели да контролират огъня и да постигат високи температури за топене на рудата. Според Иванова нишите нарочно са правени на такива места, че да се виждат от далече – на вертикални скали по поречията на реките, по които са се придвижвали хората. Изработвали са ги и с идеята да бъдат трайни – с полирани стени, за да не се задържа вода в грапавините, което би улеснило ерозията, и под скална козирка. Ако не е имало естествен навес, са го издялвали.
Ред 22:
== Теории и хипотези ==
[[File:Tatul sarcophagus Bg.jpg|200п|мини|вдясно|Глинен модел на трапецовидна ниша от
[[File:Cserépváralja, Furgál-völgy, 1. kúp.jpg|200п|мини|вдясно|Трапецовидни ниши от Националния парк Бюк, [[Унгария]]]]
[[Файл:Ankara Statue der Muttergöttin.JPG|thumb|205x205px|Статуeтка на "Великата Богиня-майка" намерена при [[Чаталхьоюк]], [[Турция]]]]
Ред 36:
Корените на идеята за използване на най-разпространената в светилищата форма - трапецовидната (на ниши и други съоръжения) е значително древна. Още през ранния [[Неолит]] тя се използва при планииграфската схема на храмовите постройки и на тези, които са в близост до тях Според проф. Радунчева продължението на тази идея може да се проследи в някои олтари от Каменно-медната епоха открити в храмовия център до с.Долнослав и при изработването на специални глинени модели на съоръжения със същата форма. Показателен според днея е фактът, че двата най-големи басейни - тези в светилищата [[Перперек]] и до махала Аджилуолук на с.[[Татул]] са с трапецовидна форма. Изглежда избирането на формата на нишите има връзка с формата на майчиното (божественото) лоно в което се заражда и опазва живота. Радунчева е на мнение, че тази идея може да се свърже с много други фундаментални вярвания. Според нея идеята за изсичане на нишите в отвесни скали е била свързана с пост-смъртните ритуали. Когато е умирал повече или по-малко значим за дадена обществена група индивид, по всяка вероятност в планината е била изсичана ниша, през която душата на покойника е поемала към отвъдния свят. Така се отваряло пространството - своеобразна врата между световете.<ref>А.Raduncheva. Aeneolithic astronomical observations and mythological beliefs. –In: Astronomical traditions in the past cultures. S., 1996, 162-167</ref><ref>А. Радунчева, Праисторически култови места в Природопската и Родопската област. Rodopica. 2002, 1-2. 59-80.</ref><ref>А. Радунчева. Религиозната структура през късния енеолит. ГАИМ, II, 2002. 78-112.</ref>
Според минералога и геолога доц.дгн [[Руслан И. Костов]], (Минно-геоложки университет "[[Свети Иван Рилски]]"), скално-издълбаните паметници (вкл. нишите) и мегалитните паметници (главно [[долмен]]и), у нас и на други места по света, са свързани с конкретни по състав и [[генезис]] скали - в първия случай това са вулкански и седиментни скали, а във втория случай - предимно кварц-съдържащи интрузивни или метаморфни скали (гранити, гнайси; с прилежащи бели кварцови жили; по-рядко пясъчници с по-високо съдържание на кварц).<ref>Костов, Руслан И., "ГЕОАРХЕОЛОГИЯ И АРХЕОМИНЕРАЛОГИЯ : АРТЕФАКТИ И ОБЕКТИ ОТ БЪЛГАРИЯ ( БИБЛИОГРАФИЯ )", ИК “Св . Иван Рилски” , София 2008</ref> Т.е. по някакви причини за праисторическото и древно население значение има не [[геоморфология]]та, а геологията на района на обитаване с нейните геолого-минералогични и геохимични фактори. По отношение на нишите се отбелязват няколко възможни хипотези, включително нови ("стандартна" ниша) и комбинирани или сходни с посочените. При участие на световен конгрес по минералогия в Унгария той се свързва с колеги-петрографи, които описват скали със същите по форма трапецовидни ниши в района на Националния парк Бюк в [[Унгария]]. Следователно, скалният феномен с конкретната форма ниши освен от Източните Родопи е регистриран и в [[Унгария]].<ref>Костов, Руслан И. , "Археоминералогия на неолитни и халколитни артефакти от България и тяхното значение в гемологията", ИК “Св. Иван Рилски”, София 2007 г.</ref>▼
