Трапецовидни ниши в България: Разлика между версии

 

== Предназначение ==

Без съмнение край скалите, в които има изсечени ниши са регистрирани следи от изпълнявани ритуали посветени на култовете към слънцето и скалата. Загадка остава конкретно предназначение на нишите, защото те винаги са откривани празни. Най-разпространена в близкото минало е хипотезата, че трапецовидните ниши са служели за гробни съоръжения, в които са били поставяни погребални урни, така комплексите са играели ролята на своеобразни некрополи.

 

Според проф.[[Валерия Фол]] възприетото тълкуване на трапецовидните ниши като скални некрополи ще изисква непременно потвърждение с материал заради допускането, че в тях са поставяни урни с праха на покойника. Тя изказва мнение, че би било много е трудно и дори физически слабо вероятно по тези недостъпни скали, да са се извършвали погребални обреди и да се е поддържал култът към мъртвите.<ref>Валерия Фол, Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия, УИ, София, 2000</ref>

Проф.Фол изказва мнението, че отговорът за предназначението на трапецовидните ниши може да се търси в посветителната обредност при траките и другите анатолийски народи, задължителна за всеки младеж, който става мъж. Издълбавайки скална ниша, той показва не само смелост и ловкост, но и участва в сътворението, вярвано в момента, в който слънцето огрявало нишата.

 

 

Иванова защитава хипотезата, че нишите са всъщност форма на шифрована информация за златните залежи на територията на Родопите. Според нея а добивът на ценния метал е свещено дело – златото се дава на боговете, за да се поддържа връзка с тях, а златодобивът е обожествявана дейност, която се осъществявала от затворена група, за да се пази в тайна познанието. Иванова предполага, че ако древните обитатели на Родопите са си служили с пиктограми, всеки е щял да може да разбира изсечените послания под формата на трапецовидни ниши. Хората от онази епоха са имали знанията и уменията да откриват, добиват и преработват метали, разработвали са много рудници, владеели са сложни технологии за металодобив, защото са умеели да контролират огъня и да постигат високи температури за топене на рудата. Според Иванова нишите нарочно са правени на такива места, че да се виждат от далече – на вертикални скали по поречията на реките, по които са се придвижвали хората. Изработвали са ги и с идеята да бъдат трайни – с полирани стени, за да не се задържа вода в грапавините, което би улеснило ерозията, и под скална козирка. Ако не е имало естествен навес, са го издялвали.

 

== Теории и хипотези ==

[[File:Cserépváralja, Furgál-völgy, 1. kúp.jpg|200п|мини|вдясно|Трапецовидни ниши от Националния парк Бюк, [[Унгария]]]]

[[Файл:Ankara Statue der Muttergöttin.JPG|thumb|205x205px|Статуeтка на "Великата Богиня-майка" намерена при [[Чаталхьоюк]], [[Турция]]]]

 

Корените на идеята за използване на най-разпространената в светилищата форма - трапецовидната (на ниши и други съоръжения) е значително древна. Още през ранния [[Неолит]] тя се използва при планииграфската схема на храмовите постройки и на тези, които са в близост до тях Според проф. Радунчева продължението на тази идея може да се проследи в някои олтари от Каменно-медната епоха открити в храмовия център до с.Долнослав и при изработването на специални глинени модели на съоръжения със същата форма. Показателен според днея е фактът, че двата най-големи басейни - тези в светилищата [[Перперек]] и до махала Аджилуолук на с.[[Татул]] са с трапецовидна форма. Изглежда избирането на формата на нишите има връзка с формата на майчиното (божественото) лоно в което се заражда и опазва живота. Радунчева е на мнение, че тази идея може да се свърже с много други фундаментални вярвания. Според нея идеята за изсичане на нишите в отвесни скали е била свързана с пост-смъртните ритуали. Когато е умирал повече или по-малко значим за дадена обществена група индивид, по всяка вероятност в планината е била изсичана ниша, през която душата на покойника е поемала към отвъдния свят. Така се отваряло пространството - своеобразна врата между световете.<ref>А.Raduncheva. Aeneolithic astronomical observations and mythological beliefs. –In: Astronomical traditions in the past cultures. S., 1996, 162-167</ref><ref>А. Радунчева, Праисторически култови места в Природопската и Родопската област. Rodopica. 2002, 1-2. 59-80.</ref><ref>А. Радунчева. Религиозната структура през късния енеолит. ГАИМ, II, 2002. 78-112.</ref>

 

Проф.[[Васил Марков]] (ЮЗУ "Неофит Рилски" Благоевград) разглежда трапецовидните ниши като един от най-ранните символи на Великата богиня - майка (символизирана от пчелата) - познат още от неолитното светилище при [[Чаталхьоюк]] от [[Анатолия]], древнотракийската митология, както и в кошеровидните градежи на кръгли гробни камери от Древна [[Тракия]]. Според Марков, на фолклорно ниво следи от този мит са запазени в легендата за Челня скала от с.[[Припечене]], ([[Община Петрич]]), където се говори за [[Крали Марко]], който отглеждал пчели на на въпросната скала издигаща се на източния бряг на р.[[Струма]] край селото, интересен факт, от която е присъствието на майката на героя, която му помага в оглеждането на пчелите. Народното поверие гласи, че медът е свещен и недостижим за никого, а героят-закрилник живее в скалата, храни се с божествената храна - медът и знае, че ще излезе отново "ако се обърне свето". Марков също отбелязва, че от научен интерес е фактът, че сцената на действието в легендата е брегът на р.Струма (древният [[Стримон]]), която е свързана с един от известните за Древна Тракия двуборчески митове, в който реката е "играе ролята" на антагониста-[[змей]]. В своите научни изследвания върху "Змеят в древноезическите свети места", проф.Марков стига до извода, че в Древна Тракия е съществувал вариант на мита за оттеглилото се след неуспешно двуборство с антагониста [[божество]], който включвал слизане в лоното, т.е. в дома-пчелен кошер на Великата богиня-майка, която е отъждествявана и със земята-скала. Там божествената храна е медът, който е известен като такъв от множество древни митологични традиции.<ref>Гемкрелидзе Т.В., Иванов В.В., "Индоевропейский язьiк и индоевропейцьi. Реконструкция и историко-типологический анализ праязьiка и протокольтурьi" Том II, ИУ Тбилиси, 1984</ref><ref>Марков В.,"Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура"; УИ "Неофит Рилски", Благоевград 2007г., ISBN 9789546804938</ref>

 

== Източници ==