Проф.[[Васил Марков]] (ЮЗУ "Неофит Рилски" Благоевград) разглежда трапецовидните ниши като един от най-ранните символи на Великата богиня - майка (символизирана от пчелата) - познат още от неолитното светилище при [[Чаталхьоюк]] от [[Анатолия]], древнотракийската митология, както и в кошеровидните градежи на кръгли гробни камери от Древна [[Тракия]]. Според Марков, на фолклорно ниво следи от този мит са запазени в легендата за Челня скала от с.[[Припечене]], ([[Община Петрич]]), където се говори за [[Крали Марко]], който отглеждал пчели на на въпросната скала издигаща се на източния бряг на р.[[Струма]] край селото, интересен факт, от която е присъствието на майката на героя, която му помага в оглеждането на пчелите. Народното поверие гласи, че медът е свещен и недостижим за никого, а героят-закрилник живее в скалата, храни се с божествената храна - медът и знае, че ще излезе отново "ако се обърне свето". Марков също отбелязва, че от научен интерес е фактът, че сцената на действието в легендата е брегът на р.Струма (древният [[Стримон]]), която е свързана с един от известните за Древна Тракия двуборчески митове, в който реката е "играе ролята" на антагониста-[[змей]]. В своите научни изследвания върху "Змеят в древноезическите свети места", проф.Марков стига до извода, че в Древна Тракия е съществувал вариант на мита за оттеглилото се след неуспешно двуборство с антагониста [[божество]], който включвал слизане в лоното, т.е. в дома-пчелен кошер на Великата богиня-майка, която е отъждествявана и със земята-скала. Там божествената храна е медът, който е известен като такъв от множество древни митологични традиции.<ref>Гемкрелидзе Т.В., Иванов В.В., "Индоевропейский язьiк и индоевропейцьi. Реконструкция и историко-типологический анализ праязьiка и протокольтурьi" Том II, ИУ Тбилиси, 1984</ref><ref>Марков В.,"Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура"; УИ "Неофит Рилски", Благоевград 2007г., ISBN 9789546804938</ref>
== Геология и геоморфология ==
▲Според минералога и геолога доц.дгн [[Руслан И. Костов]], (Минно-геоложки университет "[[Свети Иван Рилски]]"), скално-издълбаните паметници (вкл. нишите) и мегалитните паметници (главно [[долмен]]и), у нас и на други места по света, са свързани с конкретни по състав и [[генезис]] скали - в първия случай това са вулкански и седиментни скали, а във втория случай - предимно кварц-съдържащи интрузивни или метаморфни скали (гранити, гнайси; с прилежащи бели кварцови жили; по-рядко пясъчници с по-високо съдържание на кварц).<ref>Костов, Руслан И., "ГЕОАРХЕОЛОГИЯ И АРХЕОМИНЕРАЛОГИЯ : АРТЕФАКТИ И ОБЕКТИ ОТ БЪЛГАРИЯ ( БИБЛИОГРАФИЯ )", ИК “Св . Иван Рилски” , София 2008</ref> Т.е. по някакви причини за праисторическото и древно население значение има не [[геоморфология]]та, а геологията на района на обитаване с нейните геолого-минералогични и геохимични фактори. По отношение на нишите се отбелязват няколко възможни хипотези, включително нови ("стандартна" ниша) и комбинирани или сходни с посочените. При участие на световен конгрес по минералогия в Унгария той се свързва с колеги-петрографи, които описват скали със същите по форма трапецовидни ниши в района на Националния парк Бюк в [[Унгария]]. Следователно, скалният феномен с конкретната форма - трапецовидни ниши освен от Източните Родопи е регистриран и в [[Унгария]].<ref>Костов, Руслан И. , "Археоминералогия на неолитни и халколитни артефакти от България и тяхното значение в гемологията", ИК “Св. Иван Рилски”, София 2007 г.</ref>
В частност трапецовидните ниши от Източните Родопи са издълбани и оформени главно и предимно във вулкански (собствено-вулкански и вулканокластични скали - туфи) скали. Отбелязани са и в някои от зеолитовите скали в региона, а като изключение трябва да се разглеждат в единични случаи на разпространение във варовици или друг тип скали. По геоложката карта на България тези вулкански скали са представени главно от риолитови до андезитови разновидности с олигоценска възраст.<ref>Костов, Р.И. "Загадката на кварца", ИК Летера-Прима, София, 1998 г. стр.74-94;148-151</ref><ref>Alexiev, B.,E.Djurova, Nehrizov, G., Milakovska-Vergilova, Z.,Vladimirov, V.,"Zeolithic rocks from the North East Rhodopes - natural building and archirectural material. - Ann.Univ.Sofia,Fac.Geol.Geogr.,92,1, Geologie,167-175,Sofia, 2000</ref>
== Източници ==
|